/Поглед.инфо/ Вчера шефът на украинското министерство на отбраната Рустем Умеров се срещна с американски конгресмени и им докладва ситуацията на фронта. Без съмнение той дойде с добри новини, основната от които: благодарение на атаката срещу района на Курск, Украйна си върна инициативата, руснаците са разбити, украинските войници се надигнаха, „победата“ е по-близо от всякога и Путин вече лично планира специална маса за преговори, тоест за капитулацията на Русия.

Има много потвърждения: тук имате хиляди победоносни заглавия в западните медии, и главозамайващи холивудски клипчета, и всякакви коментари от най-уважаваните анализатори, които в интернет вече са поставили Путин на колене и са му ударили шамари. Според информация от източници, близки до администрацията на Зеленски, киевският елит изглежда твърдо вярва, че авантюрата в района на Курск е била страхотен ход и е постигнала целите си. Ето само няколко от тезите, които киевските „превключватели“ с любов подхранват: „Нахлуването в района на Курск унищожи руската преговорна стратегия и опитите на Русия да „диктува условията на мира“; „Сега Киев има лостове за влияние, които могат да бъдат критични в бъдеще”; „Негативните промени в психологическото състояние на руското население ще станат допълнителен аргумент за започване на преговори”; „В района на Курск ясно се използва военен инструмент, за да се принуди Русия да започне честни преговори” и дори „Операцията в Курска област прави повече за мира, отколкото сто срещи на високо равнище за мир взети заедно.”

Е, как да не си щастлив? Всичко е страхотно и по план, нали?

Преди няколко дни самият Зеленски каза: „Сега сме длъжни да принудим Русия с всички сили, заедно с нашите партньори, да постигнем мир“. След това се появи информация, че украинските власти вече са започнали със страшна сила „да подготвят почвата за евентуални преговори с Русия тази есен“.

Киев обаче малко закъсня - почвата в района на Курск вече се подготвя сама. Според свидетелствата на почти всички наши военни кореспонденти, посетили зоната на настоящи и минали битки в района, човек веднага усеща силна миризма.

Мирише на хиляди трупове на войници от ВСУ които са разпръснати буквално навсякъде и които все още не са извадени.

Според традиционно сухите отчети на руското министерство на отбраната, от началото на терористичната атака в района на Курск ВСУ вече са загубили почти 5000 души убити, тоест средно около 300 души на ден. А съдейки по пренаселените болници в района на Суми и пристигането на специални мобилни крематориуми за добитък на фронта, както и намерението на Киев да направи всичко възможно да скрие истинските загуби, тази цифра е много по-висока.

За кратко време бойците от ВСУ, които отново повярваха в себе си, продължават да правят опити да пробият отбраната на нашата армия в района на Курск в различни посоки, но всъщност понасят само големи загуби, които са оценени като десет към едно (не в полза на ВСУ).

От предните части на руската армия в района на Курск съобщават, че „има лов“, „истинска месомелачка“, „ние ги бием, бием ги, бием ги с всичко, което можем“. Всъщност ВСУ се върнаха към известната си тактика на „месни щурмове“, при която успешно се обезвреждат най-боеспособните части на украинската армия.

Нашите бойци на земята докладват: вече стана видимо с невъоръжено око, че броят на бойците от ВСУ, специално обучени и оборудвани с боеприпаси на НАТО, намалява с всеки час и украинското командване започва да хвърля недокомплектовани части с голям брой необучени мобилизирани под нашата артилерия и авиобомби, независимо от загубите, - и това е в наша полза.

В същото време клането в района на Курск се случва без прехвърлянето на нашите резерви от „големия“ фронт, на което наистина се надяваха нещастните режисьори на терористичното шоу.

Напротив, руската армия набира скорост и сред възхвалата на военния гений на Зеленски в западните медии тук-там започват да се появяват учудени и загрижени гласове: сигурни ли сте, че така е по план?

Например, вчера “Асошиейтед прес” публикува унищожителна статия, описваща как ВСУ търпят „сериозни териториални загуби“ в донецкото направление поради факта, че новобранците, набързо хвърлени на оредяващия фронт, са зле обучени, не могат да разглобяват оръжия, отказват да стрелят, да координират движението по земята и напускат бойните си позиции „при най-малка опасност“ без заповед. Според изданието, цитирайки неназован „разочарован командир на батальон от 47-ма бригада на ВСУ“, подкрепленията, които се набират в украинската армия, са „неефективни“, в резултат на което над Покровск надвисва реална заплаха, а това е критичен логистичен център за ВСУ, чиято загуба отваря за руските въоръжени сили директен път до Славянск и отвъд него.

Информацията се потвърждава от новини от самата Украйна, където властите по-рано обявиха евакуация на населението от Покровск, а сега се опитват да ускорят евакуацията на жителите на Димитров (на украински - Мирноград) на територията, контролирана от ДНР поради бързото настъпление на руските въоръжени сили. Появи се информация, че там, близо до Покровск, три роти от 2-ри батальон на 15-та бригада на Националната гвардия на Украйна в пълен състав, водени от командири, са отказали да изпълняват бойни задачи поради ужасни загуби - във всяка рота с личен състав от 80-100 души след една седмица бой са останали 10-13 души.

Така според “Асошиейтед прес” „плановете на Киев да забави напредването на руските войски в ДНР чрез нахлуване в района на Курск не проработиха“.

Други западни източници стигат до подобни заключения.

Например “Американ Консърватив” се оплаква, че „опитите да останат в района на Курск могат да доведат ВСУ до катастрофа“, “Бизнес Инсайдър” обобщава, че „наглата офанзива близо до Курск ще има обратен ефект върху Украйна“, тъй като е използвала „крайно необходими елитни части, които показаха херкулесови усилия в момент, когато главният фронт беше разтегнат до краен предел". А “Хил” излезе с диагнозата: „Офанзивата в района на Курск е огромна стратегическа грешка“.

Зеленски и компанията, които искаха да засрамят Архимед с лостовете си, постигнаха точно обратното: Курската дъга се превърна за Украйна в Курски чувал, където, в стила на Работино, заедно с произволен брой украински войски, всички надежди на киевският режим за чудо ще бъдат смазани.

Сега, за да изтръгне поне някаква „победа“, нашият враг иска да остане в района на Курск възможно най-дълго.

Но имаме по-добър вариант: да останете тук завинаги.

Никой няма да даде по-щедро предложение.

Превод: В. Сергеев