/Поглед.инфо/ Излезлият документален филм “Белият Кит” оживи в паметта ни замръкналата фигура на Джордж Сорос.

Финансовият спекулант придоби световна слава, когато стана лице на глобалната атака срещу британската лира, която провали първия опит за въвеждане на европейската валута - Екю. Вторият опит - настоящето евро - се получи едва след седем години, но вече в силно орязан вид - без Англия, втората икономика на Западна Европа. Сривът на първия опит за европейска валутна интеграция беше триумф не толкова за финансовите спекуланти, колкото за САЩ, забавили появата на конкурент и отрано обрекли го на второстепенност по отношение на долара. Така Сорос изигра основна роля към важния акт на глобална конкуренция, обуздавайки самонадеяността на европейците и показвайки мястото им в сянката на САЩ.

В нашата страна той се започна с активната помощ за учените. Учените, запратени от либералните реформатори в нищета (професорите получаваха по-малко от 20 долара на месец), получаваха от неговите структури повече от достойните за онези времена в Русия пари (500 долара, че и повече), а и често и възможност да се измъкнат от агонизиращата страна на Запад, където да оценят техните способности и разработки. В обхванатата от либералите страна много от тези специалисти бяха обречени на физическа или най-малкото професионална гибел. Но значително по-късно се разбра, че за Запада и неговия представител Сорос не става дума за спасяването на хората, а за организиране на извеждане от страната на най-ценните разработки и умове, а често и за прост промишлен шпионаж. Днес Ходорковский с въздишка си спомня за “помощта на Сорос за руската наука”, но неговият интерес е очевиден.

От края на 90-те години Сорос за пореден път трансформира своята дейност и пренася ударението върху създаването на обществени структури, насочени към разрушаването на неудобните за Запада държави и изкачването на власт в тях на марионетки, предварително съгласни на всичко. За това се разгръщат младежки структури, готвят се бойци, но най-важното - създават се интелектуални мрежи по преформатиране на съзнанието (и далеч не само младежи), много от които най-спокойно продължават, за жалост, да действат и в днешна Русия.

Става очевидно, че Сорос изобщо не е “волен” пират, а зад него в прекия смисъл стои целият естаблишмънт на Демократическата партия на САЩ, държавния департамент и специалните служби. Горепосоченият документален филм представя обнародваната от хакери кореспонденция на Джеф Голщайн, сътрудник и близък съратник на Сорос. Формално длъжността на Голдщайн във Фондацията на Сорос звучи като “старши политически съветник по Евразия”. Изяснява се, че той постоянно се е отчитал пред държавните чиновници на САЩ за движенията на шефа си и неговите грандиозни планове. Ето например, има писмо, адресирано до редица действащи американски политици, включително до Виктория Нюланд (днес заместник-ръководител на Държавния департамент) и Ерик Чиромело (анализатор на ЦРУ и бивш сътрудник на Съвета за национална сигурност на САЩ, работил в администрациите на Обама и Тръмп като кадрови офицер от разузнаването). Господин Голдщайн докладва за срещата на шефа си с Йоханес Хан, един от европейските комисари: “Искам да ви съобщя, че г-н Сорос днес се срещна с Йоханес Хан в Брюксел, един от въпросите, които повдигна е загрижеността от решението да се отложи либерализацията на визовия режим за Грузия и последствията от това решение за Украйна. Той призова Хан да се обърне към страните-членки на ЕС, за да ускорят либерализацията на визовия режим”.

“Ще се радвам да обсъдим това по телефона, Джеф”, дружелюбно отговаря Виктория Нюланд и изразява надежда, че “Джордж Сорос ще помогне”.

Много страни вече са наясно от собствения си печален опит как помага Сорос. А именно изплувалата кореспонденция на Голдщайн с официалните дипломати на САЩ силно помогна да се направи очевидна намесата на Сорос във вътрешните дела на страните от ОНД. Най-свежият пример е победата на президентските избори в Молдова на Мая Санду, която смята Сорос едва ли не за буквално кръстник.

Впрочем, не трябва да се лъжем от предишната “преквалификация” на Сорос - когато той от икономическите атаки от 90-те години преминава, така да се каже - към обществените. Самият той, изобщо без да се стеснява, признава, че всички негови вложения в различните страни се завръщат с печалба. Изобщо той-преди всичко се грижи за парите. Наистина, за Сорос това е преди всичко прекрасен бизнес. Започвайки с печалби от завземането и комерсиализирането на чуждите интелектуално постижения, той свиква и започна да разбива цели страни, организирайки с помощта на свалянето на властите мащабни финансови спекулации. Вкарвайки своите структури в една или друга страна, той организира в нея граждански войни или най-малкото държавен преврат, водейки на власт луди компрадори и безсмислени политикани, които служат на външните господари срещу собствения си народ.

Неговата дейност по смяната на властите нагледно се изразява в новите реалности: в слабите страни с разрушена икономика просто няма пари, с които да се отгледа самостоятелен политически слой, което принуждава местните политикани да търсят външни господари, за да им се продадат. Едва ли не идеален символ и представител на тези стопани е Сорос - и той побеждава местните патриоти просто защото в техните страни (като Армения например) предвид икономическата разруха и малките мащаби просто няма ресурси, на които да се опрат срещу външната агресия.

Демокрацията в такива страни става инструмент за колониално управление, защото по своята природа дава властта на най-значимата обществена сила, а такава в разрушените неголеми общества като правило е външната.

Но в Русия, както при предишните завоеватели, “нещо не му се получава”: планът за сриването на страната в привичния “цветен” хаос, планиран за 2017 година, очевидно се провали, а залогът на редица знакови за Запада фигури (включително Ходорковский) се оказа погрешен.

Разбира се, за това изиграха роля и мащабите на Русия, наличието в нея на вътрешни ресурси, позволяващи да се формира и поддържа собствен елит, а също така политическият разум и ефективността на руското ръководство.

Но не по-маловажно е нещо друго: промяната на историческите позиции на глобалния финансов капитал, към който принадлежи Сорос. Пораждайки цифровия капитал (и на първо място капиталът на социалните платформи, трансформиращи се в екосистеми) като средство за спасяване в надигащата се Глобална депресия, спекулантите така сами създават своя гробар.

Изглеждаше, че спекулативният капитал е завзел целия свят, но сега се руши, стремително губи значението си - и заедно с него значение губят и неговите ударни представители като Сорос.

Той все още запазва влияние, той все още може да нанесе колосални вреди, той ще унищожи и други страни - той има ресурсите за това. Но той вече е част от миналото. И осъзнавайки това, той ще бъде отчаяно агресивен, искайки да влезе в историята като победител, а не като строшил зъбите си на Русия. А ние трябва да сме невероятно бдителни, инициативни и изобретателни, за да не станем поредната му жертва.

Защото е двойно обидно да станеш жертва на един труп.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели