/Поглед.инфо/ Гвинея Бисау е държава в Западна Африка. До 1973 год. тя е колониално владение на Португалия. През 1993 г. партията PAIGC (Африканска партия за независимостта на Гвинея и Коби Верде), основана от легендарните борци за освобождаване на колониалните територии на Португалия Амилкар Кабрал и Луис Кабрал, провъзгласява едностранно независимостта на страната.
На следващата година, след революцията на карамфилите, Португалия официално признава независимата държава. Страната става еднопартийна държава, управлявана от PAIGC. През 1984 г. генерал Жоао Бернару Виейра, военен герой от войната за независимост, сваля президента Луис Кабрал и налага Военен съвет за революционна реставрация, който управлява до 1884 г. Започва процес на постепенна либерализация на страната и към края на 80-те години преминава към многопартийна система. В периода до 2014 г. страната преживява гражданска война и 4 преврата, при един от които генерал Виейра е убит. През 2020 г. Умару Сисока Ембало печели президентските избори. Управлението му се характеризира със сериозно вътрешно напрежение, опит за преврат през 2022 г. и разпускане на парламента през 2024 г.
На 23 ноември 2025 г. в Гвинея Бисау бяха проведени едновременно парламентарни и президентски избори. На тях действащият президент Умару Сисоко Ембало се кандидатира за втори мандат. В случай на успех това би го направило първия президент след въвеждането на многопартийната система с два поредни мандата. Основният му съперник беше Фернандо Диас да Коста, подкрепян от влиятелната опозиционна партия PAIGC . Последната се ползва със сериозна подкрепа от населението. PAIGC и нейният лидер Доминго Шимоеш Перейра бяха дисквалифицирани от участие в изборите под претекст за късно подаване на документите и те бяха принудени да подкрепят друг кандидат. Избирателната активност беше относително висока – около 65%. Според изявление на избирателната комисия изборният процес е преминал спокойно. Това заключение не се подкрепя от анализаторите и голяма част от гражданите. Според тях институциите са подчинени на действащия президент, особено след разпускането на парламента. Опозиционните партии бяха напълно или частично изключени от изборния процес. Сериозно влияние оказаха армията и различните паравоенни групи, като последните са особено силни и неконтролируеми след поредицата от преврати и опити за такива.
Предварителните резултати се очакваха на 26 ноември. По-рано и двата лагера – на Ембало и Диас публикуваха противоположни претенции за победа, всеки заявявайки, че е получил над 50% от гласовете. На този фон, малко преди обявяването на резултатите група военни обяви, че „поема контрол“ над страната. Президентът е отстранен и арестуван, а изборният процес е анулиран. В района на президентския дворец е имало въоръжени сблъсъци и множество ранени. Източник на превратаджиите потвърди ареста на президента, както и на началник щаба на армията и вътрешния министър.
Реакциите на международната общност не закъсняха. Международните наблюдатели на изборите изразиха дълбока загриженост от прекратяването на изборния процес и поискаха възстановяване на конституционния ред. Съседните държави, както и бившата метрополия Португалия призоваха за избягване на насилие, възстановяване на работата на държавните институции и спазване на демократичния процес. Ситуацията поставя под сериозна въпросителна не само легитимността на последните избори, но и бъдещето на демокрацията, стабилността и институционалното управление на страната.