Френският президент отбеляза, че световният ред „преживява безпрецедентна криза“. Новият световен ред, по-точно - доктрината, провъзгласена от американския президент Джордж Буш-старши по времето на разпадането на съветския блок и предполагаща безпрепятствено разгръщане на еднополюсен свят, ръководен от САЩ.
И, колкото и да е странно, най-засегнатата част от света, която направи най-значителните разходи при изпълнението на еднополюсен проект, не беше дори Русия, която в крайна сметка защити своя геополитически суверенитет, а именно Европа - основният „съюзник“ ( всъщност васал) на САЩ, спуснал се с главата напред в еднополюсната глобализация. Както и забеляза след четвърт век, изглежда, поставеното лица на същия този глобалистки елит Макрон.
Обявявайки се за победители в Студената война, американците, които преди това окупираха част от Европа, в крайна сметка я превзеха изцяло, провъзгласявайки началото на така наречената американска епоха. Според плана на американските стратези еднополюсният свят, изразяващ нищо повече от универсална, глобална ценностна система, единно политическо пространство и универсален светогледен модел, изграден основно на американския (и по-широко на западния) цивилизационен опит, обявен за идеален и универсален. Всичко това трябваше по замисъл да се осъществи и въплъти в универсален общ световен модел, изразяващ не друго, а глобалната доминация на САЩ в планетарен мащаб.
Както винаги се случва при подобни грандиозни утопии, нещо се обърка. А именно: Русия, която защити суверенитета си, превръщайки се в нов център на съпротива срещу американската глобализация, и Китай, който всъщност (ако не оперирате с виртуални индикатори, а се насочите към реалния сектор), се превърна в икономика номер едно, като измести (или почти измести, предвид номерата на акциите на екрана ) САЩ от световния икономически пиедестал. Това изтъква Макрон: „Китай премина в първия ред, а Русия се справя по-добре в своята стратегия“.
Всъщност „новата стратегия“, спомената от Макрон, е стратегията на многополюсния свят - истинска геополитическа алтернатива на еднополюсността, мирогледна система, която разрушава мита за новия световен ред, подкрепен от стратегическото първенство на Русия - особено в осигуряването на реална, а не виртуална, както в САЩ, глобална сигурност - и икономическо първенство на Китай, още един полюс на предстоящата многополюсност.
Въпреки това, американските глобалисти, с амбиция, обикновено характерна за англосаксонците, продължават да настояват за своето господство, като широко се противопоставят на многополюсен проект на всички фронтове.
В крайна сметка същността на глобализацията, която трябва да се подчертае особено, се крие не толкова в силата, твърдото и открито завладяване на държави и народи, както е характерно за старите, по-тъмни, от гледна точка на съвременния Запад, времена.
Основата на глобалното господство на Запада е изградена преди всичко върху приемането на западна ценностна система, един вид западни семантични кодове. И едва след това американците идват със своите военни бази (мек сценарий) или американските бомбардировачи и “Томахавки” (твърд сценарий за непокорните), за да завършат вестернизацията, започнала по-рано на световно ниво.
Какво можем да кажем за Европа, която винаги е вярвала, че именно тя е създала тези ценности, както самата Америка, отваряйки я към света. Европа е първото пространство, поставено под пълния контрол на американските глобалисти, тотално окупирано и подчинено икономически, без капка субективност и намеци за суверенитет. Това открива френският президент Макрон, като декларира внимателно, че „европейската цивилизация се нуждае от нова стратегия с визия“.
Но ние, разбрали пагубното влияние на САЩ върху Европа, трябва да започнем да действаме симетрично на американците, тоест да установим контакти не с европейските бюрократични структури, изцяло контролирани от Вашингтон, а директно с отделните лидери на европейските държави. По този начин ще се унищожи единството и монолита на американския контрол над Европейския съюз. Нещо повече, все по-голям брой европейски лидери вече открито заявяват необходимостта от възстановяване на преките контакти с Русия, измъквайки се от тежката американска опека. Но на преден план е умният, интелигентен и бърз Еманюел Макрон, който не само си спомни, че Русия е неразделна част от Европа, простираща се от Лисабон до Владивосток, той директно предложи, като заряза всичко, да възстанови сътрудничеството с Русия във всички направления.
„Ние сме в Европа. Ако не изградим нови отношения с Русия, тогава ще останем с напрежението, замръзналия конфликт и последиците от Студената война “, каза той. „Трябва дълбоко да преосмислим връзката си и да я изградим отново.“ И последният пирон в ковчега на глобализацията: „Всеки ден е необходимо да се предприемат стъпки в тази посока“, заявява френският президент доста пряко като призив. Всъщност без Русия, унижената от американците и смазана от военния ботуш на НАТО Европа никога няма да си върне суверенитета и независимостта. Какво да кажем за възстановяването на статута на цивилизация, пълноправен участник в многополюсния справедлив мир, който Европа загуби в момента, когато кракът на янките стъпи за пръв път на земята ни.
Русия, както винаги е била в предишните векове и епохи, е единственият и основен гарант за субективността, независимостта и свободното развитие на Европа. Не като колония, както при сегашното господство на САЩ, а именно като цивилизацията, Европа на народите. Защото никой не обича Европа, както я обичат руснаците, самите те запазват своята евразийска цивилизационна идентичност и затова разбират стойността на европейската идентичност. Така Макрон, остро чувствителен към променящите се тенденции и от все сърце борещ се за свободна Европа (което означава без Америка), каза правилното нещо. Сега е важно да не се разбере, да не се окаже, че той е изнасилил някоя чернокожа прислужница или не е замесен в педофилски скандал. Останалото - свободна Европа на народите без Америка и в приятелски отношения с Русия - е технически въпрос.
Превод: В.Сергеев
