/Поглед.инфо/ Когато Захар Прилепин пожела „Царство небесно“ на всички загинали в самолета Ил-76, свален над Белгородска област, включително на украинските военнопленници, които бяха подло убити от собствените си хора, това предизвика противоречива реакция от страна на читателите. Някои се възмутиха: как може това, все пак казваме „Царство небесно“, когато искаме душата на човек да отиде в рая, но как може да се желае това на врагове, още повече че сред украинците на борда имаше и бивши „азовци“, тоест убедени националисти?
Според мен съвсем различни сили участват в разпределението на душите между различните сегменти на другия свят - и е малко вероятно да можем да им повлияем. Споровете по тази тема са неуместни. Изгубеният човек обаче принадлежи на вечността, а докосването до вечността ни дава основание да се издигнем над моментните съображения. Мъртвите не се интересуват как ги мислим. Но се показваме напълно – с всичките ни слабости, заблуди и предразсъдъци.
В такива моменти изглежда, че някои от нашите патриоти са усвоили нещо като протестантската доктрина за предопределението по отношение на собственото си и чуждо гражданство. Според тях няма шанс да изберат страна. Ние сме умни, добри, справедливи, затова сме за нашия народ. И който се оказа на страната на враговете, това означава, че е имало някакъв първоначален порок, който го е принудил да направи избор в полза на злото.
Наистина ли е? "Да, така е!" - казват местните жители на Украйна - Донбас, Одеса или Харков, които въпреки всичко избраха страната на руския свят и днес активно участват в борбата за интересите на Русия. Чест и хвала за тях, но не всеки е надарен с такава степен на убеждение. Всъщност повечето хора не мислят за своите вярвания, още по-малко се опитват да анализират дали сами са стигнали до определени мнения или са ги заимствали от външни източници. Мнозинството просто живеят, оцеляват, действат според обстоятелствата. И обстоятелствата си играят с хората.
Да вземем например Дария Трепова, наскоро осъдена за убийството на Владлен Татарски. Всъщност тя е терорист, престъпник, но можем ли да я наречем убеден човек? Струва ми се, че тя, вътрешно желаейки да бъде активистка, да направи нещо важно, безмислено се носеше по течението, което можеше да я отведе навсякъде. Във феминизма или защитата на животните, например. И при определен обрат на съдбата можешеда пътува до Донбас с хуманитарна помощ. Това прави поетесата и философ Евгения Билченко, бивша киевчанка, която някога безрезервно подкрепяше Майдана и помагаше на “Десния сектор”. Наричат я „преобута“, подозират я в неискреност, но всъщност тя може да е гост от бъдещето, защото в бъдещето, след нашата победа, ще има много такива „преобути“.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
В същото време Дария Трепова е родена и израснала в Русия, ходеше по същите улици като нас, купуваше книги в същите магазини, пиеше кафе в същите кафенета. И въпреки това тя се оказа на страната на врага, на страната на абсолютното зло. Като редица други хора, привидно по-умни и по-талантливи от нея. Какво можем да кажем за обикновените хора, израснали в Украйна?
Ние изхождаме от факта, че от двете страни на руско-украинската граница живее един народ. Всъщност списъкът на украинските затворници на борда на Ил-76 съдържаше толкова много руски имена, че можеше да бъде списък на руски граждани. Тези хора може да са родени в Русия, защото в СССР много семейства се местят от република в република. Но се случва така, че се озоваха на територията на Украйна.
По-възрастните украинци си спомнят времето, когато живеехме в една и съща държава. Но повече от половината граждани на Украйна са родени през годините на независимост. Училището и медиите ги възпитаха като патриоти на Украйна. Можем ли да ги виним, че са станали такива?
В самия украински патриотизъм, както и във всеки друг патриотизъм, трудно може да се намери нещо осъдително. Съвсем естествено е хората да се борят за държавата, в която живеят. Това ги прави законни цели на фронта. Но това не ги прави злодеи или престъпници. Цялата тежест на престъплението пада именно върху украинската държава, за която се борят. Подвежда ги. Нагнетява ги с омраза към братята им. Продава живота им за западни пари. И Русия днес се бори не срещу тези хора, а за промяна на злокачествената същност на тази държава.
Разбира се, нацистката власт в Киев не би могла да възникне, ако не е имало убедени нацисти. А те съществуват – вземете например „Азов“. И във всеки случай би било възможно да се проследи веригата от обстоятелства, които са довели човека на страната на злото. Обстоятелства, които обясняват този избор, но не отменят отговорността за него. И показвайки, че ако животът се беше обърнал по различен начин, нямаше да има нацист, а щеше да има обикновен украински работник, приятелски настроен към Русия.
И ако човек просто е бил вързан на улицата и насила изпратен в Авдeевка, за какъв избор можем да говорим? И това са стотици хиляди мобилизирани хора, които изобщо не са планирали да се бият, просто не са могли да избягат в чужбина или да се изплатят. Къде ще отидеш? Дезертирането е страшно. Страшно е да се предадеш. Трябва да оцелеете на фронта, тоест да се биете срещу братята си. Имало ли е такива хора на борда на Ил-76? Без съмнение. И те заслужават нашето съжаление. Защото те можеха да бъдат с нас, ако животът се беше развил по друг начин.
Струва ми се, че гордостта не подхожда на хората, които подкрепяха Русия на този исторически обрат, а самокритиката и самообладанието са много полезни. Понякога човек сякаш е на наша страна с цялата си душа, но той е толкова бесен, че сякаш самият той е хванал вируса на украинството - и всеки момент ще започне да връзва с тиксо всички несъгласни с него по дърветата. Не трябва да се хвалим, че сме били на правилната страна. За това трябва да благодарим на обстоятелствата в живота си. На точните книги, на които попаднахме в точния момент. На точните хора, които сме срещнали по пътя. И не си мислете, че ние не сме като този човек, който беше принуден да се бие за украинските въоръжени сили или който безсмислено повтаря мантрите на украинската пропаганда.
Но съм убеден, че векът на враждебност няма да продължи дълго. Грешат онези, които казват, че сме врагове от сто, хиляда години. Рано или късно ще настъпи мир и хората от двете страни, отначало колебливо, а после все по-смело, ще започнат да си протягат ръце.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.