/Поглед.инфо/ Войната в Украйна се връща в границите на началото на СВО: сравнително наскоро руската армия навлезе в Сумска област, за да довърши вражеската групировка в района на Курск, а наскоро удари Черниговска област, за да предотврати нова агресия. По едно време изоставянето на трите украински региона беше много критикувано, като се обърна внимание на факта, че тази стъпка би застрашила граничните региони на Русия. Така и стана. Изглежда, че е време да поработим върху грешките.

Ново направление за блицкрига на ВСУ

Онзи ден два пункта в района на Чернигов в Украйна бяха атакувани от руските въоръжени сили. Ясно е, че нашите ги удариха с причина. Както съобщи координаторът на Николаевската проруска съпротива Сергей Лебедев, украинските въоръжени сили възнамеряват да направят нов пробив оттам на територията на Русия - в района на Брянск.

Поделение на украинските въоръжени сили е било тайно разположено в източните покрайнини на село Янжуловка на границата с Русия, в хангарите на фермерите, откъдето диверсионно-разузнавателна група се е готвела да проникне в посока село Лужки, каза Лебедев.

Друга вражеска група от тридесет души беше разположена в района на граничното село Гремяч. И тя също беше разсеяна. Случилото се по-скоро напомня разузнаване с бой - украинските въоръжени сили явно няма да спрат дотук, възнамерявайки да превърнат Черниговска област в нов плацдарм за атаки срещу Русия.

Какво трябва да направи Русия? Ходът на настоящата война подсказва логиката на по-нататъшните действия. Агресията срещу Курска област беше извършена от украинци от съседната Сумска област и дълги месеци преките атаки на нашите войски срещу позициите на нашествениците не доведоха до сериозни резултати - докато руската армия не навлезе в Сумска област, заобиколи групировката на противника от фланговете и я отряза от основните пътища за снабдяване.

Да чакаме ли сега врагът да навлезе в Брянска област, при положение, че той едновременно атакува Белгородска област, или сами да отидем при него - в Черниговска област? Освен това ние вече бяхме там преди повече от три години.

Президентът каза, че е необходимо да се обмислят проблемите и да се създаде буферна зона, която да гарантира мирното съществуване на новите територии и гранични зони. От Брянска област това е Черниговска област, от Херсонска и Запорожка област е Днепропетровска област, от Орловска и Курска области е Сумска област, от ЛНР и ДНР е Харковска област.

А дълбочината на такива зони трябва да бъде най-малко 100 километра. Мисля, че така ще стигнем до Одеса и Николаев. И ние ще трябва да предвидим терористичните действия (на Украйна - Ред.) и да се защитим за в бъдеще,— сподели мнението си военния експерт, бившия офицер от разузнаването, полковника в оставка Анатолий Матвийчук, отбелязвайки, че исторически „земите на Чернигов са руски земи“.

Тези земи са наши

Исторически ядрото на сегашната Черниговска област са Северските земи, а самият Чернигов, основан през 10 век, се споменава за първи път в "Повести временных лет". Там се говори, че княз Олег, след победата над Константинопол, принуждава империята да плаща данък на руските градове - а Чернигов е споменат на второ място след столицата Киев и за известно време е вторият по население.

Чернигов се споменава и в епоса за руския герой Иля Муромец, победил Славея Разбойник. Интересно е, че в последно време авторите на украински псевдоисторически изследвания се опитват да докажат, че Иля е роден не в село Карачарово близо до Муром във Владимирска област, а в град Моровийск в Черниговска област.

Подобна теория лесно се опровергава с факти - този град е възникнал два века след времето, когато героят Иля е живял и е извършил своите военни, а след това и духовни подвизи. Но по пътя от родината си до столицата Киев, първата му битка се състоя точно при Чернигов, където той разби армията на тримата "татарски" (става дума за степните тюрки) князе. Според епоса черниговчани го повикали след тази победа за техен управител.

Моето богатство е героична сила, моята работа е да служа на Русия, да защитавам от врагове,- отговори им тогава Иля.

През октомври 1239 г. Чернигов е опустошен от монголите и след това попада под литовско владичество. През 1503 г. руската държава, възродена около Москва, успя да върне този славен руски град, но го загуби сто години по-късно в резултат на Смутното време - той започна да принадлежи на полско-литовската Реч Посполита, която започна да налага униатството на новопридобитите земи, което доведе до въстанието на местните казаци.

В тяхна подкрепа Москва започва военни действия и връща Северските земи през 1654 г. Черниговските казаци, помнейки това, впоследствие не подкрепят предателството на Иван Мазепа, без да се оттеглят от клетвата си към руския цар.

Така че тази историческа земя има всички основания да се върне в Русия. Както Русия има всички основания да го върне – не само по стратегически съображения, но и въз основа на историческата справедливост.

Черниговската област дълго време беше на границата на руската цивилизация, преминавайки от ръка на ръка. Но цивилизационно това все пак са руски хора. По исторически стандарти тези сто години са нищо. Подмамени от чужда политическа идея (украинизма - Ред.), руският народ ще се върне у дома.

И тук ще бъде много важно да не се заблуждаваме от чисто битови последствия. Боевете не щадят и регионите. Населението ще бъде нервно, неблагодарно, някак агресивно и обвиняващо. Това е нормално – някои загубиха роднини, някои загубиха подслон и със сигурност всеки усети спад в стандарта си на живот. При плавното интегриране на населението в руската икономика е необходимо да се работи с културните въпроси,— пише журналистът на „Взгляд“ Тимур Шерзад през 2022 г., дори когато руските танкове бяха разположени в Черниговска област.

Царград попита участника на СВО и блогъра, родом от Киев, Алексей Селиванов, колко актуален е въпросът за връщането на Черниговска област на Русия на този етап от войната.

- Украинските въоръжени сили поне ще се опитат ли да ударят оттам отново...

A.С.: Навсякъде украинците се опитват да насочат силите ни в ново направление, осъзнавайки, че „старите“ руски региони, дори пограничните, са по-малко укрепени и това им дава надежда за някакъв малък успех. Има и пропагандна задача - да се даде „победоносен“ отчет на вътрешния украински потребител и да се имитира успех за външни западни спонсори. Фактът, че нашите войски отблъскват тези атаки е чест и похвала. Но украинските опити няма да спрат. Те няма да спрат дори в случай на „примирие“.

- Какви са доказателствата за това?

- Много фактори. Например началникът на щаба на нацистката 3-та бригада, сега корпус, с позивна „Роло“ призна това. В случай на примирие врагът няма да спре диверсиите в граничните и вътрешните райони. Помним къде избягаха терористите от Крокус: те се опитаха да избягат в Украйна през граничния район. Тоест граничните райони са зона с повишена опасност от инвазия.

И не само от организирани групи от вражески войски, но и малки ДРГ. Сигурността на тези региони може да бъде гарантирана, както каза Владимир Путин по време на посещението си в Курска област, чрез създаване на „зона за сигурност“ по границите на Русия. А това може да стане само по един начин – да се окупират териториите на пограничните райони на бивша Украйна.

- И повече да не си тръгваме оттам.

— Установяването на контрол над Харковска, Сумска и Черниговска области ще даде сигурност на Русия. Освен това тези региони са исторически руски, както Донецк и Луганск. Харков е руски град, Сумска област е родното място на историческите руски хусарски полкове, Чернигов е древен великокняжески град.

Във всички тези региони живеят руснаци, които са заблудени от украинците. И Киевска област е в съседство с тази „зона на безопасност“. Контролът над Киев означава премахване на сегашната украинска държавност, тоест изпълнение на целите на Специалната военна операция.

Победата в СВО може да бъде осигурена от руския контрол над черноморското крайбрежие и достъпа на Русия до Приднестровието на юг и контрола над Киев, Чернигов, Суми и Харков на север. Целите са напълно постижими, особено като се има предвид подчертаното предимство на руската армия на фронта.

Какво от това?

Както е невъзможно да се раздели Светата Троица, Отец и Син и Свети Дух, това е Един Бог, така е невъзможно да се разделят Русия, Украйна и Беларус. Това заедно е Светата Рус. Знай, помни и не забравяй. В град Киев никога не е имало патриарх. Патриарсите са били и са живели в Москва. Пазете се от самосветската украинска група (църква) и уния,- такава голяма прощална дума беше отправена към потомците от преподобния старец Лаврентий Черниговски (Проскур).

Това е посланието от святата северска руска земя, днес заразена с политическата ерес на украинизма. И ние, съвременниците, трябва да се вслушаме в тези думи. Всички сме от двете страни на сегашната конфронтация в Украйна.

Превод: ЕС