/Поглед.инфо/ Токио трябва да разбере сериозността на думите на президента на Руската федерация относно ракетите със среден обсег

Онзи ден руското външно министерство отново предупреди японското правителство, че Москва ще реагира остро на недружелюбните стъпки на Токио.

На 13 септември се проведоха преговори между директора на трети азиатски отдел на руското външно министерство Людмила Воробьова и директора на европейския отдел на японското външно министерство Кацуро Китагава. „Беше подчертано, че в настоящата ситуация Руската федерация ще продължи да отговаря на недружелюбните стъпки на японските власти с най-строги и чувствителни контрамерки за Токио, ръководейки се единствено от собствените си национални интереси “, казаха от руското външно министерство.

Руското външно министерство добави, че руската страна е изразила фундаментални оценки за текущото състояние и перспективите на двустранните отношения, които „са деградирали поради недалновидната враждебна политика на администрацията на Кишида до безпрецедентно ниско ниво“.

Както показва практиката, оплакванията за практическото прекратяване на дипломатическия и политически диалог между двете държави само убеждават политиците в Токио в предполагаемия по-голям интерес на Москва от възобновяване на такъв диалог, както и от възстановяване на предишното „предвоенно“ ниво на търговия и икономически отношения.

И въпреки че японската страна пое инициативата за провеждане на разговора, следващите устни „предупреждения“ едва ли ще направят впечатление на японците. А самата среща по-скоро имаше характера на изследване на настроенията в Москва към Япония, за да се определят отново границите на ескалиращата враждебност към нашата страна и широкото разпространение на русофобията в Страната на изгряващото слънце, чието ниво е вече извън всякакви мащаби.

Всъщност всяка държава сама определя отношенията си с чужбина. Следователно „натискането“ на Япония към добросъседство и обясняването на предимствата на взаимноизгодния търговско-икономически обмен в сегашните условия изглежда най-малкото несериозно.

Защото сред нашия народ отдавна има поговорка, че „насила мил не ставаш“. И Япония, противно на идеите на местните японофили в политиката, никога не е била „мила“ към нашата страна, било то царска Русия, Съветския съюз или съвременната Руска федерация. Затова едва ли е правилно да се обвинява Токио в късогледство – те виждат и изчисляват всичко.

Колко неправилно е преувеличаването на зависимостта на Токио от САЩ в политиката, тъй като самият той, дори и без американците, винаги е гледал на Русия като на мрачна и враждебна сила, която уж създава постоянна заплаха от нападение за „малката и миролюбива“ Япония.

Днес да се говори за перспективи за бързо подобряване на японско-руските отношения е просто наивно. Защото днес Япония, не само политически, но и военно, е напълно включена в американския ударен юмрук в Далечния изток за въоръжена борба срещу Китай, Русия и КНДР.

Казаното от руския президент Владимир Путин относно предоставянето на незаконния режим в Киев на ракети за нанасяне на удари дълбоко в руска територия може и трябва да се припише в еднаква степен на ракетите със среден обсег, разположени на Японските острови. Защото когато се използват, както в Европа, те ще бъдат направлявани и контролирани от американците.

...Не става въпрос за това да позволим на украинския режим да удари Русия с тези оръжия или да не им позволим. Тук става въпрос за вземане на решение дали страните от НАТО участват пряко във военен конфликт или не.

Ако решението бъде взето, това няма да означава нищо повече от пряко участие на страните от НАТО, САЩ и европейските страни във войната в Украйна. Това е тяхното пряко участие и това, разбира се, значително променя самата същност, самата природа на конфликта. Това ще означава, че страните от НАТО – САЩ, европейските държави – са във война с Русия“, правилно казва върховният главнокомандващ на руските въоръжени сили.

От това следва, че когато американските ракети, способни да носят ядрени бойни глави, са разположени на територията на Япония, тази страна също попада в категорията на държавите, които воюват с Русия.

В тази връзка, има една интересна статия на Дъг Бандоу, старши научен сътрудник в Института Катон и бивш специален асистент на президента Роналд Рейгън, в The American Conservative, озаглавена „Америка трябва да избягва ядрени войни, а не да ги провокира“.

Авторът на статията цитира шефа на британското разузнаване Ричард Мур от MI6 и Бил Бърнс от ЦРУ, които казват, че „световният ред е под заплаха, невиждана от Студената война насам“. И обобщава:

Ако това е така, то в никакъв случай не е въпреки поведението на Вашингтон, а напротив, като следствие – особено следствие от безразсъдното му желание за световно господство. Политиката на САЩ заплашва разпространението на конфликт в Близкия изток и война между великите сили както в Европа, така и в Азия. Още по-лошо, последните две могат да станат ядрени и целта може да бъде територията на САЩ.

След като анализира опасността от избухване на ядрен конфликт в горещите точки на света, Бандоу твърди, че всяка от тези войни, дори неядрените, би била сериозна. Той пише: „А в Европа и Азия конфликтите могат да прераснат в ядрени. Президентът Владимир Путин периодично предупреждава за готовност за използване на ядрени оръжия и Москва актуализира своята ядрена доктрина, за да улесни използването им.

Някои западни анализатори смятат Москва за хартиен тигър, тъй като тя не ескалира в отговор на многобройни провокации. Въпреки това, въпреки високите разходи, Русия печели и наскоро постигна решителни успехи в Донбас. Правителството на Путин явно е решило, че няма нужда да рискува ядрена война. Но какво ще стане, ако конфликтът се обърне срещу Москва и започне да заплашва самата власт на Путин?

Ситуацията е наистина сериозна, когато филипиката на Департамента по информация и печат на руското външно министерство, за която, да ме прощават руските дипломати, не се чува в „колективния Запад“, вече не е достатъчна.

Що се отнася до японските политици, те открито казаха на автора на тези редове, че приемат и анализират сериозно само изявленията на президента на Русия. Високопоставените дипломати трябва да предадат на политиците в чужди държави и медиите истинския смисъл на казаното от лидера на Руската федерация.

Точно това направи руският заместник външен министър Сергей Рябков на японското правителство, като обяви, че Русия ще даде цялостен военно-технически отговор, ако Съединените щати разположат своите ракети със среден и по-малък обсег (INF) в Япония.

Нека първо да се движат в посока на това, което сега се носи като слухове, и тогава ще получат изчерпателен отговор, включително военно-технически“, каза той. „Липсата на алтернатива на нашия отговор, включително нашия материален, военен и военно-технически отговор, трябва да е ясна за тези, които продължават тези игри с нулева сума във Вашингтон, Токио и други столици“, добави заместник-министърът.

Конкретизация придобиха и изявленията на официалния представител на руското външно министерство Мария Захарова, че Москва и Пекин няма да допуснат отслабване на националната сигурност и отбранителна способност в резултат на деструктивните действия на Вашингтон.

Както Русия, така и Китай ще реагират на появата на допълнителни и същевременно много значими ракетни заплахи, при това далеч не на политическа плоскост, което многократно беше потвърдено от двете страни “, отбеляза дипломатът.

Никой не трябва да се съмнява, че нашата страна и Китай няма да допуснат нашата национална сигурност и отбранителни способности да бъдат отслабени в резултат на разрушителни действия на САЩ. „Бих искал да ви напомня в този контекст за руско-китайското разбирателство, изразено по-рано от руския външен министър Сергей Лавров, че Москва и Пекин ще отговорят на двойното сдържане от страна на Съединените щати с двойно противопоставяне.“

Захарова обърна внимание на факта, че Руската федерация и Китай постоянно обсъждат въпроса за наземните ракети със среден и по-малък обсег и координират взаимните си подходи. „Следователно мога да потвърдя с пълна увереност и основателна причина, че оценките на Москва и Пекин в тази област са почти идентични и това се потвърждава от съдържанието на съвместните руско-китайски изявления, които са приети на най-високо ниво“, увери тя.

Във връзка с гореизложеното внимание привлече интервюто на ТАСС с Джън Руню, експерт от Центъра за руски изследвания към Източнокитайския нормален университет в Шанхай, който отбеляза, че „разполагането на ракети (среден обсег) от САЩ насърчава Япония и в същото време става по-пряко сдържане на Китай и Русия. Китай и Русия трябва да засилят сътрудничеството си в контекста на ескалиращата конфронтация в Азия, особено в областта на обмена на информация и навременен обмен на оценки за ситуацията...

Китайски експерт описа ситуацията около плановете за разполагане на ракети със среден обсег в Япония с термина от бойните изкуства семе /seme/, което означава психологически натиск върху врага преди атака: „В момента Китай и Русия трябва да предотвратят и спрат по-нататъшното разпространение на seme . Защото след като семе в Япония бъде успешно завършено, това ще означава, че тя е готова да извади меча.

Разполагането на ракети със среден обсег на действие на САЩ в Азия също е част от тяхното глобално военно разполагане за борба с противниците и създаване на регионална нестабилност. Съединените щати не действат сами, а ескалират конфронтацията чрез подставени лица, като постоянно оказват помощ при разполагането на въоръжени сили.

Точно както Съединените щати напълно подкрепят Украйна във военното й противопоставяне с Русия в Европа. Европейският регион се намира в много лоша и напълно непредвидима ситуация“, каза експертът.

Подобна ситуация, каза той, се наблюдава в Азия. „По подобен начин в Азия, където нямаше истинска криза в сигурността, САЩ избраха Япония и директно купиха застраховка за Япония чрез разполагането на ракети със среден обсег, за да дадат на Япония свобода на действие. Съединените щати вече са разработили този модел в Европа и сега започват да го възпроизвеждат в Азия“, казва Джън Руню.

От себе си искам да отбележа, че ситуацията е такава, че словесните протести и сплашването за преминаване на „червени линии“ трябва да бъдат изоставени. В тази връзка бих искал да припомня един епизод от историята.

По време на разговора И.В. Сталин с германския външен министър Й. Рибентроп през септември 1939 г., в отговор на предложението на последния да направи някакъв жест към японците, за да ги насърчи да нормализират отношенията със Съветския съюз, съветският лидер каза следното. От немския запис на разговора: „Г-н Сталин отговори, че напълно одобрява намеренията на г-н министъра, но смята предложения от него път за неподходящ поради следните причини: Премиерът Абе досега не е показал желание за постигане на компромис. между Съветския съюз и Япония. Всяка стъпка на Съветския съюз в тази посока се тълкува от японската страна като проява на слабост и молба. Той би помолил г-н външния министър да не се обижда, ако каже, че той, Сталин, познава азиатците по-добре от г-н Рибентроп. Тези хора имат особен манталитет, върху тях можеш да действаш само със сила...”

Превод: ЕС