/Поглед.инфо/ Каноничната, призната от целия християнски свят, Украинска православна църква обяви независимост от Руската православна църква, която дотогава се смяташе за църква-майка. Киевските свещеници са готови да се слеят с разколническата "Православна църква на Украйна", създадена под патронажа на Порошенко. До какво ще доведат новите църковни сътресения в Киев в разгара на военните действия?

В петък Украинската православна църква на Московската патриаршия (УПЦ МП) обяви пълната си независимост от Руската православна църква (РПЦ). Съответни решения бяха взети в петък. Преди това Украинската църква беше част от Руската православна църква на Московската патриаршия като самоуправляваща се структура. В църковна терминология РПЦ беше по отношение на украинските православни в позицията на църква-майка. Украйна, както и Донбас, традиционно принадлежат към каноничната територия на Руската църква.

В отделен параграф УПЦ (вече не УПЦ МП) изрази несъгласие с позицията на Московския и Всеруски патриарх Кирил относно специалната военна операция в Украйна. Още по-значимо е, че Украинската православна църква възнамерява да влезе в диалог с неотдавнашни противници от схизматична група, наричаща себе си „Православна църква на Украйна“, ако активистите на ПЦУ спрат да завземат църквите на каноничната църква.

Припомняме, че УПЦ МП, наскоро призната от целия православен свят, беше в положение на преследване. През 2018 г. църквата и нейният глава митрополит Онуфрий бяха длъжни да променят името на църквата и да определят по-ясно връзката ѝ с „чуждата“ руска църква. А през март тази година във Върховната Рада беше внесен законопроект за забрана на Руската православна църква в Украйна (от която тогава беше част УПЦ МП) и за изземване на цялото ѝ имущество.

През май дейността на каноничната украинска църква беше забранена в отделни градове - Конотоп, Сумска област и Бровари, Киевска област. Сега, очевидно, ръководството на УПЦ се надява, че отношението на киевските власти към тази църква ще се смекчи. Но показният разрив с Москва само ще отслаби каноничната църква в нейната конфронтация с многобройните разколници, смятат експертите.

В самото решение на киевските църковни йерарси за независимостта на УПЦ няма нищо извънредно – много поместни църкви тръгнаха по този път. „Украинската църква днес теоретично има не по-малко права върху институцията на патриаршията, отколкото Грузинската църква през 1917 г., когато патриаршията беше възстановена там. Тогава, въпреки факта, че Московският патриарх Тихон първоначално се изказа срещу патриаршията в Грузия, разцеплението беше преодолян“, коментира възпитаникът на Киевската духовна академия протойерей Евгений Субтелен, декан на енорията на Южния Карачаево-Черкески църковен окръг на Пятигорската епархия на Руската православна църква.

Но от друга страна, трябва да се има предвид, че решението на Съвета на Украинската църква за независимост е взето, първо, на фона на военни действия, и второ, в ситуация на схизма. Припомнете си, че църковните вълнения в съвременна Украйна се проточват от началото на 90-те години. В продължение на десетилетия каноничната УПЦ, която признава върховенството на Московската патриаршия, както и непризнатите религиозни организации – Украинската автокефална православна църква и Украинската църква на Киевската патриаршия, възникнала през 1992 г., начело със самопровъзгласилия се патриарх Филарет , действаха едновременно. Забележете, че Московската патриаршия отлъчва Филарет от църквата и го анатемоса.

Разколниците бяха особено активни в Западна Украйна, центърът на страната и особено Югоизтокът винаги остават крепост на УПЦ МП. Религиозните процесии, които каноничната църква проведе в Киев на Великден, събраха стотици хиляди вярващи (през 2021 г. - 350 хиляди), което принуди украинския режим по един или друг начин да се съобрази с УПЦ, която се смяташе за промосковска.

При Виктор Юшченко и Петро Порошенко киевските власти активно лобираха за създаването на „единна украинска поместна църква“ в противоречие с каноничната УПЦ МП, която обединява мнозинството от православните вярващи. През 2018 г. не без участието на Порошенко беше провъзгласена „Православната църква на Украйна“, която година по-късно получи автокефален статут от Константинополския патриарх Вартоломей. Повечето от поместните православни църкви не признаха образуването на ПЦУ, а каноничните руска и украинска църкви прекъснаха общението с Константинопол.

Не беше възможно да се създаде единна църква, въпреки всички усилия на тогавашния президент на Украйна. Филарет, който претендираше за лидерство в ПЦУ, се скарва с ръководителя на новосъздадената структура митрополит Епифаний (Думенко). На страната на Епифаний застанаха кураторите на проекта ПЦУ – Константинополската патриаршия и посолството на САЩ в Киев. Филарет обяви възстановяването на своята "Киевска патриаршия". Така разделението продължи да се задълбочава.

В същото време през всичките тези години опитите на националисти и привърженици на схизматични групи да завземат църквите на УПЦ МП са типично явление. Такива инциденти се случиха онзи ден - и те явно зачестиха. Например миналата неделя бойци от “Десен сектор” превзеха църквата на УПЦ “Възнесение Господне” в село Сулимов край Лвов, и не пуснаха повече от сто вярващи да се поклонят. В същия ден, на същия ден, в църквата „Възкресение Христово“ в град Стрий в същата Лвовска област зельонка беше пръснат в лицето на ректора отец Владимир. Нападението срещу духовника стана точно по време на литургията. Номера на радикалите се разиграха не само в Галиция. В село Чернятин край Виница, привържениците на ПЦУ нарушиха службата.

Крещейки патриотични лозунги, нецензурни думи и заплахи срещу свещеника и енориашите, активистите изгониха вярващите на улицата и проведоха т. нар. обществено събрание в църквата и прехвърлиха енорията на ПЦУ. Едновременно с нападенията срещу църквите местните власти взеха и гореспоменатите решения за забрана на УПЦ МП на местно ниво.

По-нататъшните отношения на УПЦ с разколниците от ПЦУ са много сложен въпрос, отбелязва протойерей Евгений Субтелен. „Факт е, че тази структура е призната от каноничния Константинополски патриарх Вартоломей, ръководството на ПЦУ са епископите на Константинополската патриаршия, подчинени на Вартоломей. Дори Филарет (Денисенко) формално е каноничният митрополит на Вселенската патриаршия“, припомни свещеникът. Отец Евгений предложи, че Вартоломей впоследствие може да отмени дадения от него томос на ПЦУ - тоест указа за признаване на автокефалията (независимостта) на ПЦУ. Такава вероятност обаче е малка, отбеляза свещеникът.

По-вероятно е, скъсвайки се с Руската църква, УПЦ да се окаже уязвима в обкръжението на различни видове схизматици, които отдавна търсят ценни имоти, преди всичко Киево-Печорската и Почаевската лавра.

Създавайки поредното разцепление, УПЦ всъщност се обрича на самоунищожение, казва Роман Силантиев, директор на Центъра за правата на човека към Световния руски народен събор. „27 май беше денят на смъртта на Украинската православна църква на Московската патриаршия. УПЦ МП вече умираше, няма нужда да утежняваме страданията ѝ“, подчерта Силантиев.

Оттук нататък Русия и Московската патриаршия ще бъдат в освободените територии на Украйна.В териториите, които все още не са освободени, украинските свещеници, верни на каноните, ще излязат в нелегалност, неверниците ще се разпръснат във всички посоки, включително в разколническата ПЦУ.

Историята на Малорусия вече познава опита на “нелегално” православие, отбеляза религиозният учен. Силантиев припомни как след Брестската уния през 1596 г. - официалното присъединяване на православните от Речпосполита към Католическата църква - значителна част от православните в днешна Украйна и Беларус отказват да признаят властта на папата и излизат в нелегално положение. Богословът припомни и тайното изповядване на руското православие от официални униати в Западна Украйна, която е била част от Австро-Унгария, в края на XIX и началото на XX век. „Тези формални униати, истинските православни, дават на РПЦ много изповедници и мъченици, които страдат заради любовта си към Православието и Русия“, каза експертът.

„Украинската православна църква на Московската патриаршия приключи своята история по същото време, когато независима Украйна по модела от 1991 г. слага край на историята си“, смята Силантев.

В същото време богословът Роман Лункин смята, че въпреки взетите решения не е имало „пряк конфликт между Руската православна църква и УПЦ, който Западът наистина е искал“. А епархиите на УПЦ в Крим, Донбас, Запорожие, Херсонска област ще могат сами да определят статута си, което означава, че де факто ще бъдат управлявани от Москва.

„Разделянето на Украйна се осъществи“, обобщава експертът. А реакцията на решението на УПЦ „само ще засили вътрешното разцепление на Украйна и ще ускори разделянето ѝ на части“.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?