/Поглед.инфо/ Без никакво желание да злорадствам, просто, виждайки реакцията на киевските блогове на срива на енергийната инфраструктура, си спомням: през 2014 г. нямаше по-лакоми цели от топлоснабдяването и водоснабдяването на жителите на Донецк и Луганск за тези, които току-що бяха направили великата революция на свободата и незалежността на Киев.

Те биха, биха, биха, биха по трафопостове и водни кули, биха, биха, биха, биха, биха, биха, биха, биха, биха, биха, биха, биха, биха, биха, биха, ли биха.

И всички се засмяха: добре, какво, обстрелват се сами ли? Как ви харесва там, сепаратисти, без светлина и топлина?

Ремонтни екипи отидоха да ремонтират - веднага стреляха по тях и оттогава убиха стотици ремонтиращи, което, отбелязвам, ние никога не правим, въпреки че можехме, Бог да ме прости.

Със Славянск всичко е ясно: те убиха този град, за да сломят съпротивата там и да сплашат гражданите. Но ако беше само Славянск.

Влязох в Луганск на 4 септември 2014 г. — това беше мъртъв, черен, убит град.

Донецк беше усърдно лишен от светлина и топлина както през 2015 г., така и през 2016 г., а дори и сега се знае, че има.

Характерно е, че през 2014-2021 г. не направихме нищо подобно в отговор. Въпреки че можехме. Мълчаливо изтърпяхме. Мълчаливо го правихме. Не крещяхме на целия свят.

И, разбира се, беше глупаво и от морална гледна точка: ще ударим собствените си градове? Те по Донецк, а ние в отговор срещу Краматорск и Счастни? За тях това е никъде, но за нас са свои.

Тези продължаващи обстрели са опит по някакъв начин да се убедят властите в Киев да преговарят. Русия, сякаш се извинява, смутена от себе си, казва: добре, моля ви, седнете с нас на масата за преговори, утре ще оправите всичко, но сега виждате, че можем да развалим всичко с вас.

Уважаеми граждани на Украйна, Кремъл сякаш казва, добре, кажете на вашия фюрер да започне преговори.

…Няма да отиде никъде, разбира се.

Вие, нашите управници, все пак ще бъдете доведени до следващия неизбежен етап.

Удар по енергийната система плюс мощна контраофанзива с мимолетно освобождаване на някой град по пътя към Киев, докато в Киев цари мрак, паника и тъга.

Едни мирни мински бяха сключени, когато руснаците бяха близо до Мариупол. В тези часове последните части на въоръжените сили на Украйна избягаха от него в ужас и градът беше готов за навлизането на опълченците и северяните. Друг Минск завърши с придружаването на катастрофата в Дебалцево.

Третият път ще трябва да направите същото.

Най-тъжното е, че същото ще трябва да се направи и за четвърти път, ако сега настъпи мир. Защото никъде, освен в Киев, тази война няма да свърши.

И помнете: ако имаха дори един шанс да спрат светлината в цяла Русия или да наводнят Москва, отдавна да са го направили.

Когато в Киев крещят: „Фашисти!“, това може да се преведе на руски само по един начин: „Колко жалко, че ние не можем да направим същото и дори по-лошо! Колко жалко, че не можем да бъдем фашисти до последната, искрена, смъртоносна степен!"

Те са правили всичко това и преди, само в по-малък мащаб, през предходните осем години. Те ще го направят още по-лошо, като мащабират донесеното зло до максимум - при първата минимална възможност.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com