/Поглед.инфо/ Както каза полският президент Анджей Дуда на Варшавския форум за сигурност, руският газов проект “Северен поток-2” „няма просто да прекъсне доставките на газ за Украйна, за Словакия и да прекрати транзита на газ през Полша. С негова помощ Русия ще може стратегически да изнудва цялата Европейска общност, излизайки далеч отвъд чисто енергийните въпроси. "
На фона на случващото се в момента с цените на енергията в Европа, тази позиция изглежда като абсолютна дивотия. Не Русия у нарушила „механизма на Грьонинген“ на ценообразуването на петрол и газ, който в продължение на много десетилетия гарантира стабилността на цените на енергията на удобни нива както за доставчиците, така и за потребителите.
Самите европейски власти, включително преди всичко поляците, яростно се бореха за максималното разширяване на свободата на „невидимата ръка на пазара“. Но Варшава традиционно се опитва да прехвърли отговорността за последствията от „успеха“ „от болна глава към здравата“. Първоначално "Газпром" беше обвинен в прекалено големи доставки на газ за Европейския съюз, а сега обвинен в недостатъчни доставки. Въпреки че Русия изпълнява всичките си договорни задължения, както се казва, „с точност до стотинка“.
Тогава защо „това е всичко“? Както обикновено, има две причини и двете са политически.
Първо, една от двете основни теми на срещата на високо равнище във Варшава по европейска сигурност е обобщаването и определянето на начини за бъдещото развитие на програмата на НАТО “Източно партньорство”. Самата програма от самото начало е чисто полска инициатива за формиране на своеобразен „блок от съучастници“ от официално нечленуващите страни от Източна Европа под полското геополитическо лидерство.
Под обещанията за „ускоряване на процедурата за присъединяване към НАТО и дори към Европейския съюз, Варшава се опита да обозначи голямото си геополитическо значение, което ѝ позволява да събере прозападно и следователно пряко антируско обединение от Азербайджан, Армения , Беларус, Грузия, Молдова и Украйна.
Оказа се не много успешно. Единствено Молдова, Грузия и Украйна са се присъединили към програмата. При това скоро ръководствата на ЕС и НАТО трябваше да декларират открито за невъзможността на тяхното влизане в тези организации в обозримо бъдеще.
Някой трябва да бъде обвинен за очевидното фиаско. Варшава категорично отказва да признае неспособността си да осъществи подобни мащабни геополитически проекти. Това означава, че за „виновни“ трябва да определят други. И кои друг, ако не Русия? Нещо повече, след като “Газпром” успя да завърши изграждането на “Северен поток-2” въпреки чудовищните мащаби на лично полската, общоевропейската и дори американската съпротива.
Второ, ценовата „идеална буря“, която в момента бушува в Европа на енергийния пазар, вече започва да създава ефект на „студен душ“ върху разгорещилите се противници на руския проект. Значителен брой местните политици започват да осъзнават, че в дилемата „или запазването на транзитните приходи за Полша и Украйна, или запазването на собствената европейска икономика и енергия“, е по -добре да се направи избор единствено в полза на собствената „газова риза”.
Въпреки официалното присъствие на „множество алтернативни доставчици“, освен Русия, Европа просто няма откъде да получи газ нормално, стабилно и на удобни предвидими цени.
Газът по дългосрочен договор от “Газпром” дори и при новите условия не струва повече от 400 долара за 1000 кубични метра, докато спотовата му цена е скочила над 1900 долара и демонстрира да прехвърли 2000. И това е в самото начало на отоплителния сезон. Какви висоти ще видим да речем, през декември? И сега какво, в името на героичните поляци и украинци ли ще мръзнат европейците в неотоплявани апартаменти?
Може да изглежда странно, но това състояние на нещата е от полза на поляците. По-голямата част от енергията им продължава да се основава на въглища. Които също поскъпват, но не толкова, колкото газа. Така в икономически смисъл Полша изпитва много по-малко проблеми, отколкото например Великобритания, където вече е започнал мащабен процес на спиране на производството и глобален срив на системата за доставка на храни.
Но „малодушният ропот в редиците“ на съюзниците от НАТО позволява на Варшава да демонстрира ярко пред Вашингтон своята „непреклонна прозападна позиция“ като единствения принципен борец в ЕС и НАТО „за евроатлантическата дисциплина“, за да се „отблъсне Руската геополитическа агресия “.
Всички добре знаят, че в допълнение към нарастващия процес на тежка конфронтация между САЩ и Китай, днес се разраства и фундаментална борба между САЩ и Русия за господство в бъдещата Европа. И въпреки че самият Брюксел се опитва да възвърне своята геополитическа субективност, той има малка способност да постигне това. Въпросът е съвсем различен.
Европа или ще бъде погълната от Америка в рамките на затварящия се западен политически и икономически клъстър, ръководен от САЩ, или ще бъде сериозно трансформирана - с отстъпление от тоталната евроцентрализация „около Брюксел“, обратно във формата на „доброволен колхоз” от достатъчно независими и суверенни държави, в чиито интереси е възстановяването и дори разширяването и укрепването на връзките с Русия.
Във втория вариант Варшава губи абсолютно всичко. Докато при първия има сериозен шанс да сформира свой собствен „Мини-Европейски съюз” в рамките на „Инициативата Три морета“, въз основа на която Полша става доста интересна за САЩ в ролята на „основният надзорник на Европа“. Естествено, срещу определен цена.
Тук е Анджей Дуда, който „кова желязото, докато е горещо“. Трябва да признаем, по свой начин той дори е напълно прав. Друг въпрос - дали останалите европейски съюзници в НАТО ще се съгласят с неговата „правота“? Очевидно ще разберем отговора до Нова година.
Превод: В. Сергеев