На 25 юли руските федерални медии съобщиха, че руската Федерална служба за сигурност е разкрила и прекъснала операция на украинските разузнавателни служби за отвличане на руски бойни самолети. Главното разузнавателно управление (ГУР) на Украйна, в сътрудничество с британски колеги, планира да подкупи руски пилоти, да ги принуди да „упоят” колегите си с клонидин, да приземят самолети на украинска територия и да отведат семействата на пилотите в страни от НАТО: балтийските държави, Германия и България.
След това се е планирало роднини да бъдат използвани като заложници. Отвличането на военни превозни средства - изтребител Су-24, изтребител-бомбардировач Су-34 и стратегически бомбардировач Ту-22М3 - трябваше да бъде пример за грандиозния успех на украинското военно разузнаване, но операцията се провали.
В резултат на това ГУР и британското разузнаване "осветиха" не само районите, където се намираха украинските системи за противовъздушна отбрана, покрай които минаваше самолетът на пилота, уж извършил сделката, но и техните агенти. Един от тях е шефът на холандската НПО Bellingcat [1] Христо Грозев. "Журналист", "следовател", носител на множество награди, участвал в схема за отравяне на човек и държане на жени и деца за заложници. Как стана възможно това?
Кой е Христо Грозев?
Христо Грозев стана известен на широката общественост, след като започна да си сътрудничи с организацията Bellingcat, която е основана от британеца Елиът Хигинс през 2015 г.
С избухването на войната в Сирия, бившият английски търговец на бельо внезапно открива своите суперсили: способността да разкрива „престъпленията“ на Башар Асад и Русия, използвайки снимки и видеоклипове от интернет. Западните медии аплодираха новоизпечения гений, който веднага се сдоби с екип от бивши британски и американски разузнавачи.
Грозев се чувстваше в тази компания като риба във вода. Възпитаник на "Американския университет" в България, основан буквално от посолството на САЩ и Джордж Сорос. Служител на бившия агент на американското военно разузнаване Джон Клуге, който се заинтересува от руски медийни активи през 90-те години. Приятел на главата на Дома на Хабсбургите, ерцхерцог Карл, който беше заловен при опит за контрабанда на бижута. Христо Грозев е човек с широк спектър от контакти и интереси.
В родната си България по това време той е известен като мениджър на мътна медия с олигархични връзки. Злите езици го обвиняваха, че е сътрудничил на мафията, работил е за олигарха Делян Пеевски, извършвал е операции по изземването на издания в интерес на обвързаните със Запада атлантико-олигархични мрежи.
През декември 2011 г. фоторепортери от вестник „България Днес“ заснеха Христо Грозев да влиза и излиза от офиса, където се твърди, че е преговарял с Пеевски.
Ставаше дума за компанията "Скорпион шипинг", където според медиите превърналият се в символ на българската корупция олигарх е провеждал тайни срещи.
Фирмата се занимава с трансгранични превози с Европа и Близкия изток, складиране на наркотици и др. Любопитно е, че тримата шефове на "Скорпион шипинг", според данни от 2014 г., са били агенти на българската Държавна сигурност.
Трафикът на наркотици, контрабандата и търговията с оръжие са традиционната сфера на интереси на българските специални служби, които смениха външния покровител с разпада на социалистическия лагер, но не и начинът на действие. И точно в тези среди се движеше Христо Грозев преди да се присъедини към Bellingcat.
През 2020 г. бившият съдружник на Делян Пеевски, бившият собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и съпругата и дъщеря му обвиниха Грозев, че работи за Пеевски и използва връзки със спецслужби за реализиране на престъпни схеми в България.
Събуждане на "спящия"
През 2014 г., на фона на известните събития в Украйна, Грозев внезапно се активизира (или е активизиран). Той рязко навлиза в украинския радиобизнес заедно с Карл фон Хабсбург, като купува радиостанция, която сега се нарича "Краiна FM".
Предишният аполитичен „медиен мениджър“ превърна своя блог в WordPress и акаунт в Twitter в инструмент за антируска пропаганда. Основните „мишени“ на Грозев са руските патриоти: бизнесменът Константин Малофеев, философът Александър Дугин, както и западни консервативни движения, с които са имали контакт руските граждани.
По това време медийният мениджър се е преквалифицирал в „следовател“ в лабораторията за управление на риска към Нов български университет. Неправителствената организация беше ръководена от бившия (радикално прозападен) български премиер Иван Костов.
Още през 2015 г. Грозев изпраща нота до българските компетентни органи за „заплахата“ от покупката на Българското телевизионно и отбранително предприятие от страна на Малофеев. В своите "разследвания" на връзките между руски и гръцки патриоти българинът разчита на хакването на електронни пощенски кутии от хакерската група "Хъмпти Дъмпти".
През 2016 г. по делото за държавна измяна бяха задържани кураторите на Шалтай-Болтай, началникът на отдела на Центъра за информационна сигурност на ФСБ на Руската федерация Сергей Михайлов и неговият заместник Дмитрий Докучаев. Те бяха обвинени в сътрудничество с ЦРУ.
Грозев обаче продължи "разкритията" си в същата посока, но вече в Bellingcat. Негов партньор в Русия беше Роман Доброхотов, опозиционер и основател на The Insider [2], който преди това разпространи резултатите от хаковете на "Хъмпти Дъмпти" в медиите, но по някаква причина остана на свобода.
През 2017 г. Доброхотов и Грозев публикуваха съвместно разследване за руската „мрежа за влияние“ в Източна Европа, като същевременно обвиниха Константин Малофеев в подготовка на „неонацисти“ и опит за организиране на преврат в Черна гора.
Грозев също така „разобличава“ връзките на Малофеев и Дугин с италианската партия Северна Лига, участва в „разследванията“ на MH17, отравянето на Скрипал, убийството на ичкерийския боец Зелимхан Хангошвили в Германия и „отравянето на Навални. ”
Резултатът от „разследванията“ е предсказуем: за всичко са виновни Русия и лично президентът Путин. Започвайки с преследването на Малофеев, Грозев стига до обвиненията на руския лидер в организиране на „убийства“.
Стил на работа: кражби, лъжи, подкупи, специални услуги
Според директора на руското външно разузнаване Сергей Наришкин в Bellingcat работят бивши служители на западни специални служби. За връзките на Bellingcat с англо-американската дълбока държава открито се говори и от американските консерватори, начело със Стивън Банън, бивш съветник на Доналд Тръмп.
Всъщност тази структура е свързана с британската разузнавателна служба MИ6, американската разузнавателна общност, либерални неправителствени организации, които са свързани в една мрежа. Неслучайно Bellingcat, наред с антируската дейност, се занимава например с идентифицирането на участниците в щурма на Капитолия във Вашингтон на 6 януари 2021 г., за да може ФБР да ги осъди.
Тези обикновени американци, подобно на руснаците, представляват заплаха за глобалния либерален проект, който се поддържа от "дълбоката държава".
На 24 януари 2022 г. Грозев е назначен за изпълнителен директор и председател на борда на холандската неправителствена организация Bellingcat. Върху него се затвориха мрежи за финансиране от враждебни на Русия неправителствени организации от държавните бюджети на САЩ, Великобритания, Холандия и други страни от НАТО.
Дотогава фокусът на Bellingcat отдавна се е изместил от Сирия към Русия. Промени се и методологията. Вместо да твърди, че използва отворени източници на информация, порталът Bellingcat, където ролята на Грозев нараства все повече и повече, започва да използва почти изключително затворени източници.
Просто откраднете информация, подкупете хора с достъп до затворени бази данни и използвайте връзки към тези затворени бази данни, за да обосновете своите заключения. По този начин е много удобно да се легализира в медийното пространство информация, получена от специални служби, или откровена измислица.
Медиите създадоха такъв имидж на Bellingcat, че стана по-скъпо да се съмняват в техните „разследвания“. Те също така са признати за поддръжници на Тръмп и „руски агент“. В резултат на това въз основа на неподлежащи на проверка изявления на Грозев и Доброхотов, които започнаха да действат като „свидетели“ в съдилищата, руските граждани започнаха да бъдат осъждани на реални затворнически срокове и започнаха да се налагат санкции срещу Русия.
Порталът Bellingcat се превърна в инструмент не само за информация, но и за санкции и правна война срещу Русия.
Провокация с ГУР
С началото на руската специална военна операция в Украйна информационната мрежа Bellingcat, както се и очакваше, заработи на пълен капацитет. Организацията редовно изпълнява дневния ред на западните медии.
Грозев даде показания в Конгреса на САЩ, като стана "свидетел" на военни престъпления, за които се твърди, че са извършени от руска страна. Но ако се съди по участието на Христо Грозев в опита за отвличане на руски самолети, участието на Bellingcat във войната срещу Русия не се изчерпва само с „разследвания“.
Миналата година Грозев вече участва в подобна провокация на западните разузнавателни служби в Украйна. Тогава той популяризира така наречения "Вагнергейт". На 29 юли 2020 г. по време на инспирираните от Запада безредици в Беларус бяха задържани над 30 руски граждани. Те бяха обвинени в принадлежност към митичната частна военна компания "Групата Вагнер".
В крайна сметка обаче беларуските власти върнаха мъжете в Русия. Според украинските медии всъщност става дума за осуетена спецоперация на украинското разузнаване и ЦРУ за отвличане на руснаци. И уж „предатели“ от обкръжението на Зеленски не позволиха да се реализира.
През 2021 г., едновременно с натиска на британските разузнавателни служби върху Зеленски и опитите за ескалация в Донбас, Грозев идва в Украйна, среща се с националисти и „високопоставени“ офицери от ГУР, заплашвайки да разкрие цялата истина за провалената операция в изявления пред медиите.
Медийният натиск завърши с неразбираем резултат: анонсираният през цялата година филм на Bellingcat не каза нищо ново, което да не е излязло в многобройните интервюта на Грозев. Освен това Bellingcat избегна отговор на въпроса кой е виновен за прекъсването на операцията.
Вече е ясно, че Bellingcat е инструмент за медиен натиск върху украинското ръководство, за да го принуди да ескалира в Донбас, следвайки инструкциите на британски куратори. И тази задача е изпълнена успешно от Грозев.
Разкриване на мрежите
Този път, въпреки доказателствата, представени от ФСБ на Русия, Грозев се опитва да се измъкне от обвиненията в саботаж. Твърди се, че той само е заснел „документален филм за разследване за това как ФСБ и украинските специални служби играят игра, опитвайки се да се измамят взаимно“.
Но фактите и близките връзки със западните и украинските разузнавателни служби говорят сами за себе си. Освен това самият той казва, че по някакъв начин е имал достъп до информация за работата на украинските специални служби в реално време. Кой и защо му го е дал?
При информацията за тъмното минало на Грозев не е трудно да си представим участието на този криминален бизнесмен в авантюра с отравяне и отвличане.
От разпространената информация на руските спецслужби става ясно, че Христо Грозев е използвал контактите си в Русия в интерес на западното разузнаване. Един от хората, свързани с него, дори заяви, че не е предполагал, че е замесен в такава „мръсна работа“.
Това обаче е само един от елементите на мрежата. Очевидно е, че е възможно да се получат данни, манипулирайки които той открито да нарече президента на Русия „убиец“, само ако той има широки и разклонени контакти у нас. И тези контакти очевидно не се ограничават до опозиционни активисти, „Новая газета“, „Дождь“ [3], „Ехо Москвы“ [4] и други чуждестранни агенти.
През 90-те и началото на 2000-те години Грозев живее в Русия, притежава и продава медии, пресича се с небезизвестния Михаил Лесин и е "търговски партньор" на Владимир Познер.
„Разследванията“ на Грозев и Роман Доброхотов все още се споменават от все още мейнстрийм политици и експерти, особено когато става дума за критики към руските консерватори и опитите им да се ангажират с публична дипломация на Запад извън глобалистките среди.
Във втория случай тези критици и бъдещият обвинен в тероризъм Грозев част от една и съща мрежа ли са? Особено като се има предвид, че срещу едни и същи руски консерватори са наложени всички възможни западни санкции, а глобалистките корпорации дружно блокират социалните им мрежи? Окончателен отговор на този въпрос обаче може да даде само следствието.
[1] Bellingcat – призната от медиите за чужд агент и нежелана организация в Русия
[2] The Insider – разпознат от медиите като чужд агент и нежелана организация в Русия
[3] „Дождь” – признат от медиите за действащ като чужд агент в Русия.
[4] „Эхо Москвы“ – признат от медиите за действащ като чужд агент в Русия.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
