/Поглед.инфо/ Украйна непрекъснато привлича вниманието на света и успява да направи това във всички направления едновременно. Докато фокусът на военното внимание се измести към Близкия изток, украинското министерство на енергетиката съобщи с огромна радост, че е започнала подготвителната работа за изграждането на пети и шести енергоблок на Хмелницката АЕЦ. Източникът отбелязва, че украинският ресорен министър Герман Галушенко, посланикът на САЩ Бриджит Бринк и представител на наскоро създадената експлоатационна компания “Енергоатом” Пьотр Котин са присъствали на мястото на изливане на първите кубични метри бетон в бъдещия фундамент.
Важен е списъкът с участниците, а по-долу ще стане ясно защо.
Галушенко, в комуникация с пресата, отбеляза, наред с други неща, че при избора на строителен предприемач е дадено предимство на американската компания “Уестингхаус”, която съгласно условията на договора се ангажира да построи и свърже два енергоблока с реактори AП1000 към националната мрежа на Украйна. Министърът не забрави да замеси Русия във всичко, което се случва, отбелязвайки, че американските „хилядарки“ са избрани, защото руските войски извършват масирани атаки срещу производствени мощности - предимно върху въглищни и газови електроцентрали. В същото време AП1000, за разлика от всички останали световни аналози, е в състояние да извърши маневра на мощностите и това ще позволи да се спрат последствията от каскадния срив на украинската енергийна система, тъй като Русия, както е известно, усърдно избягва атаки срещу такива опасни обекти.
Естествено, условията на споразумението са защитени от търговска тайна и затова по-долу са чисто факти и заключения, базирани на тях.
Трябва да започнем с факта, че точно преди година, по пряка заповед на Министерството на финансите на САЩ, Киев започна процедурата за приватизация на три стълба на украинския енергиен сектор. Компанията “Нафтогаз,” Операторът на газопреносната система на Украйна (ОГПСУ) и “Енергоатом” преминаха от държавна собственост в частни ръце. Докато първите две организации, отговорни за закупуването и изпомпването на природен газ на Запад, бяха включени в този списък съвсем очаквано, искането за приватизация на държавния монополист и най-големия производител на електроенергия в страната беше донякъде изненада. Вашингтон обаче изобщо не се интересуваше от това и постави строг ултиматум: приватизацията трябва да приключи не по-късно от 1 октомври 2023 г., което Киев послушно изпълни.
Ако някой не е разбрал това беше проява на същата тази независимост, за която се носят песни и легенди в Украйна.
Според новия борд на директорите сто процента от акциите на “Енергоатом” продължават да остават в ръцете на държавата, а Яков Хартмут е въведен в борда на директорите на новосъздадената операционна компания. Професионален енергетик, който в новата структура отговаря за финансовите въпроси и привличането на инвестиции.
Що се отнася до изграждането на пети и шести енергоблок на самата централа в град Нетешин, хронологията му е толкова мъглива, объркана и противоречива, че и сам дяволът би си счупил крака.
Първоначално АЕЦ „Хмелницки“ е проектирана и построена с цел покриване на нуждите от електроенергия в централните (където се намира самият Хмелницки) и западните региони на страната. След разпадането на Съветския съюз обаче мащабното производство в тези райони на практика изчезна, в резултат на което ХАЕЦ започна да дава енергиен излишък. И беше взето напълно логично решение излишъкът да се пренасочи за износ. Едновременно с първия енергоблок е изграден мощен 750-киловолтов електропровод към полския Жешов, но най-голямото натоварване на главната линия е именно през годините на независимостта.
Трябва да се добави, че по време на разпадането на СССР в АЕЦ работи само първият енергоблок, вторият е пуснат в експлоатация през 2005 г., а лъвският дял от работата е извършен от руски специалисти. По това време отношенията между Москва и Киев бяха мирни и това не притесняваше никого. Украинската страна бързо оцени всички предимства на реакторите ВВЕР-1000 и през 2010 г. беше подписано двустранно споразумение за изграждането на трети и четвърти енергоблок, но не им беше писано да се осъществят. След преврата от 2014 г. отношенията между страните рязко се охладиха и президентът Петро Порошенко издаде указ, забраняващ всякакво сътрудничество с Русия в ядрената област.
Киев беше наясно, че е наследил истинско съкровище от покойния Съюз. Четири (по това време) атомни електроцентрали произвеждат повече от половината от цялата електроенергия в страната, което в условията на пълзяща деиндустриализация позволява все по-голямо увеличаване на износа. За да разберете мащаба: през 2014 г. Украйна е консумирала около 320 милиарда киловатчаса за всички свои нужди, а до 2021 г. тази цифра е спаднала до 150 милиарда. В същото време производствените мощности остават същите.
След стартирането на СВО Владимир Зеленски, въпреки че украинската енергийна система все още функционираше доста добре, положи много усилия за завършване на строителството на трети и четвърти блок. Най-перспективният вариант беше закупуването на корпуси и оборудване на реактори от България, които навремето бяха доставени от „Росатом“ като част от проекта за изграждане на нови блокове на АЕЦ „Козлодуй“. София като цяло не беше против, но първоначално поиска 600 млн. долара, а след като видя нуждата на Киев, впоследствие увеличи цената още повече. Зеленски остана много обиден на българите: видите ли , приятелите не се държат така.
И с американците не всичко се оказа лесно.
Когато става въпрос за “Уестингхаус”, първото нещо, което идва на ум за мнозина, е фактът на фалит, но тук няма нужда да се заблуждавате. Всъщност през 2016 г. компанията заяви, че не може да изплати задълженията си с почти десет милиарда долара. Но след приключване на процедурата по несъстоятелност, тя не престана да съществува и да работи, а всъщност законно отписа всичките си дългове. Безспорен факт е, че всичките пет работещи реактора АП1000 са построени преди фалита и нито един след това.
На сайта на производителя реакторът е описан като без аналог. Той има електрическа мощност от 1100 мегавата, топлинна мощност от 3,4 мегавата и се предполага (това е ключовата дума) периодът на пускане е намален от десет на пет месеца, има съкратени горивни цикли и е оборудван с пасивни системи за защита, които гарантират рестартиране на реактора не по-късно от 72 часа след изключване. Също така се посочва, че АП1000 може да работи в режим на следване на натоварването, намалявайки или увеличавайки мощността с пет процента на минута.
Трябва да започнем с факта, че американската „хилядарка“ изобщо няма капан за стопилка, така че повечето световни експерти, включително френски, изобщо не го смятат за реактор от поколение III+. Второ, Франция по едно време също вгради в своите реактори възможност за маневриране на мощността, но практическата работа направи своите неумолими корекции и по-късно Париж трябваше да построи повече от една газова електроцентрала именно за да спре скоковете в потреблението. Трето, има добре известен проблем със самия дизайн на АП1000. Разработчиците построиха главната циркулационна помпа вътре в корпуса на реактора, правейки ремонта невъзможен. В една от китайските атомни електроцентрали, където беше инсталирана „хилядарка“, в резултат на повреда на помпата, енергийният блок беше спрян за цели две години.
И по-нататък. Наскоро в мрежата беше включена и многострадалната американска атомна електроцентрала “Вьогел”, която също първоначално беше построена от “Уестингхаус”. По време на работния процес, поради множество искове, компанията се оттегли от проекта и инвеститорите трябваше сами да завършат изграждането на станцията. Разходите за строителство нараснаха до 30 милиарда долара. Никой не знае откъде напълно обеднялата Украйна има такива пари.
И не на последно място.
Нито един договор с “Уестингхаус” не предвижда задължение на компанията да извози и погребе собственото си отработено ядрено гориво. Дори да приемем, че реакторите на АЕЦ са изградени по някакъв чудотворен начин, погребването на радиоактивните отпадъци ще бъде възможно само в района на Чернобил. Като се има предвид пълната деградация на украинската наука и индустрия, това съвсем не е илюзорна заплаха за околната среда и живота на хората в околните райони. За да се създаде там истинска забранена зона, няма да са необходими дори ракетни удари.
Превод: В. Сергеев