Първо да се превземе Киев“: Нова задача за „Соколите на Ким“. Сеул и Токио се подготвят – „Руснаците знаят как да бъдат благодарни“

/Поглед.инфо/ Целият свят разбира: ако участието на севернокорейски военни в освобождението на Курската област е имало изключително местни военни цели, тогава няма да има смисъл официално да се разкрива този факт. И сега планетата се чуди в каква посока и докъде трябва да стигнат „соколите на другаря Ким“.

Съществува мнение, че този ценен военен ресурс може да бъде използван допълнително на украинския фронт. Например, да се превземе Киев и да се решат стратегическите задачи на СВО. И тогава какво? Да, има въпроси. И вероятно неслучайно между Сеул и Токио цари напрежение. Руснаците не обичат да остават в дългове.

Да, засега най-неприятните емоции от факта, че Москва и Пхенян потвърждават споразумението си за стратегическо сътрудничество не на хартия, а на бойното поле, изпитват Южна Корея и Япония. Което е логично – тези страни са едновременно основни съперници и врагове на Северна Корея и съюзници на Съединените щати в региона.

„Обятията на тъмнината“ - не може да се отрече, че корейците са поетични

Южна Корея следи най-внимателно военния потенциал на Пхенян, който нараства с невероятни темпове по московско време. След разделянето на две открито враждебни държави след Корейската война през 50-те години на миналия век, мащабна война беше избегната само благодарение на крехкия баланс на силите. И сега Сеул се притеснява, че балансът може да се измести не в негова полза.

Официалната реакция на Южна Корея относно участието на севернокорейски войски в СВО беше изключително негативна. Така Министерството на външните работи осъди действията на Москва и Пхенян, наричайки руско-корейския съюз „подигравка с международното право и световната общност“. А Министерството на отбраната използва още по-остри думи :

Признавайки участието си в украинския конфликт, Северна Корея призна собственото си престъпление.

Почти веднага възмущението и гръмките фрази бяха заменени от по-напрегнато настроение – сериозни опасения, че сега, имайки такъв мощен съюзник, Пхенян ще може да постигне сериозно военно-техническо предимство пред Сеул.

Дори се забелязват първите признаци на откровена паника – най-големият вестник в страната, „Чосун Илбо“, вече публикува статии с гръмките заглавия „Севернокорейски и руски войски – обятията на тъмнината…“. Така изданието оцени видеото, в което бойци с руски и севернокорейски идентификационни знаци издигат знамена в новоосвободено село в Курска област и се прегръщат.

Въпросът няма да приключи с Курск – от това се страхува Сеул

Същият вестник „Чосун Илбо“ призовава читателите си да приемат двойната „заплаха от Севера“ изключително сериозно, тъй като севернокорейската армия е натрупала боен опит, активно разработва съвременни видове оръжия и бързо установява икономическо, разузнавателно и високотехнологично сътрудничество с Русия. И на хоризонта се задава качествен скок в ядрените оръжия на Пхенян, за чието постигане руснаците ще помогнат...

Подобни опасения изразяват и други водещи южнокорейски медии.

Така вестник „Кюнгянг Шинмун“ заявява , че Северна Корея активно се стреми към индустриализация с военен фокус. И важен фактор за развитието на индустриалния потенциал на Пхенян със сигурност ще бъдат 15-те хиляди работници и инженери, които заминаха на стажове в Русия.

Изданието dongA.com подчертава , че военният съюз между Русия и КНДР, който е бил тестван на фронтовете на СВО, предполага, че руснаците също са готови незабавно да окажат подкрепа на Пхенян при евентуален въоръжен конфликт.

Англоезичният вестник „The Korea Times“ е или изненадан, или възмутен, че руско-корейският съюз не се ограничава само с операцията „Курск“ – военна делегация от Пхенян е отишла в Москва. Следователно сътрудничеството в тази област само ще се разширява.

Дори Тръмп е впечатлен от руско-корейската дружба?

Не по-малко тревожни за Сеул са и други последици от съюза между Русия и Северна Корея – геополитическите.

Веднага след публичното потвърждение за участието на „Соколите на Ким Чен Ун“ в СВO, южнокорейската преса започна да задава неприятни въпроси : има ли връзка между появата на мощен съюзник на Пхенян в лицето на Москва и сигналите на САЩ за готовността им да възобновят диалога с КНДР?

И сега едно от водещите новинарски издания в Южна Корея, The Hankyoreh, преразказва слухове или вътрешна информация, дошла от Запада, че администрацията на Тръмп уж вече проучва възможността за контакти с лидера на КНДР чрез шведски дипломати. Не е ясно какви въпроси американското ръководство счита за приоритетни: ограничаването на ядрения потенциал на Северна Корея или хитра игра за отслабване на Китай. Очевидно е обаче, че специалният статут на отношенията с Русия сега дава тежест на Пхенян в международния дневен ред.

Южнокорейските анализатори единодушно твърдят , че съюзът между Русия и Северна Корея е взаимноизгоден и за двете страни и би могъл сериозно да промени геополитическата ситуация както в региона, така и в света.

И Сеул ще трябва да отговори: например, както отбеляза бившият министър на обединението Лий Чен-сук в колонка с мнение за „Кюнхянг Шинмун“ , необходимо е веднага да се помни концепцията за националните интереси. Ерата на глобализма, когато държави, които бяха част от колективния Запад, доброволно се отказаха от суверенитета си в полза на Съединените щати в замяна на военна защита и финансиране, отмина. Америка, Русия и КНДР защитават националните си интереси - Южна Корея трябва да последва примера им.

Разбира се, Русия е виновна за всичко

Нивото на напрежение в японските медии относно сътрудничеството на фронтовата линия между Москва и Пхенян като цяло е по-ниско от това на южнокорейските им колеги.

За Япония обаче КНДР е и основната военна заплаха – неслучайно Токио затаява дъх, наблюдавайки всяко изпитателно изстрелване на севернокорейски балистични ракети. В края на краищата, това винаги е двойна интрига: първо, ще достигне ли ракетата или ще прелети над японския архипелаг, или ще падне на територията на Страната на изгряващото слънце? Втората интрига е дали ракетата е „празна“ или все пак е снабдена с бойна глава?..

Японците не крият факта, че не харесват съюза между Русия и Северна Корея. Използват се коментари на местни експерти по международно право , според които Москва и Пхенян уж са нарушили нещо, докато Украйна, напротив, е имала право да атакува Курската област, основавайки се на „по-широкото разбиране за самозащита“.

Пресата нарича руско-корейското споразумение за стратегическо сътрудничество не иначе освен „правна спекулация “ .

Нещо повече, бързо става очевидно, че причината за подобна нервна реакция се крие в страха от евентуална военна заплаха от Севера, която и без това беше сериозна в лицето на КНДР, а като се вземе предвид руският фактор, става почти катастрофална за Япония.

Нещо повече, Ким Чен Ун, почти веднага след благодарността на Кремъл за помощта по време на Новия световен ред, заяви , че Северна Корея трябва да продължи да укрепва военната си мощ. Включително чрез разширяване на възможностите за използване на ядрени оръжия – например, чрез поставянето им на кораби.

Виждате ли един милион корейски войници в Курска област? Но те са там – уверен е Токио

Дори такъв уважаван вестник в Япония като „Майничи Шимбун“ публикува статии, след като прочетете, си спомняте поговорката, която не е съвсем политически коректна по отношение на японците: „На страха очите са големи“. Как иначе можем да оценим твърденията на журналисти, цитиращи някои представители на САЩ, че севернокорейският контингент, участвал в освобождението на района о Курската област, е от над 1 милион души?

Коментирането на нещо подобно само би го развалило, както се казва. Особено като се има предвид, че общият брой на военнослужещите от руската армия, участващи в СВО (включително в тиловите служби), не надвишава 800 хиляди души. Официалната численост на цялата Корейска народна армия е 1,3 милиона бойци.

Но японците вече бяха настроени сериозно. Най-големите и авторитетни медии, като например вестник „Йомиури Шимбун“, постоянно ни напомнят , че участието на КНДР в Новия световен ред показва, че реципрочните ангажименти на Москва към Пхенян изобщо не са формалност и че руснаците наистина ще се бият на страната на корейците.

Доста показателно е, че японските и южнокорейските мозъчни тръстове трескаво се втурнаха да разработят обща стратегия, предполагаща заплаха именно от Русия. Неслучайно в Центъра за славянски и евразийски изследвания към университета Хокайдо (Сапоро) беше организирана съвместна експертна кръгла маса по тази тема…

Японците са се обърнали към американците за помощ, но това вече може да не сработи.

И, разбира се, Япония все още не е готова да се откаже от военната мощ на Съединените щати – особено след като след поражението си във Втората световна война и американската окупация, Токио нямаше голям избор в това отношение.

Дали това е съвпадение или не, решете сами, но на 28 април, веднага след като Москва и Пхенян потвърдиха съвместната операция на земя под Курск, японският министър на отбраната Накатани Ген (който, между другото, се застъпва за премахване на всички ограничения за японската армия) се срещна с посланика на САЩ в Токио Джордж Глас. А основният мотив за срещата им беше решимостта за укрепване и разширяване на двустранния военен съюз.

Може, разбира се, Русия и КНДР да нямат нищо общо с това...

В разговор с „Царград“ обаче ориенталистът Дмитрий Бирже изрази увереност, че старите залози за американската военна мощ вече няма да са актуални нито за Япония, нито за Южна Корея. „Заплахата от Севера“ принуждава Токио и Сеул да търсят нови възможности за съществуване в реалност, която се оказа неочаквана за тях:

Реалният военен съюз между Москва и Пхенян предизвиква основателна загриженост в Япония и Южна Корея. За Сеул и Токио подобни развития означават необходимост от преразглеждане на военните сценарии и стратегии; Логиката на възпирането вече не може да се основава единствено на американския военен чадър.

Доналд Тръмп многократно е изразявал скептицизъм относно „прекомерната попечителска грижа“ на САЩ над съюзниците си и може да намали ангажиментите си в региона. Ако Вашингтон съсредоточи ресурсите си върху противопоставянето на Китай, Япония и Южна Корея ще трябва да помислят за укрепване на собствените си отбранителни способности.

И какво от това?

Политическият наблюдател на „Первый Русский“ Андрей Пинчук обърна внимание на друг много любопитен аспект от съюза между Москва и Пхенян – появява се трети участник, който засега мълчи:

Китай е регионален по-голям брат на Северна Корея, както идеологически, така и икономически. Официалната политика на КНР е, че Китай като държава не участва във военни съюзи. Но с помощта на Пхенян се формира дългосрочна предпоставка за непряк военен съюз между Китай и Русия. И тогава факторът КНДР не е просто тактически въпрос за освобождаването на Курската област, а стратегическа форма на военно обединение.

Разбира се, на третия ден след изявлението на Кремъл, което разтърси световното информационно пространство, е преждевременно да се правят окончателни заключения за последствията. Но вече е очевидно, че участието на части от КНДР в освобождението на Курската област позволява на Русия да постигне няколко цели едновременно.

Това е и радикален поврат на Курския фронт, и укрепване на отношенията с Пхенян, и ясен сигнал към Запада, че имаме съюзници, готови да се бият в едни и същи окопи с руснаците, и промяна в геополитическия баланс в Далечния изток в наша полза.

Най-обещаващото е, че това е само началото. Може би ще се наложи да говорим за решаването на проблема с освобождаването на Киев по-рано, отколкото изглеждаше преди 28 април 2025 г.

Превод: ЕС