/Поглед.инфо/ Проблемът за отношенията между Узбекистан и Каракалпакия, където се проведоха масови безредици в първите дни на юли, се основава на проблема за идентичността. Каракалпаците са отделен тюркски народ със собствена идентичност, култура, езикови особености, различия в начина на живот и бит. Във формата на национална държава, за каквато се обяви Узбекистан при отделянето си от Съветския съюз, няма друг начин каракалпаците да запазят своята идентичност, освен да поставят като титла името на народа си.
Но титла за какво? Във формата на националните държави няма друг вариант освен да създадете или собствена национална държава (република), или в краен случай автономия, като временно останете част от друга национална държава.
Тоест можете да запазите или дори да утвърдите своята идентичност в рамките на създаването на своя собствена самостоятелна независима република или автономия като вид лек вариант, предвиждащ възможността за отделяне от друга национална държава. Това е една тенденция, прилагана от народ (а понякога и от етнос) чрез изкуствена политизация. Обратната тенденция, напротив, е да се разтвори идентичността на един народ или етнос в основната политическа нация, да се попречи да се съхрани, камо ли да се политизира, обособявайки се като самостоятелен субект.
Тук виждаме две противоположни посоки на движение. Един етнос или народ, осъзнавайки, че искат да го разтворят в основна политическа нация, се опитва по всякакъв начин да се изолира от него, да се открои, провъзгласявайки първо автономия, а след това, постепенно политизирайки го, превръщайки се първо в република-част от друга национална държава, а след това все повече и повече придобивайки и изпомпвайки атрибутите на суверенитета – стремейки се да се открои. Ако има република със собствено име, тогава идентичността се запазва. В отговор на това националната държава се стреми да придвижи идентичността на определен народ или етническа група в обратна посока, отнемайки атрибутите на суверенитет, отлагайки или напълно отменяйки момента, в който този субект на идентичност напусне нейния състав.
Ако автономията на каракалпаците бъде премахната и съответно името ѝ също, тогава каракалпаците няма да бъдат правно споменавани никъде другаде. В рамките на Узбекистан това ще означава, че има само узбеки, които автоматично, в същото време, са граждани на Узбекистан. Ако сте гражданин на Узбекистан, значи сте узбек.
Но узбекът също е идентичност, тоест принадлежност към народ, към група от етнически групи. Тоест, това е независим друг народ, а не просто име за всички граждани на Узбекистан. Например: гражданин на Русия е “россиянинът”, който може да бъде носител на всякаква идентичност и да принадлежи към всеки народ или етническа група. А има и руснаци- принадлежност към народа, самостоятелна органична общност, към отделна идентичност.
Лозунгът от 90-те години на миналия век „Русия за руснаците“ беше опасен за целостта на велика Русия, защото в този случай се разбира, че Русия е само за руснаците. Ами другите идентичности? Татарите, например, или башкирите? И тъй, отговориха западните доброжелатели, вие имате свои републики - Татарстан, Башкортостан и много други, така че махнете се от Русия, тъй като тя е само за руснаците. Затова има два термина - россияни и руснаци, които отглеждат тези различни статуси.
Но в националните републики на постсъветското пространство такова развъждане не се среща навсякъде. Има го например в Казахстан, където при всеки удобен случай ще ти подчертават - не казах, а казахстанец. Но не е така например в Азербайджан или Узбекистан например. Азербайджанецът е едновременно идентичност, принадлежност към народа и гражданство на Азербайджан. Същото в Узбекистан: идентичност, принадлежност към узбекския народ - узбек. А гражданството на националната държава Узбекистан също е узбек. Ами каракалпаците? Имат своя собствена автономия. Оказва се, че след премахването на автономията всички каракалпаци автоматично стават узбеки само на основание, че са граждани на Узбекистан и имат узбекски паспорти. Все пак етикетът е премахнат, което означава, че е премахната и титлата на отделен народ.
Ясно е, че ако наречеш каракалпаците узбеки и кажеш, че те вече не са каракалпаци, а узбеки, въпреки факта, че няма друг начин да утвърдят своята идентичност, освен да направят това име на своята автономия, тогава каракалпаците ще естествено да бъдат възмутени от премахването на тяхната автономия, която фиксира тяхното присъствие. И тогава очаквайте неприятности. Народът не се отказва от своята идентичност без бой.
Подобен пример виждаме сега в Новорусия, където руснаците се борят за своята идентичност, за да не станат насилствено украинци. Същото се случи и в Приднестровието, където руснаците се бореха за своята идентичност с оръжие в ръце, за да не станат молдовци, камо ли румънци. По същия начин абхазците и осетинците се бориха за своята идентичност, за да не станат грузинци в рамките на грузинската национална държава.
Западът обаче действа подобаващо. Колкото повече хаос в постсъветското пространство, колкото повече кръв и кланета, толкова по-добре за него, толкова повече проблеми има основният им геополитически противник – Русия. В края на краищата Русия се грижи да няма войни и конфликти в нейните покрайнини, а Западът, напротив, ги разпалва при първа възможност. Ето защо фактът, че няма друг формат освен провъзгласяване на собствена национална република в рамките на национална държава, се използва и от външни сили. Разбира се, те използват тази политизация на традиционните етнически групи и народи, за да окажат натиск върху властите и да разцепят държавата.
Ситуацията, която сега се разви в Каракалпакия, може да бъде използвана от западните стратези, за да окажат натиск върху Узбекистан, президента Мирзиоев и да поискат политически отстъпки от него, заплашвайки, че те ще подкрепят процеса на изкуствена политизация на каракалпаците и желанието им да създадат своя собствена национална република.
Как да действаме, как да решим всички много подобни проблеми в постсъветското пространство? Като се върнем назад. Ако националната държава (etat-nation е продукт на Модерността, тогава трябва да преминем от нея към традицията, тоест към традиционната държава, или държавата-империя. При което колективната идентичност не е преодоляна, а напротив, нормативна е.
И тук не бива да се страхуваме от думата „империя“, защото в случая това е само технически термин, който не означава нищо повече от традиционна (а не модернистична) държава. Където народът и етносът са нещо нормално, дори добро и естествено.
Проблемът с Узбекистан, както и с другите конфликтни точки на постсъветското пространство, може да бъде решен чрез признаване на субективността на каракалпакския народ. Тоест чрез въвеждане в конституцията на факта, че каракалпаците са народ, който е съосновател на държавата Узбекистан и има право да запази своите традиции, идентичност, култура, езикови особености и други неща. Така народът получават правна фиксация. Тогава няма да има нужда да се настоява за автономия или още повече за собствена република Каракалпакия (няма съмнение, че каракалпаците са на крачка, според сегашната конституция на Узбекистан без изменения, и Западът ще им помогне в това това).
Но в този случай Узбекистан ще престане да бъде национална държава, а ще стане имперска държава. Може да не се използва термина "империя", но това няма да бъде република, не национална държава, а традиционна държава, в която не само каракалпаците, но и други народи и етнически групи ще получат свой собствен независим статут. Украйна може да поеме по този път, Русия, която също не е национална държава, а имперска държава или традиционна държава, трябва да следва този път, но това е съвсем друга история.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com