Пропагандата е изцяло политическа и не отчита събитията на място. Целта ѝ е да попречи на разбирането на събитията, като натрапва заключения вместо обяснения. Тя налага еднозначни „истини“, вместо разсъждения за множеството възможности. Конформизъм, вместо съмнения. Тази статия цели да предложи възможни варианти и да подкани читателя към размисъл за по-нататъшните перспективи в бъдещето на украинската криза.
…
„В първата фаза врагът, мобилизирайки най-добрите си сили (...) ще нанесе удар (...) Считам за непродуктивно нашите сили да преминат в офанзива в близко бъдеще, за да изпреварят врага. По-добре да накараме противника да се изтощава срещу нашата отбрана и да унищожи танковете си и след това, довеждайки свежи резерви, да премине към общо настъпление, което окончателно ще довърши силите му” (Георгий Жуков – 8 април 1943 г.).
Победите на руската армия във Втората световна война, с които руснаците заслужено се гордеят днес, са предмет на различна интерпретация от другата страна на тази героична история – от страната на победените. Трябва ли да вярваме, че освен тези, които повтарят старите победи, няма и такива, които си спомнят за пораженията в същите събития?
Само преди години западният политически истаблишмънт приравни нацизма на Хитлер със СССР на Сталин. Бившият съюзник, който има главна заслуга за победата на нацизма, внезапно се превърна от съюзник в злодей, само с едно перфидно пренаписване на историята. Това само доказва, че съюзът срещу Хитлер е бил просто ситуационен и като такъв обяснява колебанията и сговора на западните сили и Съединените щати да спрат Хитлер в началото на войната. Тогава не трябва да се изненадваме, че същите западни страни – от балтийските държави, до Украйна и Румъния, днес подкрепят фашизма и милитаризацията в близост до Русия.
Кризата в Украйна има странно сходство с битката при Курск през Втората световна война, която счупи гръбнака на хитлеровата армия и беше последната голяма операция, която Германия можа да организира в тази война. Мисля, че историята има своя собствена ирония на повторението, а човешката природа е твърде бедна, за да осмисли възможните развития на историята. А може би германците и техните западни съюзници не са забравили това болезнено поражение. Често, пораженията са по-добри учители, отколкото победите. Нещо, което Русия може би е забравила.
Трябва да се отбележи, че разузнавателната игра в събитията, предшестващи и довели до намесата на Русия в Украйна, започна не от Русия, а от Запада – с преврата на Майдана в 2014 г. Преди това и успоредно с това, във всички страни на Източна Европа също бяха проведени операции за арестуване или компрометиране на неудобни политици заедно със създаването на политическо рамо на Западния военен съюз. Възможностите на Русия да избира не бяха нейни.
От гледна точка на военната стратегия първият, който печели стратегическа инициатива е който има добро разузнаване; точно обратното е, когато вашето настъпление се изразходва и инициативата преминава у противника. И докато противникът не действа, инициативата остава негова. Русия не само е на сцената, подготвена за нея от Запада, но също така е хваната в капана на предстоящите неясни ходове на Запада. Нещо като това, което чувстваха германците, хвърляйки се в котела, който руснаците бяха приготвили за тях в Курск.
От 2014 до 2022 г. всичко, което Западът правеше в Украйна, беше да натрупа военна техника, да обучи армията и да подготви войната. На Сталин бяха нужни 2 месеца, за да подготви капана при Курск. Докато западната военна ос имаше 8 години, за да подготви Украйна. Три фактора направиха това възможно.
Първо, фашистките паравоенни части действаха като лоялен апарат [на Запада], способни да се инфилтрират във, и да контролират държавата, независимо от народния демократичен избор и политическата и демократична система. Неудобни лица просто са арестувани или убивани – от журналисти до политици, всичко това под наблюдението и със съгласието на Запада. Не е изненадващо, че в Обединеното кралство по същото време друг журналист – Джулиан Асандж, беше преследван и накрая затворен заради разкриване на престъпления, извършени от същата западна военна ос.
Второ и може би най-важното, Западът успя да намери украински политици, готови да пожертват живота на своите съграждани в авантюрата на войната, използвани като щитове в техните градове срещу настъпващата [руска] армия. В края на краищата, за какво би била полезна политиката, ако не да превърне палача в герой, просто чрез омайване с добър разказ и забавно шоу.
Третият фактор е времето! Осем години подготовка за война. Оптималното време за руската намеса беше 2014 г., когато цветната революция все още разкъсваше демократичната структура на Украйна. С всеки изминат ден ставаше все по-късно за намеса на Русия. Осем години по-късно вече беше не само риск, но и отчаян ход за сметка на Русия.
Стари планове – нови изненади
Може да се разбере целта на контролиране пропагандата в Русия, точно както и в Украйна. Посочихме в началото, че пропагандата означава политически контрол. Но каква би трябвало да бъде целта на пропагандата в останалата част на Европа?! Ако пропагандата е свързана с контролиране на масите по време на война, това означава, че Европа вече е във война; война, която макар да не е започнала, подготовката за нея е налице. Войната в Украйна не е на път да приключи, а е война, която тепърва започва!
Да се върнем към 1943 г. Плановете за западните съюзници изглеждаха обещаващи, докато се подготвяше Курската битка. Но те не бяха заинтересовани да предоставят пълна разузнавателна подкрепа на своя руски съюзник. Основните разузнавателни данни за предстоящата офанзива на Германия [при Курск] идваха от руските разузнавачи – Джон Кернкрос от Кембриджката петорка и от групата на Люси. Може само да гадаем какво би се случило ако руското разузнаване нямаше тази информация, която позволи на Червената армия да се подготви срещу германската офанзива. И да промени перспективите както на германските нацисти, така и на атлантическите съюзници.
Битката при Курск е не само за станалото на бойното поле. Във военни пропорции Червената армия имаше загуби в съотношение 6 към 1 в сравнение с германците, а германската армия непрекъснато напредваше. Ако битката трябваше да бъде решена на бойното поле, това можеше да е пирова победа за германците или много по-скъпа победа за Червената армия. Но не беше. Само седмица след началото на германската офанзива, Хитлер решава да прекрати операцията поради десанта на съюзниците в Сицилия.
Два стратегически фактора трябва да се вземат предвид. Концентрацията на германските въоръжени сили на Източния фронт беше решаващ фактор, който улесни съюзническите сили да дебаркират в Сицилия. Съюзническото разузнаване знае за германската офанзива [при Курск] и неслучайно десантът започва само пет дни след като германците ангажират основните си сили в Курската битка. Второ, този десант принуди Хитлер да ограничи офанзивата при Курската дъга.
Виждам не само прилики с настоящия украински конфликт, но вярвам, че те също обясняват контекста и вероятното развитие на тази криза. Както споменах по-горе, Русия може да е била принудена да влезе в този конфликт като в капан, поставен от НАТО и нейната западна ос, но стратегията на Русия, която решава да влезе в капана, може да не е толкова очевидна, колкото е прогнозирала западната военна ос. Западът беше измамен в Курската битка през 1943 г., но поставянето на същия капан отново, този път на Русия, може да не е изненада за Русия, а вместо това да се превърне в точно обратното, Западът да е поставил собствен капан на себе си.
Русия има по-малка армия в сравнение с тази на западната военна ос – на Съединените щати и техните съюзници взети заедно, от Западна Европа до Канада и Япония. Достатъчно е да се разгледат военните им бюджети: само Съединените щати са световен шампион по военни разходи. НАТО и неговата военна ос също не крият своето участие във военното изграждане на Украйна, така че Русия е била напълно наясно какво ѝ предстои в Украйна.
Влизайки в този капан, Русия напълно осъзнава, че конфликтът е предвиден в по-широк оперативен театър, в който украинският конфликт е просто тактически ангажимент. Точно както в битката при Курск, аргументът руската армия да участва в Украйна срещу далеч по-силната западна военна ос може да има подкрепа само от балансиране на сили някъде другаде.
Така че, както разкриват данните на разузнаването, украинският „Курск“ е точно обратното на това, което западната ос може да е планирала; и след като НАТО и западните ресурси бъдат ангажирани в този конфликт, трябва да очакваме да се отвори вторият фронт. Тъй като украинският фронт е предназначен само да задържи оста НАТО и Запада, най-вероятното и най-важното стратегическо развитие може да се разкрие на другия фронт, който предстои да се отвори.
Ако НАТО и западната ос не се ангажират по-нататък в Украйна, Русия ще спечели конфликта. В резултат на това НАТО и Западът нямат друг избор, освен да засилят военното си участие в Украйна. Така, целият разузнавателен театър се преобръща. Западните опции всъщност се ограничават от Русия, а инициативата от разузнавателните данни също са в полза на руската страна с очакването на втория фронт, който според мен ще се отвори преди края на тази година, най-вероятно на Изток.
… Това не е война, която е на път да приключи, а война, която тепърва предстои!
Превод: д-р Радко Ханджиев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?
