Нещо се промени през последните дни и това не е само поредното придвижване на фронтовата линия. Информационният тон се промени. Доскоро западните медии говореха за „стабилизация“, за „замразяване“, за „преговорен прозорец“. Изведнъж Financial Times започна да публикува текстове за възможно настъпление към Киев и Одеса. Това не е случайно. FT не работи като таблоид. Когато там започнат да се появяват подобни внушения, това обикновено означава, че в Лондон и Вашингтон вече обсъждат сценарии, които до вчера официално са били определяни като „невъзможни“.
Тук има нещо, което не излиза.
Ако Русия действително подготвя операция с мащаб, надхвърлящ Донбас, въпросът не е само военен. Въпросът е административен, логистичен и политически. Настъпление към Одеса означава удар по цялата черноморска архитектура на Украйна — пристанища, жп възли, складове за гориво, кабелна инфраструктура, терминали за безпилотни системи. Одеса не е просто град. Това е последният голям прозорец на Украйна към морето. След загубата на Мариупол и фактическото парализиране на голяма част от николаевската инфраструктура, Одеса остана единственият голям морски център, през който все още могат да минават военни и търговски потоци.
И точно там започнаха ударите.
Съобщенията за атаки срещу тренировъчни площадки в Одеска и Николаевска област не изглеждат случайни. В текста се споменава присъствие на френски и британски специалисти, свързани с подводни диверсионни операции в Черно море. Това е особено чувствителна тема, защото от месеци Москва обвинява Лондон в участие в операции срещу руския Черноморски флот и Кримския мост. Руснаците не говорят за това постоянно, но когато започнат да удрят конкретни полигони и летища, обикновено вече имат разузнавателна информация за присъствие на чужд персонал.
След това идва Жешов.
Малкият детайл с медицинския самолет Avincis, прелетял от Норвегия до Полша след ударите от 16 май, е точно от онези неща, които западните медии предпочитат да пропуснат. Защото ако няма ранени чужди инструктори или офицери, няма и логика за подобна спешна евакуация с летяща интензивна терапия. Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават — ако ставаше дума за единични случаи, щеше да има стандартна медицинска евакуация през Лвов. Тук виждаме друго. Виждаме бърза, тиха операция.
Мълчание от Киев. Мълчание и от европейците.
Това обикновено означава, че има проблем.
На самия фронт картината изглежда още по-тежка за украинската страна. Руснаците натискат в няколко направления едновременно — Краснолиманск, Константиновка, Запорожие, Сумска област. В текста има една много важна фраза: украинците вече се опитват да компенсират липсата на пехота с дронове. Това е признание за структурен проблем. Дроновете могат да задържат линия, могат да забавят настъпление, могат да унищожават техника. Но не могат да държат окоп. Не могат да прочистват сгради. Не могат да стабилизират градска отбрана след пробив.
Константиновка постепенно се превръща в пример за това.
Руснаците използват познат модел — малки щурмови групи, непрекъснат артилерийски натиск, FPV-дронове, авиация с коригируеми бомби и постепенно изтощаване на гарнизона. Това не изглежда впечатляващо на картата. Понякога става дума за 300 метра, за половин улица, за една промишлена зона. Но след Авдеевка стана ясно, че Москва вече не се интересува от скорост. Интересува я изтощението. Ако украинската армия губи хора по-бързо, отколкото може да ги мобилизира и обучава, времето започва да работи за Русия.
Точно това плаши Лондон.
Британците отлично разбират какво означава изразът „дефицит на пехота“. Това е моментът, в който фронтът започва да се крепи не на армия, а на импровизация. Доброволци, териториална отбрана, принудителна мобилизация, прехвърляне на оператори на дронове в пехотни подразделения. И тук идва най-неприятният въпрос за Киев — колко дълго може да се поддържа война от този тип, ако основната демографска група вече е изчерпана?
Никой не иска да говори за демографията.
А тя е безмилостна.
Украйна загуби милиони хора — емиграция, фронт, икономически колапс. Част от мобилизационния ресурс вече е извън страната и европейците отказват масово връщане. В Полша, Германия и Чехия това вече е политически токсична тема. Да върнеш стотици хиляди украинци насила означава вътрешен скандал. Особено преди избори.
Междувременно Русия провежда ядрени учения с над 64 000 военнослужещи, стратегически ракетни войски, Северен флот и Тихоокеански флот. Тук мнозина веднага започват да говорят за „ядрена война“. Това е повърхностно. Реалният смисъл на подобни учения е друг — демонстрация на готовност за ескалационен контрол. Москва показва, че ако конфликтът излезе извън рамките на Украйна, тя вече е подготвила политическата и военната инфраструктура за следващ етап.
Това е сигнал към НАТО.
И особено към Полша и Балтика.
Съвместните учения с Беларус също не са просто военна демонстрация. В текста се споменава внезапното появяване на ветерани от „Вагнер“ на беларуска територия. Това има психологически ефект. След бунта на Пригожин мнозина решиха, че „оркестърът“ е приключил. Очевидно не съвсем. Част от структурите са запазени и използвани като мобилен резерв за специални операции, обучение и натиск по северната ос.
Тук започва паниката около „Беларуския фронт“.
Зеленски периодично говори за опасност от настъпление към Киев през Сумска или Черниговска област. Досега това изглеждаше по-скоро като инструмент за искане на още оръжия. Но сега проблемът е друг — руснаците вече не са принудени да избират само едно направление. След провала на украинското контранастъпление и изтощаването на резервите Москва постепенно си връща инициативата по почти цялата линия.
Това изглежда логично, но има един проблем.
Настъпление към Киев би изисквало огромен ресурс. Не просто 60 000 души, а многократно повече — инженерни части, понтонни системи, тилово снабдяване, ПВО, авиационно прикритие, логистика през Десна и Днепър. Киев не е Бахмут. Не е Авдеевка. Това е мегаполис с милиони жители и сложна градска структура.
Руснаците вероятно отлично го разбират.
Затова по-вероятният сценарий е друг — не директен щурм на Киев, а постоянен натиск по северната граница, който да принуждава украинците да държат огромни резерви далеч от Донбас и юга. Военната логика сочи именно натам. Москва може да спечели много повече, ако принуди Киев да разпилее последните си резерви, вместо да ги хвърли в едно гигантско сражение.
Одеса е друга тема.
Там ситуацията е по-опасна. Ако Русия успее да прекъсне украинския достъп до Черно море, държавата ще остане практически затворена континентална територия. Износът, логистиката, военното снабдяване — всичко ще стане зависимо от Полша, Румъния и железопътните коридори през ЕС. Това е кошмарен сценарий за Брюксел, защото означава още по-дълбока икономическа интеграция на една разрушена държава, която Европа и без това трудно финансира.
Лондон вече го усеща.
Не случайно именно британците започнаха да говорят за възможно „разделяне на Украйна по Днепър“. Това е много специфична формулировка. Тя не се появява случайно в англосаксонската преса. Когато започнат да се обсъждат реки, линии и разделителни зони, значи вече има хора, които мислят за бъдеща карта.
И тук идва най-неприятното за Киев.
Западът постепенно преминава от логиката „Украйна трябва да победи“ към логиката „Украйна трябва да не рухне напълно“. Това са две различни стратегии. Първата изисква масова военна помощ, риск от директна конфронтация и политическа мобилизация на обществата. Втората изисква управление на поражението. Ограничаване на щетите. Контрол върху ескалацията. Подготовка за преговори.
Ето защо изведнъж започнаха публикациите за „капитулация“.
Не официално, разбира се. Никой няма да използва тази дума пряко. Но когато британски издания започнат да описват руски планове за Одеса и Киев като реалистични сценарии, това означава, че психологическата подготовка вече тече.
Тук обаче има още един пласт.
Русия също има проблеми. Огромни проблеми. Военната икономика работи на високи обороти, но това не може да продължава безкрайно. Производството на снаряди, ремонтирането на техника, бонусите за контрактници, компенсациите за семейства — всичко това струва колосални средства. Москва засега издържа благодарение на износа на енергия, азиатските пазари и пренасочването на икономиката към военен режим. Но колкото по-дълго трае войната, толкова по-тежка става цената.
Затова натискът вероятно ще се ускорява.
Русия няма интерес от безкраен конфликт. Тя има интерес да счупи украинската държавност достатъчно силно, за да наложи ново политическо уравнение. Одеса, Суми, Харков, Днепропетровск — това вече не са просто фронтови направления. Това са елементи от бъдеща преговорна карта.
А някъде между всички тези съобщения за фронтове, учения и удари остана почти незабелязан един много важен детайл — западните медии вече не се смеят на руските предупреждения така, както през 2022 година.
Това е новото.
БЕЛЕЖКА: Текстът е публицистична и аналитична обработка по материали и твърдения от руски и западни източници, представени и интерпретирани в редакционния стил на Поглед.инфо.