/Поглед.инфо/ Новият главнокомандващ на ВСУ Александър Сирски направи първи публични изявления за това какви цели сега има украинската армия. Какво се съдържа в тези изявления, каква е основната разлика между Сирски и неговия предшественик и какви първи стъпки ще предприеме новият командир?

При назначаването на генерал Александър Сирски на поста главнокомандващ на ВСУ най-голямо внимание привлече руският му произход. Бъдещият генерал е роден във Владимирска област и завършва военно училище в Москва. Но това е по-скоро философски и морално-етичен въпрос. Да, човекът през 1991 г. избира украински паспорт. Мнозина правят това, защото вярват, че правенето на кариера в „новите“ армии ще бъде по-лесно и по-бързо, отколкото в руската, която се разпада пред очите ни. По това време заплатите във ВСУ са много по-високи от тези във въоръжените сили на Русия.

По същество това е случайност. Но едва ли Сирски ще се опита да внесе случайност в действията на ВСУ. Една армия е преди всичко административна структура. Изключително инерционна. Всяка промяна в нея се постига с много време и много усилия. Следователно можем да очакваме някои промени във ВСУ от Сирски лятото, но не по-рано.

Освен това Сирски всъщност е съюзник на пенсионирания Залужни. Той се бори с него рамо до рамо десет години. Сирски като командир е доста подобен на командир Залужни. Нито той, нито неговото обкръжение никога не са били забелязвани в някакво независимо теоретизиране и винаги са действали стриктно по същия начин като своя старши началник.

Сирски също показа склонност към изпълнение на политически поръчки почти дума по дума. Например в Артьомовск командирът Сирски прие формулировката „Бахмутска крепост“ твърде буквално, което струва на ВСУ няколко десетки живота на военнослужещи.

Основната разлика между Залужни и Сирски е отношението към тях от войските. Залужни се ползваше с голям авторитет, включително чисто политически, и социологическите проучвания показват това. Това отбелязва и западната преса. Отношението на войските към Сирски е меко казано много скептично.

Зеленски нареди на новия командир на ВСУ да изготви план за кампанията през 2024 г. и да промени тактиката, тъй като предишната не проработи. Трябва ли да приемем тези инструкции на сериозно? Едва ли. Това, което имаме тук, е чисто политическа реторика, необходима на Зеленски, за да легитимира оставката на главнокомандващия в разгара на военните действия.

Сирски и екипът му не могат да измислят нови тактики. Никой от тези хора не може да се нарече „диванен генерал“, но и никой от тях няма нито опита, нито знанията да ръководи големи формирования от войски.

Всички те са израснали във войната в Донбас от 2014 г., след което претърпяват едно поражение след друго, но водят операции на максимум няколко батальона. Всъщност Сирски в този смисъл е по-скоро изключение, тъй като по време на операцията в Дебалцево той формално ръководи действията на няколко сборни бригади. Това завърши, както си спомняме, много тъжно за ВСУ.

Екипът му се състои от следните служители. Бригаден генерал Алексей Гнатов, бивш командир на 36-та бригада. Бригаден генерал Михаил Драпати, бивш командир на 58-ма мотопехотна бригада. Бригаден генерал Игор Скибюк е командир на 80-а десантно-щурмова бригада, сега заместник-командир на Десантно-десантните войски. Полковник Павел Палис е командир на 93-та механизирана бригада.

Отделен е полковник Вадим Сухаревски, 39-годишният командир на 59-та мотопехотна бригада. Той е родом от Закарпатието, населения с унгарци град Берегово, неофициалната столица на унгарския регион. Сухаревски се смята за нещо като легенда и талисман на украинската армия, тъй като именно на него – тогава командир на разузнавателна рота – се приписва съмнителната чест да открие огън по донецката милиция през 2014 г. край Славянск. При президента Порошенко едрият и фотогеничен Сухаревски обикновено ръководеше военните паради в центъра на Киев в Деня на независимостта на Украйна.

Сега именно Сухаревски ще ръководи най-младото и перспективно направление – наскоро създадения нов клон на ВСУ – Силите за безпилотни системи. Назначаването на Сухаревски всъщност е първото значимо административно решение, взето от Сирски. Може би това е знак на какво ще разчита украинската армия от тук нататък. Може би в резултат на това до лятото ВСУ ще се опитат да подготвят някакво ново локално контранастъпление. Този път с акцент не върху бронираната техника, а върху БПЛА.

Концепцията на кампанията през 2024 г., заявена по-рано от Залужни, предвиждаше сляпа отбрана, за да измори руските въоръжени сили в очакване на някои глобални промени или прехвърлянето на нови западни оръжия. Това е опасен, макар и разбираем път, тъй като ВСУ имат много слаби места, във всеки един момент руските войски могат да пробият украинската отбрана. В този случай Сирски ще стане новата изкупителна жертва.

В петък Сирски публично представи новите цели пред ВСУ. Важното е, че по думите му всъщност няма конкретика, а само желания за „усъвършенстване и задълбочаване“. В изказването му присъстват фразите „поддържа баланс“, „трябва да знае“, „непрекъснато усъвършенстване“ и т.н., и т.н. Това означава, че новият главнокомандващ все още не е уточнил истинските реформи на ВСУ.

Освен това, от гледна точка на личния състав, най-вероятно ще бъдат сменени командирите на сборни групировки, включително няколко бригади, действащи в едно оперативно направление. Генералите и полковниците, споменати по-горе, най-вероятно ще ръководят или такива оперативни направления, или дори видове войски, например десантните.

От чисто оперативна гледна точка това, което сега се предполага за ВСУ, е някаква операция за освобождаване от блокадата на Авдеевка, съчетана с оптимизиране на защитата на града.

Отбраната на Авдеевския укрепен район е почти разрушена и за да я поддържат, ВСУ трябва спешно да оптимизират позициите си според така наречения сценарий от „Мариупол“. А именно, премахване на единиците от предни позиции, отстъпление към центъра на града и периметъра на завода “Коксохим”, но това е политическо решение, което едва ли ще получи зелена светлина от Зеленски.

Така че назначаването на Сирски само по себе си ще промени малко в оперативната обстановка на линията на бойно съприкосновение - поне в обозримо бъдеще. Промяната в украинското командване е преди всичко събитие от вътрешнополитическия живот в Киев, а не проява на някакви специални усилия на украинската военна мисъл. Въпреки това, промяна в екипа като цяло може да окаже влияние върху управляемостта на ВСУ. Ще видим резултатите от усилията на този екип през следващите месеци. Както и как ще противодейства руската армия.

Превод: В. Сергеев