- Президентът на Азербайджан Илхам Алиев на неотдавнашна среща с турския външен министър Мевлют Чавушоглу отбеляза процесите на деградация, които протичат в Съвета на Европа. Ръководителят на азербайджанската държава подчерта, че Парламентарната асамблея на СЕ редовно се използва като инструмент за натиск върху различни страни, а Баку и Анкара са избрани като мишени. И дори по-рано президентът Алиев заяви, че Азербайджан няма да се присъедини към Европейския съюз. Как оценявате такава външна политика на Баку?
Позицията на Азербайджан по отношение на европейските структури е доста стабилна и се дължи на факта, че Баку отлично разбира окончателната концепция на процеса, наречен европейска интеграция. Всъщност Европа днес не принадлежи на себе си. Тя се контролира от окупиращите американски структури, които определят нейната стратегия, геополитическата ориентация към Вашингтон.
Участието във всякакви инициативи, свързани с европейската интеграция, се използва като инструмент за привличане на постсъветските и други държави в контролираното от САЩ пространство.
С други думи, говорим за поглъщането от страна на военно-политическата мрежа на Вашингтон на определена държава с цел превръщането ѝ в стратегически плацдарм и по-нататъшната експлоатация в нейните интереси. Тази неоколониална стратегия се прилага в продължение на много векове по отношение на цели народи и държави.
ПАСЕ също не е нищо повече от представителство на окупационните американски мрежи. Тази структура изразява волята на Вашингтон и се опитва да включи в своя оперативен колониален модел зоната на стратегическото си влияние, „слабите“ и, както смятат, геополитически не-субективни държави. Заблуждава ги, открито ги сплашва с Русия, създавайки фалшив образ на просперираща Европа, която в действителност не съществува.
Следователно, позицията на Илхам Алиев и Реджеп Тайип Ердоган е разбираема. Като лидери на своите национални държави те са загрижени преди всичко за суверенитета и възможността да провеждат независима външнополитическа линия в интерес на своите страни. Така наречената „европейска интеграция“ е чиста уловка.
Ердоган изобщо пострада от опита за военен преврат, воден от САЩ. Азербайджан многократно се е оказвал на прага да се потопи страната в хаоса на цветната революция.
Времето показа, че Алиев и Ердоган са най-умните политици. Те отлично разбират цялата същност на ПАСЕ и другите европейски структури и се отнасят с внимание към всяко предложение някак си да се сближат, да се интегрират с Европа в нейното настоящо окупирано от страна на САЩ положение.
Как оценявате развитието на азербайджанско-руските отношения?
Трябва да се отбележи подобряването на двустранните отношения между Азербайджан и Русия. Това се дължи преди всичко на факта, че Москва се държи много коректно със своите съюзници, спазва всички споразумения и действа стриктно в рамките на закона и международното право. При равни условия тя прилага всякакви споразумения и модели, като взема предвид интересите на своите партньори.
Това не може да се каже за сътрудничество със Запада, който винаги нарушава всички споразумения, нарушава международното право, не взема предвид интересите на партньорите и накрая представлява пряка опасност за държавите, с които започва сътрудничество.
Изглежда Турция е активен член на НАТО. Но страните от Северноатлантическия алианс цинично извършиха опит за военен преврат. Така се оказва, че взаимодействието при равни условия със Запада е невъзможно. Така наречените „партньори“ могат да станат агресивни по всяко време. Те винаги имат готов сценарий за цветна революция. И в случай на нейния неуспех обикновено се прилага открит натиск, включително военно налягане.
Русия винаги се опитва да създаде възможности за сътрудничество на равни начала за всички постсъветски републики. Във всички сектори, от въпросите на сигурността до сътрудничеството в икономическата сфера.
Що се отнася до Москва и Баку, ние сме свързани с обща история, единно цивилизационно и културно пространство.
Баку възлага големи надежди на Русия, съпредседател на Минската група на ОССЕ, в посока разрешаване на арменско-азербайджанския конфликт в Нагорни Карабах.
Европейските структури, включително ОССЕ, не участват в решаването на този проблем, а в затягането на възела и изострянето на ситуацията срещу Русия. А присъствието на Москва в различни многостранни комисии е насочено към балансиране на разрушителна роля на европейските структури, подчинени на Вашингтон.
Европейският съюз днес преминава през процеси от решаващо историческо значение, свързани с излизането на Великобритания. Как Брекзит ще повлияе на по-нататъшното развитие на ЕС?
Според мен излизането на Великобритания е началото на процеса на краха на ЕС. Той може да бъде бърз и ефективен, което ще бъде от полза за народите на Европа. Но американците ще се съпротивляват на процеса на крах, защото чрез ЕС Вашингтон, първо, контролира, и второ, експлоатира Европа в свои интереси. Следователно, крахът на обединението може да бъде дълъг и болезнен. Освен това европейският политически елит, купен от американците, ще отстоява ЕС до смърт.
Превод: В.Сергеев
