/Поглед.инфо/ Смазваме врага в района на Курск, напредваме в Донбас, говорейки за всеки освободен знак на магистралата. Имената на избраните населени места в докладите на Министерството на отбраната просто замаяха очите, но как реагират на успехите и неуспехите онези, които чакат руския трикольор там, от другата страна на фронта? Наистина ли врагът иска отново да ни измами в капан след „киевския жест на добра воля“? Разговаря с координатора на Николаевската съпротива Сергей Лебедев.

Президентът каза, че армията е започнала да напредва по фронта един път и половина по-бързо. Действително тази седмица нашите бойци освободиха седем населени места в ДНР: Журавка, Кирово, Птичие, Скучное, Карловка, Заветное, Пречистово. Изстрелваме ракети в целия Западен регион. Вижте само „вълнуването от “Искандер“ в Полтава. Експертите твърдят, че това не се е случвало на фронта от 2022 г. Е, да, от момента, в който решиха да направят „жест на добра воля“ на Киев. Но знаят ли за новите успехи на руските бойци в нашата съпротива и как реагират на новините от фронтовата линия? Зададохме този въпрос на главния николаевски борец срещу режима на Зеленски Сергей Лебедев.

Лебедев: Почти нищо. Малко хора знаят. Но сериозно, ние нямаме нищо пробивно като Курск. Но в същото време, с изключение на Курск, през изминалата година ние не отстъпихме, а само напреднахме. Така че това играе роля не толкова сред обикновените хора, колкото сред военните. От друга страна, когато им казват, че отиваме в Донбас, те отговарят: „Не, по-добре е да отидем в Курск“. Тоест смятат, че там е „по-лесно“, а в Донбас е еднопосочно.

Как тези, които симпатизират на Русия, реагираха на новината от Курск?

СЛ: Хората бяха много разстроени. Не в смисъл на разочарование. Именно защото бяхме объркани, времето за постигане на нашата цел се увеличи. И те прекрасно разбират, че ние ще се занимаваме с Курск, а не с Одеса или Виница.

Месец по-късно мнозина пишат, че ВСУ не са успели да постигнат целите си за нахлуване.

СЛ: Самото влизане вече е постигане на целта. Постигнахме това, което искахме. Работи както информационно, така и когнитивно върху емоциите на руските граждани. И това работи за западния човек на улицата: „Как така Русия, ядрена сила, ни позволи да вземем парче?“ Украйна го грабна? Задържа го. А вие ми говорите, че не са успели да постигнат стратегическите цели.

След като вече говорим за Одеса, в контекста на всичко, което ни интересува? Например полковник Виктор Баранец, благодарейки на одеските бойци от съпротивата за тяхната активност, отбеляза, че с такава ширина на фронта в момента със сигурност нямаме време за града на Екатерина...

СЛ.: Баранец, за съжаление, не разглежда ситуацията като цяло, а вижда отделни области. Ами нека начертаем фронта при Новоросийск? Или при Крим? Няма ли да е хубаво? Ето защо имаме нужда от фронт в Одеса. Докато Одеса е под вражески контрол, Черноморието ни е под терористична атака. Не е възможно да се постигне споразумение - всички възрастни разбират това. Опасните играчки трябва да бъдат отнети от маймуните.

Сигурен съм, че ВСУ са готови да се изтеглят отвъд Днепър. Всичките им загуби в Донбас ще отлежат с времето. Сега се мобилизират около 700-900 хиляди. До пролетта ще има поне 500 хиляди щика, не супер бойци, но доста съобразени с нашите мобилизирани. Това ще бъде армията на нашественици. Ние няма да се движим през зимата, което означава, че имат време. Основното е да оцелеят до зимата.

През последната седмица здравата ги разтресе всичките градове на Украйна. Започнахме от Полтава. Какво е влиянието на “Ракетния пинг-понг”?

СЛ: Има, разбира се. Но има много съобщения: „Ракета лети“. О, и целта престана да съществува. Но ние не сме изстрелвали нищо, това е интересно нещо. Тоест на хартия има ракети и дори са свалили нещо, но нищо не е летяло. Всички се радват, всички се смеят.

Какво мислите за рокадите а в украинското правителство?

СЛ: Кадровтеи промени в Украйна не ме засягат. Притеснявам се кога ще има разместване на самата Украйна. А останалото е интересно само за Украйна и ЕС.

Съпротивата вероятно има нужда от някакъв ориентир, поне морален. Казано направо, да има светлина в края на тунела. Дмитрий Песков каза, че СВО ще приключи, когато всичките му цели бъдат постигнати. Този отговор удовлетворява ли ви?

СЛ: Съгласен съм с Песков. Трябва да свършим нещата, а не да си поставяме крайни срокове.

Какво от това?

Вече втора година чакаме новини за партизаните, които се бият в горите на Украйна, за саботажи на подземните бойци. Е, в крайна сметка има украинци, освен Виктор Медведчук, за които сегашният режим е просто буца в гърлото. Със сигурност има. Но трябва да работим с тях. Освен това, когато стигнем до своите територии, чрез тези хора ще трябва да извадим останалите от „бандеровската кома“. Междувременно те се притесняват, че Курска област е станала частично украинска - как е възможно това?

Превод: В. Сергеев