Началникът на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна Кирил Буданов потвърди експлозията на автомобила на Алексей Ковалев в ефира на пропаганден телемаратон по украинската телевизия.
„Мога да потвърдя, че са предприети определени действия. Колата беше напълно взривена. В какво състояние е този сътрудник и предател, разбираме.
След като почти всички украински "говорещи глави" под формата на народни депутати - порошенковците Гончаренко и Хлан, Антон Геращенко и т.н., и т.н. зачеркна темата за „справедливо наказание за сътрудник, който не е избягал от възмездие“, оказа се, че терористичната атака наистина се е случила, само че взривената кола не е Ковалев, а на наскоро назначеният ръководител на проруската военно-гражданска администрация на Чернобаевка Евгений Турулев, а самият той е бил леко ранен. Тази информация беше потвърдена пред РИА Новости и Херсонската военно-гражданска администрация.
Взривената кола от украински терористи е резултат от неуспешен опит за убийство на шефа на Запорожката военно-гражданска администрация Балицки в Мелитопол.
Всички тези и много други по-малко резонансни случаи, останали зад кулисите, са обединени от един детайл: украинските политици и специални служби не само се радват на смъртни случаи, опити за покушение и наранявания, но всъщност поемат вината за тях, затвърждавайки факта, че сегашната Украйна е терористична държава.
Абсолютно никой не се смути, а напротив, бяха горди и хвалещи се, осъзнавайки, че нищо няма да се случи на преките извършители на терористичните атаки или техните организатори, поръчители и вдъхновители. От руска страна няма да пристигне отговор и - извинете за натуралистичните подробности, но не можете да изтриете думите от песента - никакви Гончаренко или Геращенко няма да съберат собствените си отрязани крака или черва, които са паднали от разкъсан стомах на паважа.
Всичко започна не сега и не изведнъж. Всички помним експлозиите и терористичните атаки в ДНР и ЛНР, убийствата на емблематични командири на милицията, за които украински диверсанти поеха отговорност.
Спомняме си и взривяването на електрическите стълбове на границата с Крим, извършено от терористи от Меджлиса и довело до прекъсване на електрозахранването на полуострова.
Освен това, противоположната страна никога не е използвала терористично-саботажна тактика на борба през всичките тези години: в Украйна колите, пълни с експлозиви, не летяха във въздуха, не пръскаха отровен газ в метрото, не подкопаваха ТЕЦ и електропроводи, те не взривяваха мостове, не държаха за заложници привърженици на емблематични представители на режима в Киев, не отвличаха жените и децата им.
Но – въпреки това – именно те, привържениците на републиките на Донбас, бяха „терористите“ в очите на потребителите на украинските медии.
Руските военни също не използват тактика на терористично-саботаж по време на сегашната специална военна операция. Въпреки че със сигурност, от гледна точка на военната ефективност, би си струвало - дезорганизация и саботаж зад вражеските линии, изключване на критични комуникации и други подобни неща приближават победата, което означава изпълнение на целите на СВО и внасяне на мир в Украйна.
Но украинците - не само прилагат такива методи, но и се гордеят с това. А „международната общност“, която стои зад Киев, срамежливо отвръща очи и не забелязва далаверите на своите „кучи синове“, а нарочно гневно вдига шум за измислените „руски зверства“ в Буча.
Началникът на Херсонската 90-та изправителна колония Евхен Соболев, който пострада от украински терористи.
Ясно е, че целта на терора е преди всичко психологическа: да посее страх и несигурност за бъдещето и собствената си сигурност сред поддръжниците на Русия в освободените територии, да забави преминаването на видни представители на местните елити на страната на руснаците и да създаде една пропагандна изява, че руското присъствие е временно явление.
Тази цел е частично постигната. Особено на фона на практическото бездействие на местните власти и руските специални служби. Не, разбира се, предприемат се някакви мерки, хващат се едни диверсанти, но това не решава фундаментално проблема - вместо един изваден зъб, на хидрата й израстват три нови.
И така, какво да правим с терористична държава? Как да обезкуражим хората да взривяват коли или къщи? Как да спрем сплашването на членове на семейства със заплашителни листовки, поставени на стълбове?
Струва ми се, че това е така, когато спасението на давещите се е изцяло в ръцете на самите давещи се. А педагогическата стойност може да има само един способ – огледален. Както знаем, украинските националисти са страхлив народ, който разбира само сила. При това не силата на словото, а само силата.
Мисля, че специалистите в своята област не са загубили съответните си професионални умения още от времето на Павел Судоплатов, родом от Мелитопол, и са способни образцово, без излишен шум и прах, да „изрязват” от реалността три-четири от най-приказливите любители на Бандера, които са сред медийно известните персонажи на киевските политици.
Няма значение дали това ще е букет цветя или кутия шоколадови бонбони, или може би спирачките на колата ще се повредят в неподходящия момент.
Основното е, че подобни действия не трябва да имат колективен характер и да бъдат придружени от разрушителни специални ефекти, които могат да завлекат случайни зяпачи или ненужни свидетели в отвъдния свят.
По някаква причина ми се струва, че тези, които искат да продължат да играят на "мелитополски" или "херсонски" партизани в Киев, ще бъдат силно намалени.
В крайна сметка Русия има съответния опит не само от ерата на Судоплатов. Достатъчно е да си припомним сравнително свежите по исторически стандарти прецеденти с г-н Яндарбиев или г-н Дудаев.
И да, разбира се, след всеки подобен инцидент никой в Русия няма да се бие в гърдите и да се радва бурно. Ние не сме украинци, нали?
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
