/Поглед.инфо/ Поляците, според руското министерство на отбраната, са най-много сред чуждестранните наемници в Украйна. Но те умират в мълчание и не чуваме нищо за полските затворници. Изглежда, че отговорът е намерен. И обяснява много за текущите политически промени в Полша, където потъна звездата на Ярослав Качински.

Близки роднини, живели през 1941 г. в село Високиничи в далечните предградия на Москва, се озовават за няколко месеца на територията, окупирана от нацистите. Но те не са се страхували от германците, които в конкретния случай са се държали доста прилично, а от поляците в немски военни униформи.

Под заплахата от екзекуция те са искали местните жители да работят за тях, тероризирали са ги по всякакъв възможен начин. През Великата отечествена война над половин милион поляци са служили в редиците на Вермахта, за да спечелят правата на гражданите на Райха.

Фактът, че Полша не нападна СССР заедно с Германия през 1939 г., а вместо това един русофобски хищник погълна друг, е голям успех на сталинската дипломация.

До какво води добротата?

Редовно посещавайки град Верея, близо до който периодично прекарвам време в страната, неволно си припомням Отечествената война от 1812 г., когато поляците го превземат, за да осигурят излизането на наполеоновата армия от Москва, избивайки руските войски оттам.

Поляците съставляват десет процента от „Великата армия“ и запазват боеспособността си до края, тъй като руският студ и доблест не са изненада за тях. Между другото, след победата руснаците прощават на оцелелите полски войници и офицери и дори ги връщат на руската служба при по-добри условия, отколкото за руснаците, за което руските власти съжаляват още през 1830 г.

Полското въстание от 1830–1831 г., провокирано от англичани и французи (за да не може руската армия да помогне на Холандия да сложи край на въстанието, организирано от Лондон и Париж в Белгия, което тя беше длъжна да направи според правилата на Свещения съюз) отново принуди руснаците да се бият с поляците, които загубиха част от свободите и привилегиите си след поражението.

Почти 30 години по-късно историята се повтаря (западните врагове на Русия се нуждаят от повод за голяма война, която по чудо успяват да избегнат). И през годините на болшевишката революция, поляците през 1919 г. атакуват Русия, отслабена от кървавите вълнения и след резултатите от продължилата няколко години война успяват да преместят границите си на изток. Макар и не за дълго – по-малко от 20 години.

Да не си припомняме по-ранните големи и малки войни между Полша и Русия, каквито има много. Днес поляците отново са във война с руснаците – в Украйна, която исторически смятат за свое наследство, източните покрайнини на полската държава, а украинският народ за добитък и крепостни селяни.

Любопитна статистика

Руското министерство на отбраната наскоро публикува интересна статистика за чуждестранните наемници. Цифрата за „20 000 чужденци, воюващи срещу Русия в Украйна“ беше отхвърлена от Москва с презрение като поредната киевска лъжа, но тя предупреди, че следи и записва престоя в Украйна на всеки чуждестранен наемник, „това международно събиране на „конници без глави“.

В същото време Министерството на отбраната водят записки не само на наемниците, пряко участващи във военните действия, но и на инструкторите, пристигнали с разрешение на техните държави, за да обучават, подпомагат експлоатацията и ремонта на западните оръжия, доставени в Украйна.

И ето кое е любопитното, но е съвсем разбираемо с оглед на изложеното: поляците, по отношение на броя на бойците в украинския конфликт, са „безспорните лидери” сред чужденците както в Европа, така и в свят.

Така от началото на специалната военна операция в Украйна са пристигнали 1831 поляци, от които 378 вече са унищожени, а 272 наемници са заминали за родината си. Румъния следва Полша в Европа - 504 са пристигнали, 102 загинали, 98 напуснали.

На трето място е Великобритания: 422 пристигнали, 101 смъртни случая, 95 заминаващи. Що се отнася до Америка, Канада, която има голяма украинска диаспора, е начело: 601 пристигнали, 162 бяха унищожени, 169 останаха. На второ място са САЩ: 530 пристигнали, 214 загинали, 227 напуснали.

От Близкия изток, Закавказието и Азия най-вече от Грузия пристигнаха 355 наемници, от които 120 бяха унищожени, а 90 напуснаха Украйна.

Следват бойци на терористични групировки, прехвърлени от контролираните от САЩ райони на сирийския Ефрат - 200 души, от които 80 са убити, а 66 са напуснали Украйна.

Като цяло списъците на руското военно ведомство към 17 юни 2022 г. включват наемници и специалисти по експлоатация на оръжия от 64 държави. От началото на специалната военна операция 6956 души са пристигнали в Украйна, 1956 са вече унищожени, 1779 са напуснали. До момента 3221 наемници са все още живи, все още не са заловени или не са достигнали украинската граница.

Русия с право не признава фиктивното украинско гражданство, дадено на тези „диви гъски“ и ги смята за терористи, каквито всъщност са.

Казаци и чеченци бият поляците в Луганско

Между другото, полските наемници отдавна са в Украйна, опитвайки се да смажат руснаците в Донбас. Бойците на ЛДНР непрекъснато имаха схватки и разгорещени битки с тях през последните години.

Те предпочитат да се бият в собствена компания. Че са поляци издава и техният специфичен, лесно разпознаваем език. Накратко, те са забележими и сега използват специфични полски оръжия, например безшумни 60-мм минохвъргачки, мразени от милициите.

Само онзи ден бойци от 6-ти казашки полк на Народната милиция на ЛНР и чеченци от полицейския полк на специалните сили Ахмат Кадиров, воювайки заедно, разбиха голям полски отряд в района на Луганск.

„Сериозните загуби“, според командира на казашкия полк, понесени от поляците в Камишеваха, разбира се, не са включени в горния списък на руското Министерство на отбраната, тъй като са настъпили след съставянето му.

И това съвсем не е изолиран случай - навсякъде в бойните райони има много поляци. Големите им загуби са причинени от това. Разбира се, полското външно министерство уж не знае нищо за полските военни в Украйна.

И ето какво е още по-интересно. Вече официално беше обявено – както в ЛДНР, така и в Русия – за съществуването на пленени наемници от САЩ, Великобритания, дори Мароко. Те са публично съдени, заплашени са с екзекуция. Може би някой тайно се разменят за ценни пленници.

Въпреки това поляците, които, повтаряме, са най-много сред чужденците по фронтовете на украинската война, сякаш не фигурират във всичко това. Защо? Моята хипотеза е следната: те са толкова „обичани“ от опонентите си, че следователно е голям успех за тях да бъдат заловени живи.

Защо това е нужно на Полша?

Отговорът на въпроса защо Полша има нужда от това лежи на повърхността. Съединените щати, които решиха да се съсредоточат върху Китай, инструктираха Великобритания да наблюдава Украйна, а Лондон от своя страна ангажира Варшава, искайки да играе на историческите чувства на поляците.

Сегашното полско правителство дори не крие, че възнамерява под прикритието на военни действия в Украйна да присъедини в хода на т.нар. ппсевдомироопазващата операция, това което нарича "източни креси", тоест по-голямата част от Западна Украйна - Галиция и Волиния. С последното обаче Варшава може да има проблеми.

Полша, със съгласието на Киев, прикована от Русия към стената, започна пълзяща анексия на съседна държава, започна да говори за „заличаване“ на границите и вече претендира по-специално за финансово управление на Украйна (така че украинците да не откраднат парите, отпуснати им от Запада) и прихваща на най-важните държавни функции от бързо разпадащата се украинска държава. Най-пресният пример: буквално на 21 юни полският президент Анджей Дуда потвърди това

"В близко бъдеще граници между Полша и Украйна "няма да има вече“ и народите на двете страни ще могат да „живеят заедно на тази земя“.

Унгария и Румъния също имат подобни планове за част от днешна Украйна. Неслучайно последната е един от лидерите по брой на наемниците, действащи в Украйна, помага с всички сили и на остатъците от украинската авиация, да не говорим за всички видове разузнавателни служби. Така че поляците не са сами в своя експанзионистичен сърбеж.

Какво следва с това?

САЩ, Великобритания и техните източноевропейски васали очевидно са разработили следния „хитър план“. Тъй като статутът на кандидат за членство в Европейския съюз, който Украйна скоро ще получи заедно с Молдова, не се задължава с нищо Брюксел и е придружен от маса невъзможни условия, е необходимо да се въвлече особено русофобския Киев в ЕС от задната врата и поне с по-нисък статус. Като колония на държава-членка на ЕС, в случая Полша. А в случая с Молдова – на Румъния.

Може би обаче нещо се обърка, тъй като душата на настоящия експанзионистичен полски режим, лидерът на управляващата партия и бивш премиер Ярослав Качински, на 21 юни обяви оставката си от поста вицепремиер и ръководител на Комитета за национална сигурност.

"Вече не съм член на правителството", цитира го полската преса.

Наистина ли пановете се страхуват да влязат в Украйна, когато оттам вече са пристигнали твърде много ковчези в Полша, а поляците не се появяват сред затворниците?

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?