/Поглед.инфо/ За мнозина завръщането на Михаил Саакашвили в Грузия беше изненада. Самият бивш президент на тази страна многократно е декларирал намеренията си да влезе в Тбилиси на бял кон. Но го правеше толкова често, че в крайна сметка се превърна в момчето от приказката, което през цялото време вика „Вълци, вълци!“, така че когато вълците идват, никой не му обръща внимание.

Няма съмнение обаче, че „пробивът на границата“ от авантюриста е подготвен предварително и съгласуван със западните му куратори. Саакашвили действаше по същия сценарий, който реализира през септември 2017 г., когато си проправяше път към Украйна през Полша. Тогава той също публично демонстрира билети, които в крайна сметка не използва, качи се във влака, с който изобщо не отпътува, тоест постоянно хвърля „кьор фишеци“, отвличащи вниманието от реалния сценарий.

И сега бившият президент показа своя билет за Грузия, като заяви, че възнамерява да отлети за Тбилиси вечерта на 2 октомври, тоест до края на местните избори там. Но сутринта на 1 октомври той демонстрира своя видеоклип от Батуми, докъдето най -вероятно си е проправял път по море.

Струва си да припомним, че преди четири години, в навечерието на пробива на украинския кордон, Саакашвили заяви, че си е осигурил подкрепата на високопоставени западни лидери. А на самата граница той беше придружен от евродепутати, по един или друг начин, свързан със структурите на Джордж Сорос, както и редица украински „грантояди“, които никога не правят крачка без инструкции от своите покровители.

Няма съмнение, че дори сега хроничният нарушител на границата не би могъл да действа толкова авантюристично без одобрението на онези структури, които го подкрепят от началото на Революцията на розите през 2003 г. Целта е очевидна: да предизвика нов рунд от вътрешния грузински конфликт, нова парламентарна криза и поредната „цветна революция“.

Саакашвили отново се използва като жертвен агнец. Авторите на сценария са извън Грузия и този път не крият участието си в събитията. Със сигурност може да се каже, че настоящият конфликт е пряко провокиран от действията на Европейския съюз и САЩ.

На пръв поглед изборите на 2 октомври не бяха забележителна и значителна част от общата политическа програма на Грузия - за разлика от миналогодишните парламентарни избори (когато Саакашвили също обеща да се върне, но не го направи). Този път се избрираха само кметове и представители на общинските власти. Но Европейският съюз ги превърна де факто в референдум за вот на доверие към властите, с което само хвърли нови съчки във вечно тлеещия конфликт там.

Като се има предвид фактът, че веднага след формирането на парламента в Грузия започна нова криза (опозиционните партии блокираха работата му, отказвайки да присъстват на заседания), в спора се намеси лично ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел. След продължителни преговори с грузински политици през април тази година беше подписано споразумение, което всички го наричат и до днес: „Споразумението Мишел“.

Същността на документа се състои в задължението да се извършат нови реформи на избирателното законодателство (всички вече някак си забравиха, че предишната „реформа“ бе доставена на грузинците от Запада), отново за амнистиране на опозиционерите, участвали в улични безредици ( за един от тях Европейският съюз дори публикува гаранция) и да гарантира други компромиси, които са стандартни за Грузия.

Но основната точка на споразумението е, че трябва да се проведат предсрочни парламентарни избори в страната, ако управляващата партия „Грузинска мечта“ на настоящите общински избори спечели по -малко от 43% от гласовете от партийните листи. Да, да, не 50%, не 40%, а 43% - дори грузинските политици бяха озадачени. Същият този Саакашвили зададе въпроса: "Ние какво, търгуваме на пазара, купуваме два килограма сирене?"

Всъщност този подход обрича Грузия на програмиран кръг от кризи след изборите на 2 октомври. Неблагодарно и субективно е да се изчислява процентът на националните партии от резултатите на не толкова значителни местни избори, по време на които се проведоха различни местни кампании.

Общинските органи в Грузия (сакребуло) са само консултативни. Разгаря се много по -тежка борба за избора на кметове на големи градове, преди всичко на столицата. Но Европейският съюз очевидно не се интересуваше от това. Задачата не беше да се постигне необходимия изборен резултат, а да се повиши степента на конфронтация в обществото. За това в последния момент преди изборите стартира друг проект „Саакашвили - нарушител на границата“.

Трябва да се отбележи, че първоначално споразумението„Мишел“ отказа да подпише основната опозиционна партия, ръководена от грузинските „Соросоиди“ начело със самия Саакашвили, Обединеното национално движение. И това не послужи като причина за каквито и да било санкции срещу нея или за оттегляне на западната подкрепа.

Но когато управляващата „Грузинска мечта“ през август тази година обяви, че оттегля подписа си от споразумението (с мотива, че основната опозиционна сила не участва в него), започнаха гневни викове от Запада и искания да се накаже официалният Тбилиси. И всичко това - въпреки страстното желание на грузинските власти да угодят на Америка и Европа.

По мнението на редица западни анализатори, след напускането на Саакашвили, Грузия следва недостатъчно русофобски курс. Без значение доколко са доказали своята ангажираност към Запада, привържениците на настоящия гражданин на Украйна винаги са били любимци на различни структури на Държавния департамент и на Сорос. Затова отдавна се чуват призиви да се накаже по същество прозападното грузинско правителство със санкции.

И когато „Грузинска мечта“ обяви оттеглянето си от „Договора Мишел“, тя като цяло беше обвинена, че „обърна гръб на Запада“ и „издърпа Тбилиси в орбитата на Москва“. Показателно е, че когато партията на Саакашвили отказа да подпише това споразумение, никой не я обвини, че е „проруска“ и не поиска наказание за това.

Специално внимание трябва да се обърне на факта, що за личности застават открито на страната на грузинската опозиция, обвинявайки официален Тбилиси в "проруски настроения". Първата цигулка тук се играе от бившия посланик на САЩ в Грузия Иън Кели и бившия помощник на държавния секретар Дейвид Креймър. И двамата сега изнасят лекции в американски университети, пряко свързани с различни фондации на Сорос, а Крамер е инициатор на различни призиви в подкрепа на Джордж Сорос. Сега той не напуска екраните на грузинските опозиционни канали, като изброява по име лидерите на „Грузинската мечта“, които трябва да бъдат обект на санкции на Запада.

Най -смешното в грузинската политика е, че там (както и в Украйна) всяка политическа сила обвинява своите противници, че „работят за Кремъл“. И така, Саакашвили в своето „писмо до хората на свобода“ обвини грузинските власти, че действат по указания на руските власти: „Когато напуснах Киев и дойдох тук, знаех, че най -вероятно ще бъда арестуван по изфабрикувани, фалшиви присъди , издаден по заповед на Путин. "

И ето какво казва председателят на „Грузинската мечта“ Ираклий Кобахидзе: „Саакашвили е действал в интерес на Русия в продължение на девет години, когато е бил на власт. <...> След това, бидейки в опозиция, той продължи да прави Руска кауза. "

Както виждаме, в Грузия нищо не се променя: „агентите на Путин“ в грузинското правителство се борят активно срещу „агента на Путин“ Саакашвили. И двете страни се кълнат във вечна и лоялна любов към Запада. В противен случай в крайна сметка те могат да бъдат „разкарани от „хранилката“

Няма нищо изненадващо във факта, че в събота, веднага след затварянето на избирателните секции, в Грузия се разгърна обичайната следизборна война. Основната цел на двата лагера беше една и съща бариера, поставена от Мишел - 43%. Проправителственият телевизионен канал Imedi, разбира се, съобщи, че Грузинската мечта надмина желаната марка, като спечели 47,6%. А опозиционната телевизионна компания Mtavari Archi предсказуемо обяви, че правителството не е достигнало заветния етап, достигайки само 38,6%.

Малко хора първоначално се съмняваха, че официалните резултати от изборите, които ЦИК ще обобщи, ще покажат необходимия за „Грузинската мечта“ резултат. Както и факта, че опозиционните политически сили ще обявят този резултат за фалшифициран - абсолютно по сценария на миналогодишните парламентарни избори. Може да се мисли, че ръководителят на Европейския съвет наивно е предположил различен резултат, принуждавайки грузинските страни да подпишат своето споразумение.

Това беше идеята на западните лидери, наложили този сценарий. Виждайки, че протестите по улиците отшумяха, беше измислен вариант, който може да взриви положението в страната - рязка поляризация на обществото по време на не особено значими избори.

И осъзнавайки, че фигурата на Саакашвили е най-сериозния дразнител за грузинците, той е изпратен там в най -подходящия момент. Вярно е, че грузинският авантюрист очевидно не успя да повтори пристигането в залива Жуан, от който Наполеон започва похода си към Париж през 1815 г. Ликуващите фенове на Саакашвили не го пренесоха на рамене до президентския дворец в Тбилиси. Дори аналог от посрещането му на украинската граница преди четири години не можа да се повтори.

Но избягалият бивш президент на Грузия може да бъде сигурен, че Западът ще поиска твърдо освобождаването му. Всъщност подобни изявления вече са направени. И тук грузинските власти са изправени пред сериозно изпитание.

Ако те се поддадат на външен натиск и освободят вече осъдения Саакашвили, това няма да е просто доказателство за зависимостта на Грузия от външни играчи, това ще бъде непоправим удар по „Грузинската мечта“ в очите на нейните избиратели, които горят от нетърпение престъпникът да получи това, което заслужава. Ако обаче проявят твърдост да го държат в затвора, те ще се сблъскат с натиск, който страната не е изпитвала дълго време.

В настоящите грузински събития Западът отново демонстрира какво е способен да направи не само с противниците, но и с лоялните васали, които са изпаднали в немилост.

Превод:ЕС