/Поглед.инфо/ Колкото по-дълго продължава специалната операция в Украйна, толкова по-трудно е за западните партньори да запазят единството на своите редици. Изглежда, че първоначално цялата им изчисление е била върху икономическия блицкриг. Спираме да продаваме чанти “Луис Витон”, конструктори “Лего” и бургери на руснаците, а те в пълен шок, разплакани и ридаещи, изливат на улицата и надигат революция за това.

Е, да, звучи глупаво - прилича на детска анимация. Е, това е нивото на западните елити днес. Планът им за блицкриг, както виждаме, не се осъществи. И сега има колебания в редиците на западните партньори.

Започна ги, колкото и да е странно, президентът на САЩ Байдън. Миналата седмица той внезапно публикува статия в “Ню Йорк Таймс”, озаглавена „Какво ще прави и какво няма да прави Америка в Украйна“. В нея той обяснява защо доставя на Украйна на тонове оръжие. Нима си мислите, за да продължи да подклаждате конфликта, да се наслаждава на страданията и смъртта на руснаци и украинци, включително невинни цивилни? Така ли смятате? Реактивните системи, хеликоптерите и тежките дронове, ръчните противотанкови и противовъздушни системи - всичко това, според г-н Байдън, се доставя изключително за мирни цели. Само за да „осигурят на Украйна най-изгодна позиция на масата за преговори с Русия“.

Интересно е, че Байдън, който през март говори за президента Путин: „този човек трябва да си отиде“, забележимо снижи тона. „Въпреки факта, че не съм съгласен с г-н Путин и намирам действията му за скандални“, каза той в бележката си, „САЩ няма да се опитат да организират свалянето му от власт“. Чудесно. И това са хората, които от години тресат ефира с фейкове за руската намеса в американските избори. Той изобщо чува ли се?

Мъдрите американски политолози, умеели да дешифрират байдънизмите, вече обясняват на обществеността, че по този начин американският президент "изпраща сигнал" на Москва, показвайки готовността си за "скрит пазарлък" в Украйна.

След Байдън "лъчи на доброта" започнаха интензивно да изпраща към Москва и президентът на Франция. „Не можете да унижавате Русия, така че когато сраженията спрат, да можем да намерим изход с помощта на дипломация“, каза Еманюел Макрон в интервюмежду разговорите си с Кремъл.

Е, ето най-новите новини. Политическият консултант на Държавния департамент и Пентагона Едуард Лутвак каза, че единственият изход от украинската криза трябва да бъде референдумът в републиките в Донецк и Луганск. „Победата над Русия е нещо извън сферата на фантазията“, призна експертът, като отбеляза, че руснаците просто не са усетили ефекта от прословутите санкции. Известният историк и икономист успя да забележи едно просто нещо: „Русия сама произвежда храна и има свои собствени източници на енергия“. Следователно санкциите не работят.

Удивително е, че Лутвак изрази тези бунтовни мисли не в уютния си блог, а в интервю за полуофициалния немски вестник “Велт”. Откъде дойдоха всички тези настойчиви призиви за преговори и алюзии за помирение? Защо западните партньори изведнъж сменят тона си толкова рязко и започват да флиртове с Москва?

В по-голямата си част всичко това се дължи на отчайващото положение на украинската армия. „Днес нашествениците контролират около 20 процента от нашата територия“, оплака се Владимир Зеленски във видео речта си пред люксембургските политици. (Да, тази държава джудже също вече е доставила оръжия на Украйна.) Като цяло ситуацията за украинските войски е просто ужасна и западните господари се опитват да убедят Москва да преустанови специалната операция, за да предостави на техните казаци поне малко отдих.

В същото време миролюбивата реторика е продължение на информационната война срещу Русия. Колективният Запад осъзна, че вместо да изолира Русия, той се озова в световната изолация. Оръжия за Украйна за милиарди долари, безумна русофобска пропаганда, антируски санкции, които разбиват глобалните вериги за доставки – днес в очите на целия свят западните лидери изглеждат като типични подпалвачи на война. Спешно трябва да се направи нещо по въпроса. И така западните „партньори“ се опитаха да се представят като гълъби на мира. Ето, ние сме за преговори, това е всичко, срещу което Русия упорства. Но за какво да се говори с Русия, ако исканията ѝ все още не са чути?

Внезапното смекчаване на реториката от Запад също е опит да се изпрати сигнал към нас, гражданите на Русия. Като че ли всичко е наред, „да живеем заедно“. Ще преговаряме. Да забравим, че ни откраднаха триста милиарда долара и всякакви други дреболии и да подпишем поредния договор при техни условия. И ще се помисли тогава за премахване на санкциите. Мир, приятелство, дъвки.

Не знам, може би подобни номера биха минали с наивните, безстрашни, сантиментални съветски хора в края на 80-те. Но през последните тридесет години видяхме достатъчно от всичко и се научихме да разпознаваме евтините номера.

Масовата подкрепа за специалната операция в Русия – не държавна, а напълно искрена, от сърце – беше неочакван и следователно още по-сериозен удар за западните лидери. Толкова дълго се утешаваха с мечти, че тук, в Русия, вече е израснало стерилно глобално поколение, за което слънцето изгрява на Запад, но се оказа - нищо подобно. Руснаците все още са себе си: борят се, работят, творят история. Те се държат като абсолютно суверенен народ. Не слушат указанията на глобалния регионален комитет. Възмутително. Нито шестте пакета санкции, нито русофобската истерия не помогнаха.

Отначало западните партньори не можаха да сдържат раздразнението си. Безсилен гняв се разпръсква в някакви нападки, заплахи, срамни истерии. Но и това не впечатли никого. Затова сега те ще се опитат да говорят с нас по различен начин – топло и искрено. С човек, така да се каже.

Подобни идеи за промяна на реториката вече циркулират във Вашингтон. Само преди няколко дни влиятелното списание “Форин Афеърс” публикува статия с предложения към Байдън как правилно да се говори с Москва. Написана е от американския професор Майкъл Кимидж и бившата ни сънародничка Мария Липман.

Авторите отбелязват, че грубостта и заплахите на Байдън и други представители на американския елит срещу Русия се възприемат доста слабо от руснаците. „Говоренето за поражението или отслабването на Русия само задълбочава отчуждението, с което масите руснаци се отнасят към Запада“, се казва в статията. Освен това, когато руснаците видят, че някой опозиционер е подкрепен от Вашингтон, те спират да се доверяват на такъв опозиционер и започват да се отнасят зле с него.

Затова Байдън трябва да бъде по-учтив, а Щатите „трябва да се преструват, че изобщо не се интересуват от вътрешната политика в Русия, да се въздържат да коментират това и в никакъв случай да не посочват връзките си с опозиционните движения“.

Като цяло е необходимо да се говори с Москва "тихо и внимателно", излъчвайки постоянна добра воля и в никакъв случай не изостряйки конфликта. Тогава, може би, руснаците ще повярват, ще се подведат и ще направят каквото има нужда Вашингтон. Е, авторите са страхотни, опитаха. Както виждате, в последните дни западните политици действат именно според това ръководство.

Друго нещо е, че всички тези подходи с преобуване във въздуха, с игра на доброто и лошото ченге, в случая не работят. Русия има свои претенции както към Украйна, така и към западните страни и всички те ще трябва да ги изпълнят. В противен случай специалната операция ще продължи до изпълнението на всички предвидени цели. Независимо дали искат или не.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?