/Поглед.инфо/ Полското ръководство направи много двусмислено изявление. „Няма повече да има граници между нашите страни – Полша и Украйна“, предрича някакво близко бъдеще полският президент Анджей Дуда. Това не е единственото доказателство, че редица западни съседи на Украйна – и не е само Полша – се готвят да завземат от нейната територия.
“В ступор”. Така руското външно министерство оцени текущото състояние на преговорите между Москва и Киев. Преговорите, които трябваше не само да завършат руската специална операция, но и (след изпълнението на руските условия за денацификация и демилитаризация на Украйна) да доведат до излекуване на украинския държавен проект. Преформатирането му от „Анти-Русия” в нормална, неутрална федерална държава, където се създава мултикултурна украинска гражданска нация. Държава, която не се продава на трети страни като трамплин за враждебна политика срещу съседите си.
Терапевтът се сменя с хирург
И този ступор в преговорния процес на фона на западния курс (изисква киевският режим да води война с Русия до последния украинец) води до там , че процесът на разрешаване на украинския конфликт излиза извън компетенциите на терапевтите и навлиза в сфера на дейност на хирурзите. Западните медии все по-често пишат, че процесът на териториално разпадане на Украйна е неизбежен. Че освободените от Русия региони (не само ЛНР и ДНР, които Москва призна, но и Херсон и Запорожие, а в бъдеще най-малко Николаев, Одеса и Харков) ще станат част от Русия или като отделни единици, или в рамките на Новорусия.
Западните медии обаче някак си пропускат факта, че освен Русия (която все още публично се застъпва за запазване на териториалната цялост на Украйна в границите от 24 февруари 2022 г.), има и други държави, които също са готови да участват в разделение на украинския пай. Освен това, след изключването на Турция от този списък (чийто обект на желание - Крим - от 2014 г. вече не е „предмет за обсъждане“), всички останали държави са част от основния приятел и спонсор на настоящия украински режим – Европейския съюз. Всички те претендират за териториите, които някога са били дадени на Украйна от Йосиф Сталин, когото тя ненавижда.
Сред тези страни, например, Румъния. Припомняме, че след съветско-румънския конфликт през 1940 г. СССР поема контрола над Бесарабия и Северна Буковина. По-голямата част от Бесарабия плюс Приднестровието образуват Молдовска АССР, а Южна Бесарабия и Северна Буковина стават част от Украйна - сега тя е съответно част от Одеска и Черновишка области.
Формално Румъния, разбира се, признава загубата на тази територия, но всъщност Букурещ не смята ситуацията за "справедлива" и приема ревизионистка политика, мечтаейки за събиране на румънски земи. До днес той тества тази политика върху Молдова без да иска да се кара с Украйна, но ситуацията може да се промени.
Вторият кандидат е Унгария. Някога една от най-големите държави в Централна Европа, след Първата световна война Унгария губи повече от половината от своите територии, където по-голямата част от населението са унгарци. Включително земята, която сега се нарича Закарпатска област (където сега е трудно да се намери човек, който говори украински в някои села). Тази историческа болка все още не е отминала и унгарските националисти виждат себе си поне като защитници на правата на унгарските малцинства в съседните страни. И като максимум, нямат нищо против тези малцинства, заедно с територията, да се върнат в състава на историческата си родина.
Първи претендент в Европа обаче е, разбира се, Полша. В резултат на Втората световна война Варшава губи така наречените Източни Креси. Те включват територията на Западна Украйна, Западна Беларус, както и Южна Литва (включително столицата Вилнюс, известна още на полски език като “Вилно”).
Разбира се, в замяна Варшава получи кралски откуп под формата на източните германски земи, които все още се считат за най-развитите региони на Полша, но ръководството на страната все още смята размяната за несправедлива. И има признаци, че е готова да преразгледа тази ситуация, включително и със сила.
Освен това поляците разбират, че контролът над Западна Украйна драстично ще повиши политическия статус на Варшава в Европейския съюз. Затова сега Полша провежда активно учения, а някои наблюдатели дори твърдят, че по този начин Варшава подготвя войски за така наречена “мироопазваща” мисия на тази територия. А полският президент Анджей Дуда каза, че няма да има "граници" между Полша и Украйна - и това изявление може да бъде разбрано по много различни начини.
С разрешение и когато е възможно
Съответно въпросът е как и при какви условия западните съседи на Украйна ще започнат операция по разделянето ѝ? И до каква степен? В крайна сметка времето и сроковете са от съществено значение.
„Съставът на участниците в разделянето на Украйна e предварително определен, но размерът на териториите, които ще попаднат под контрола на участниците, вече се определя от спортния принцип: кой колко ще има време да бяга от момента, когато сигналният пистолет стрелян. А Украйна се пълни с военна помощ, затова правилата на това състезание предвиждат неспортсменско поведение - бутания и подсечки“, пише един от военните лидери на Донецката народна република Александър Ходаковски.
Тук има няколко важни точки. По този начин и тримата европейски бегачи трябва първо да получат разрешение да стартират от тримата външни играчи. На първо място от Русия, която не дава зелена светлина на разделянето на Украйна. Без съгласието на Русия например полските войски могат да бъдат ударени с “Калибър”, след което правителството във Варшава ще трябва да подаде оставка. Те няма да могат да активират члена от Устава на НАТО за колективна отбрана (все пак полските войски са извън границите на Алианса), а премиерът Моравецки и президентът Дуда също няма да могат да отговорят на въпросите на население за това защо авантюрата е довела до смъртта на полски войници.
„Дуда, разбира се, може да каже всичко. Но едва ли ще попита украинците, а ще трябва да се обади в Москва. И тук ще му бъде казано, че бъдещето на тези територии трябва да се определя от местните жители след приключването на руската специална операция. Те сами ще говорят в коя страна искат да живеят“, каза депутатът от Държавната дума Олег Морозов.
Също така е необходима добра воля от Вашингтон, който все още се придържа към идеята за максимално забавяне на военните действия в Украйна, за да изтощи руската икономика и армия. И докато украинските въоръжени сили могат да се съпротивляват, докато унищожението им не придобие свлачищен характер, американците няма да дадат зелена светлина на окупацията на части от Украйна.
И накрая, Брюксел трябва да даде съгласие - а той наистина не иска. В крайна сметка „възстановяването на историческата справедливост” от Румъния, Унгария или Полша може да започне верижна реакция от националистически търкания в цяла Източна Европа, като по този начин нанесе удар върху европейската идеология, единство и сигурност. Следователно ЕС ще даде зелена светлина за разрязването на Украйна от страните членки само ако не само армията, но и самата територия на страната започне да се разпада на парчета.
В допълнение към разрешението присъства и въпросът за възможностите - в случай, условно, разделът започне. Тук е най-лесно с Унгария. Първо, защото амбициите ѝ са доста умерени. Второ, защото населението на Закарпатието като цяло е проунгарско. И накрая, добрите отношения между Москва и Будапеща ще изиграят своята роля.
Да, може да възникнат въпроси с Брюксел. „Унгария може да претендира за територията на Закарпатието, но това може да я застраши с изолация в Европа, обяснява Иван Лизан, ръководител на аналитичното бюро на проекта „Сонар-2050“. Унгария обаче вече е почти изолирана.
В Румъния ситуацията е по-сложна. „На нея може да се падне само югът от Черновецка област. Едва ли ще успее да се добере до юг от Одеса - има твърде малко носители на румънски език и самосъзнание “, казва Вадим Трухачов, доцент в Руския държавен хуманитарен университет. Освен това има и факторът Москва, който едва ли ще даде на румънците част от Одеския регион (контролът върху който е необходим за сигурността на Приднестровието). „Румъния би искала, но няма да осъществи нещо подобно, особено като се има предвид контрола на Русия над Змийски остров (контрол над устието на Дунав) и възможността за десант на войски в Бесарабия“, убеден е Иван Лизан.
Най-интересна ще бъде позицията на Полша. От една страна, Варшава иска да върне украинската част от Източните Креси – тоест територията поне от границата до Ровно и Ивано-Франковск. От друга страна тя разбира, че тази част е населена не просто с украинци, а с бандеризирани украинци, които ще трябва да се превъзпитават дълго и кърваво.
„Затова в идеалния случай тя би искала да включи цяла Украйна до Харков в своята сфера на влияние. Но без да я присъединява”, обяснява Вадим Трухачов. “В случай на успешен напредък на Русия на Запад такъв вариант е възможен. Полша ще установи контрол над западната част на страната до Хмелницки. Но само Лвов и половината от Лвовска област ще бъдат анексирани (Лвов е исторически полски град, който има огромно значение за националната идентичност на поляците). Останалата част от Галиция, Волин и вероятно Хмелницки ще станат мандатна територия на Полша.
Така Варшава, от една страна, ще разшири територията под свой контрол, а от друга страна няма да носи отговорност за социално-икономическата ситуация в Западна Украйна. В същото време ще изпомпва икономически и човешки ресурси от нея – тоест ще възстановява историческата справедливост, защото поляците винаги са смятали Украйна именно за дойна крава.
Превод: В. Сергеев
Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?