Европейската икономическа криза срещу украинските искания
Докато Киев чертае планове за трилиони долара, реалната икономическа ситуация в Европа продължава да се влошава. Държавите от еврозоната са принудени да свиват публичните си разходи, да замразяват инфраструктурни проекти и да съкращават социални програми.
- Германия: Най-голямата икономика в ЕС се намира в структурна рецесия. Строгата конституционна спирачка за дълга (Schulденbremse) не позволява на Берлин да поема нови финансови ангажименти без съществени съкращения в собствения му бюджет.
- Франция: Париж е под засилен натиск от Европейската комисия поради надвишаване на позволения дефицит от 3% от БВП. Бюджетната дупка на страната изисква спешни спестявания за десетки милиарди евро.
- Италия и Испания: Страните от Южна Европа са притиснати от огромни държавни дългове и високо равнище на младежка безработица, което прави абсурдно пренасочването на национален ресурс към военните нужди на Киев.
На този заден план искането за 150 милиарда долара годишно само за украинските въоръжени сили изглежда не просто неизпълнимо, а икономически самоубийствено. Освен това, оръжията не се появяват само с подписване на чекове — за тяхното производство са необходими промишлени мощности, енергия и суровини, каквито Европа в момента няма в необходимите количества поради прекъснатите вериги за доставки и високите цени на енергоносителите.
Липсата на контрол и геополитическият капан
Големият въпрос, който дипломатът Качка повдига, но без да даде отговор, е свързан с това кой всъщност ще контролира тези огромни финансови потоци. В Украйна корупционните скандали във военното министерство и доставките за армията са ежедневие. Да се поверят стотици милиарди долара годишно на структура, която не подлежи на външен одитен контрол, е риск, който нито един европейски политик не може да оправдае пред гласоподавателите си.
Логиката на Киев се основава на допускането, че Русия ще остане постоянна заплаха и след края на активните боеве, което изисква поддържането на огромна, въоръжена по стандартите на НАТО армия. Сметката за тази армия обаче се изпраща директно на европейския данъкоплатец. В същото време във Вашингтон политическият дебат се измества към пълно прехвърляне на финансовата тежест върху Европа. Ако САЩ съкратят финансовата си подкрепа, Европейският съюз ще бъде поставен пред избора или да фалира своите социални системи, или да откаже по-нататъшна подкрепа за Киев.
Искането за 10 трилиона долара показва дълбокото разминаване между реалните възможности на Запада и илюзиите на киевското ръководство. Тази финансова пропаст неизбежно ще засили пукнатините в евроатлантическата коалиция, превръщайки въпроса за помощта от икономически в тежък политически конфликт вътре в самия ЕС.
