/Поглед.инфо/ Когато ваксините на Pfizer и Moderna за първи път доказаха своята ефикасност, предотвратявайки близо 95% от коронавирусните инфекции при тези, които са получили снимките в тестови изпитания, веднага възникна проблем.

Кой трябва да получи приоритет при получаването на тези животоспасяващи убождания?

Най-общо казано, отговорът, макар и да се различава леко от държава до държава, беше, че първо трябва да се ваксинират тези хора, които са най-уязвими към коронавируса и тези, които са най-важни за борбата с него.

Най-важни бяха лекарите, медицинските сестри и спешния медицински персонал в болниците, приемащи заразени пациенти.

Най-уязвими са възрастните хора в домове за възрастни хора със съпътстващи заболявания и с нарушена имунна система, които е най-малко вероятно да оцелеят след инфекция.

Тъй като възрастта за ранни ваксинации спадна от 75 на 65, а след това и 50, и общностите започнаха да се ваксинират в по-голям брой, възникна нов проблем: расовият. Чернокожите, цветнокожите и бедните не получават ваксинациите със същата скорост , с която ги получават белите и богатите.

Бяха положени усилия за отстраняване на всяка подобна несправедливост.

Обаче почти не се появи глас, който да казва, че бедните в света трябва да се ваксинират едновременно и със същата скорост като американците - с ваксини, които американците са измислили и произвели.

Тази роля вече е изпълнена. Във "The Washington Post" от 6 април Дарън Бейкър, президент на Фондация "Форд", пише:

"Справедливото разпространение на ваксини трябва да даде приоритет на най-уязвимите по света."

„Налице са огромни различия в достъпа до ваксини - както в рамките на държавите, така и между тях,“ казва Бейкър.

„Особено за афро-потомствените и коренните общности", твърди още той.

„В рамките на държавите пропуските са ярки. В Съединените щати ... белите хора останаха почти два пъти по-склонни да бъдат ваксинирани от техните съседи по цвят в края на март", жалва се представителят на фондация "Форд".

"В Бразилия коренното население е 10 пъти по-вероятно да умре от Covid-19, отколкото общото население", разказва още БЕйкър.

"А в Индия на много членове на бедни мюсюлмански и далитски общности е отказан достъп до ограниченото предлагане на ваксини", добавя той.

„Богатите държави трупат ваксини. Независимо дали става въпрос за Европейския съюз, който блокира изцяло международния износ на ваксини, или Съединените щати, които запасяват 30 милиона дози AstraZeneca, вълна от ваксинационен национализъм лишава света от така необходимите доставки", продължава още представителят на фондация "Форд".

Какво трябва да направим ние, американците, за да прекратим неравенството?

Да прегърнем нова политика на глобализъм на ваксините и егалитаризъм.

„Съединените щати биха могли да ... ваксинират света - мобилизирайки ресурсите на американските военни и други агенции за производство, доставка и разпределение на дози по целия свят", твърди председателят на "Форд".

"Перифразирайки преподобния Мартин Лутър Кинг-младши, неравенството на ваксините навсякъде е заплаха за глобалното здраве навсякъде", твърди още той.

Уокър отразява това, което може да се нарече ценности на Фондация Форд. Но това американски ценности ли са?

Грешно ли е правителството на Съединените щати да поставя американците на първо място в разпространението на животоспасяващи ваксини, пред хората от която и да е друга държава?

Грешно ли е Съединените щати да гарантират, че всеки американец, който иска ваксина, получава такава, преди да поеме задачата да ваксинира останалия свят?

Грешно ли е Америка да поставя американците на първо място?

„Ваксинационен национализъм“ изглежда само синоним на ваксинален патриотизъм.

Ако и когато имаме достатъчно голям излишък, за да изпратим ваксините си в чужбина, би ли било погрешно да даваме приоритет на страните, които са изпитани и истински приятели и съюзници като Канада и Великобритания?

Когато става въпрос за морално задължение, особено когато става въпрос за толкова сериозен въпрос като човешкия живот, не трябва ли собственото семейство и приятели, общността и държавата да са на първо място?

Отново, национализмът на ваксините налага поставянето на братята ни американци на първо място при получаването на ваксини, открити, тествани и произвеждани от американците, дори ако това противоречи на ценностите на Фондация Форд?

Въпреки че всички народи могат да бъдат равни в дадените им от Бог права на свобода и живот, задължението на правителството на Съединените американски щати е да защитава и пази преди всичко правата и здравето, както и безопасността на собствените си американски граждани.

Кинг може да е написал:

„Несправедливостта навсякъде е заплаха за правосъдието навсякъде.“

Но Америка не отговаря за „справедливостта навсякъде“ - утопична концепция, а за установяване на справедливост до степента, в която може в Съединените щати.

Нито неравенството винаги е проява на несправедливост.

Великденската неделя е точно зад нас, денят, в който християните празнуват Възкресението на Исус Христос, който учи:

„По-голяма любов от тази няма никой човек, който полага живота си за своя приятел“.

Такива индивиди са светци и това наистина е святост.

Но природният закон учи, че що се отнася до любовта и лоялността, човек поставя собственото си семейство и държава на първо място.

„Неравенството във ваксините - казва Уокър - е криза, която трябва да бъде решена".

"Трябва да се отдалечим от национализма на ваксините що се отнася до ваксинацията", твърди той.

„Справедливото разпространение на ваксини трябва да даде приоритет и да защити най-уязвимите в нашите общества - от общността на далитите в Индия, до коренното население в Бразилия, до основните земеделски работници и служители в хранителни магазини в Съединените щати", твърди още Уокър.

Извинете, но общността на далитите в Индия е отговорност на Нарендра Моди. Коренното население на Бразилия е отговорност на Хаир Болсонаро. А „работниците във фермите и служителите в хранителните магазини в Съединените щати“ са наша отговорност вече.

Превод: СМ