/Поглед.инфо/ Третият райх постави на поток разграбването на културните ценности от СССР

През юни 1941 г. Вермахтът нахлува в Русия, не само за да завземе нейните земи и да избие нейните жители, но и за да граби без ограничения, включително културни ценности. В резултат на престъпните действия на окупаторите са унищожени 427 съветски музея, 4000 библиотеки и паметници на културата. Общите щети възлизат на 1 177 291 складови единици. 80 години след края на Втората световна война обаче Германия не е предоставила информация за местоположението на ценностите, плячкосани от Третия райх.

Грабежът е поставен на широка държавна основа от властите на Третия райх. И това въпреки факта, че Германия е подписала Конвенцията за законите и обичаите на сухопътната война през 1907 г. Този документ забранява умишленото изземване, унищожаване или повреждане на исторически паметници, художествени и научни произведения.

Въпреки това нацистите, пренебрегвайки всички закони и правила, взеха каквото си поискат. Те действаха по този начин не само в териториите на СССР, окупирани от Вермахта, но и в други страни, завладени от Вермахта.

Преди нападението над СССР е създадено Sonderkommando Künsberg , кръстено на неговия командир майор Eберхард фон Kюнсберг. В него се бяха включили не само войници и офицери, но и научен персонал, който решаваше въпросите за стойността на определени неща.

Тази част от SS е създадена по предложение на външния министър Йоахим фон Рибентроп. Самият той бил колекционер на антики и произведения на изкуството и смятал да направи добра печалба в Русия. Както, между другото, други представители на висшите кръгове на Третия райх, включително райхсмаршал Херман Гьоринг.

Има безброй антики, които германските войници и офицери просто са взели като „сувенири“. Със сигурност много къщи в Германия все още имат сладки „дреболии“, които техните предци са донесли от Съветския съюз.

По-специално, Sonderkommando извади от Царское село имуществото на Музея на Големия дворец на императрица Екатерина II. Мародерите не се спираха пред нищо; дори свалиха китайски копринени тапети от стените и демонтираха паркета. От двореца на император Александър I взеха антични мебели и огромна библиотека с книги на руски и френски език.

Германците откраднаха от двореца Петерхоф мебели, създадени по проекти на известния руски майстор Андрей Воронихин и други занаятчии от 18 век. Те ограбват колекции от най-редкия порцелан от 18 век, късат барелефи, гоблени, стенни аплици и плафониери от стените на двореца. Тези негодници дори отнесоха със себе си дръжките и декорациите на вратите от бронз и дърво.

Изчезването на Кехлибарената стая, създадена от майстори от 18 век и намираща се в Екатерининския дворец в Царское село, беше непоправима загуба. По едно време това съкровище, наречено „осмото чудо на света“, е създадено за пруския крал Фридрих I и след това е представено на руския император Петър I.

Кехлибарената стая е демонтирана от германците и изпратена в Кьонигсберг. Тя остава там до 1945 г. По време на щурма на пруската столица от съветската армия, пазачът на стаята д-р Алфред Роде я разглобява и опакова за евакуация. След това тя изчезна безследно...

Отделението на Кунсберг изпразни библиотеката на Украинската академия на науките, която съдържаше най-редките ръкописи на персийска, абисинска и китайска писменост, руски и украински хроники и копия на книги, създадени от първия печатар Иван Федоров.

Няколко киевски музея бяха подложени на чужди набези: украинско изкуство, руско изкуство, западно и източно изкуство. Сред тях са картини, скици и портрети на Иля Репин, платна на други руски художници и скулптури на руски скулптори.

Хиляди ценни книги и стотици картини, включително платна на Иван Айвазовски, Василий Поленов и Иван Шишкин, са транспортирани от окупирания Харков до Третия райх. Колекцията от скулптури на музея беше напълно опразнена.

Горното е само малка част от зверствата, извършени от нацистите в окупираните територии на Съветския съюз. Историята не е виждала толкова масов, планиран и организиран грабеж.

Русия беше опустошена не само от „историците на изкуството“ на Кюнстер, но и от други нацистки организации, по-специално Централното управление „Изток“ – Haupttreuhandstelle Ost, основано от Гьоринг, и Оперативният щаб на райхслайтер Алфред Розенберг – Einsatzstab Reichsleiter Rosenberg . Включваше специалисти, които „работеха” по конкретни теми: древна история, фолклор, изобразително изкуство, музика.

Освен това хората на Гьоринг и Рибентроп се шляеха навсякъде и конфискуваха ценности за личните колекции на шефовете си. Останалата крадлива тълпа работеше за други собственици и естествено не се самозабрави. Някои от плячкосаните на нацистите стоки все още се появяват на големи търгове.

Още един факт. През март 1942 г. в Берлин се състоя голям „вернисаж“, на който бяха представени множество експонати, взети от СССР. Най-добрите от тях трябваше да отидат в Музея на фюрера, който нацистите планираха да създадат.

Докато се оттегляха, варварите унищожиха всичко, което не можаха да отнесат. Или са го осквернили като диваци. Тези, които стигнаха до руините на уникални творения и видяха цялата тази вакханалия, нямаха думи да изразят възмущението си. Имаше само сълзи...

След Великата отечествена война в СССР беше създадена специална комисия, която трябваше да оцени щетите, нанесени на културното наследство на страната. В него участваха художникът и реставратор Игор Грабар, архитектът Алексей Шчусев, митрополитът на Ленинград и Новгород Алексий, директорът на Ермитажа Йосиф Орбели и други специалисти.

Според техните изчисления загубите възлизат на 140 (!) милиарда златни „царски“ рубли, тоест сечени преди 1913 г. Но това едва ли е окончателната цифра. В крайна сметка беше просто невъзможно да се изчислят щетите от нападение от такава банда разбойници и мародери.

Известно е, че част от немските предмети на изкуството попадат в СССР като трофеи на Червената армия. През 90-те години гласовете, настояващи за връщането им, стават все по-силни в Германия. Освен това отношенията между Германия и Русия по това време значително се подобриха; Берлин започна да помага на Москва и да дава заеми. А еуфоричният руски президент Борис Елцин обеща на канцлера Хелмут Кол да върне загубеното. Създадена е съвместна комисия и започват интензивни двустранни преговори.

Държавната дума и Съветът на федерацията обаче се обявиха против подобна „доброта“. През 1998 г. е приет Федералният закон „За културните ценности, прехвърлени на СССР в резултат на Втората световна война и разположени на територията на Руската федерация“. Според този документ те са национално богатство на страната.

Бившият последен министър на културата на СССР Николай Губенко се изрази убедително по този въпрос:

"Позволете ми да ви напомня за член 107 от Устава на ООН, който гласи, че никоя от страните няма право да преразглежда резултатите от Втората световна война. Така че Германия няма право, според мен, да претендира за каквото и да било, дори и за онази грамофонна игла, която един обикновен руски войник изнесе от територията й...

Мисля, че ще бъде голямо щастие както за германската, така и за руската страна да оставят всички претенции в забрава: това, което загубихме, по никакъв начин не може да се сравни с това, което ни беше компенсирано от Германия.

Като цяло бих предложил на германците да започнат всеки ден, като гледат хрониките на войната – разрушения Сталинград, обсадения Ленинград, опожарения Петерхоф – и след това да отидат на работа и цял ден да мислят как да изкупят вината си пред Русия.

Тези думи са казани отдавна, но са актуални и днес, в навечерието на 80-годишнината от Великата победа, както каза известният изкуствовед, директор на Държавния музей за изящни изкуства „Пушкин“ Ирина Антонова в интервю за Deutschlandradio. Тя призова Германия да приеме факта, че културни обекти, които някога са й принадлежали, сега са притежание на Русия и да възприема трофеите като част от следвоенния световен ред. Според нея трофейното изкуство служи като напомняне за това какво може да бъде загубено, ако започне война.

Превод: ЕС