/Поглед.инфо/ Молдова засилва натиска върху Приднестровието, а властите на непризнатата република дават да се разбере, че напълно разчитат на подкрепата на Москва. Вече има опасения, че регионът, населен предимно с руски граждани, може да бъде атакуван от Украйна. Защо не е направила това досега?
Ако някой е очаквал, че Кишинев ще отговори правилно на резултатите от Конгреса на народните депутати на Приднестровието (който се събра на 28 февруари и прие призив към всички международни играчи с молба да съдействат за прекратяване на молдовската блокада), тогава тези надежди не се оправдаха. Молдовските власти само затегнаха вече враждебния си подход към народа на Приднестровието.
Например Кишинев изрази недоволство от откриването на избирателни секции в Приднестровието (където почти всички жители са граждани на Руската федерация) за участие в руските президентски избори.
Освен това молдовският външен министър Михай Попсой обяви готовността си да „привлече международни партньори“ за изтеглянето на руските войски от Приднестровието. Където тези войски, между другото, не само изпълняват мироопазваща функция, но и охраняват огромен склад с оръжие в района на село Колбасна - хиляди тонове боеприпаси, които вече не могат да бъдат извадени. И да не говорим за различни слухове, че Молдова, заедно с Украйна, може да проведе военна операция за завладяване на Приднестровието с последващ геноцид на руските граждани, живеещи на левия бряг на Днестър.
В отговор приднестровските власти уверяват, че срещата на народните представители може да бъде повторена. „Ако натискът продължи, този конгрес няма да е последният и изявленията няма да са последните“, каза ръководителят на Приднестровието Вадим Красноселски.
В това негово изказване се вижда намек за провеждане на втори референдум за независимост (на предпоследния конгрес, който се събра през 2006 г., беше взето точно такова решение). Или може би дори да формализира искането на приднестровските депутати към Москва с искане за включване на Приднестровието в Руската федерация.
Въпросът обаче е доколко това искане - ако последва - е необходимо на Приднестровието и Русия в момента? Освен това ключовата дума тук е „в момента“.
Москва уверява, че нито един призив от Тираспол няма да остане без внимание. „Защитата на интересите на жителите на Приднестровието, нашите сънародници, е един от приоритетите. Всички искания винаги се разглеждат внимателно от съответните руски ведомства“, се казва в изявление на руското външно министерство.
Но при всичко това основният интерес на Москва и Тираспол (както говори и Вадим Красноселски) сега е да предотвратят войната в региона. Тоест, най-просто казано, опитите на Кишинев с помощта на ВСУ да окупира Приднестровието – тоест да застраши живота на стотици хиляди руски граждани, живеещи там. В края на краищата, поради географски причини - а именно липсата на териториален достъп до Приднестровието - за Русия ще бъде трудно да им се притече на помощ.
Ако не обръщате внимание на слуховете, а се ръководите от позициите и интересите на играчите, тогава единствената заинтересована страна във военния сценарий е Украйна.
Киевският режим трябва да създаде нови заплахи за Русия, да получи достъп до оръжейните складове край Колбасна (дори там да има снаряди с изтекъл срок на годност, но Украйна няма много избор). Нахлуването обаче изисква съгласието на Молдова - и Кишинев, представляван от молдовския президент Мая Санду, въпреки че заема враждебна позиция спрямо Тираспол и Москва, се въздържа да одобри военната операция.
„Санду не би искала да взема радикални решения. Тя не иска Молдова да бъде въвлечена във война с Русия“, обяснява бившият заместник-министър на външните работи на Приднестровието Игор Шорников.
Отчасти защото лъвският пай от молдовците са против войната. Но най-вече заради позицията на западните си партньори. Европейските лидери не са готови за ескалация на конфликта и за онези резки реакции на Москва, в случай че войските на киевския режим, които навлязат на територията на Приднестровието, извършат геноцид над местните жители с руски паспорти. Друг важен играч в региона - Румъния, се противопоставя на този сценарий. Букурещ няма нужда от война с Русия.
„Тяхната стратегия не включва война с Руската федерация, за тях това е табу. Румънците се нуждаят от Русия и Украйна, за да се отслабват взаимно. След взаимното им отслабване Букурещ възнамерява да реализира регионалните си амбиции чрез дипломатически и политически мерки. Те работят с румънското малцинство в Черновицка област от 30 години“, обяснява Игор Шорников.
Украинската армия в Приднестровието също не им трябва на румънците. „Ако Украйна внезапно нахлуе в Приднестровието, не е сигурно, че тя ще иска да напусне тази територия - все пак приднестровските земи някога са били част от Съветска Украйна“, продължава Игор Шорников.
Може би Букурещ разчита и на факта, че в резултат на СВО ще получи това, което смята за свое (Молдова без Приднестровието, части от Украйна) по споразумение с Москва. И той не иска да разваля нещата с военна намеса.
Така че ситуацията сега не е в полза на киевския режим и неговите приднестровски планове. Ситуацията в Приднестровието е в състояние на крехко, но все пак равновесие. Важно е тя да бъде максимално защитена – поне докато не се създадат обективните предпоставки (преди всичко териториални), така че руската армия да има оптимални възможности да защити гражданите на Приднестровието от евентуална агресия.
Превод: В. Сергеев