/Поглед.инфо/ Едва ли има какво още да се допълни към изобилието от коментари, анализи и политически изводи след вчерашните срещи в Белия дом. Зависи от гледната точка, ще кажат някои. През призмата на независимия поглед могат да се открият все още скрити, незабелязани с просто око нещица. От многото характеристики, с които беше описано случилото се в понеделник, мен особено ме впечатли едно, бих казал, свръхудачно попадение като коментар на младата журналистка Александра Филипенко. За нея събитието е един професионално режисиран и прекрасно изпълнен дипломатически балет.
Ако го погледне човек от високо, това определение до голяма степен отразява шоуто, което ни беше представено. Без съмнение режисьорът освен че си беше подготвил постановката беше заложил в нея и предвидил всичките онези моменти, които му сервираха в последния час. Както го може само Тръмп, по време на срещите той сътвори атмосфера, която въпросната журналистка я е нарекла с интересната славянска дума „благость“. За онези, които са позабравили старо-славянския език, ще поясня, че това е словесен идиом на една изпълнена с добронамереност и доброжелателност обстановка, в която на никого не е позволено нито с дума, нито с жест да излезе извън определеното.
Още в началото се разбра, че Тръмп е приел да се срещне със Зеленски и с останалата, нека я наречем, представителна част на Европейския съюз като ги е поканил да присъстват само като слушатели или, ако съвсем не ги сдържат нервите, да им се даде думата само да изразят своето признание и почит към домакина. От движение бяха отсвирени всички предварително подготвени тези и планове като варианти за развитие на бъдещите преговори от страна на Европейския съюз. Просто въпросните теми, които бяха дъвкани и предъвкани дни наред, някак си естествено отпаднаха от дневния ред. Дори когато някои журналисти се опитаха да ги припомнят, явно подканени от своите европейски попечители, Тръмп както винаги беше нащрек. Той знае как да общува с техния род хора. Иносказателно, с исторически препратки и с директни намеци поясни, че нито ще става реч повече за спиране на военните действия предварително, нито ще бъде загърбен въпроса за размяна на определени територии, нито ще се пропуснат договорките от Аляска. Това беше направено без дори той да назовава нещата директно. Интересното беше, че след завършване на разговорите в общия формат, Тръм не остави възможността за провеждане на обща пресконференция. Твърди се дори, че ги е отпратил с думите, че няма време за приказки с журналистите и че трябва да се почва без отлагане да се работи по въпросите. Дали е така или не, не винаги може да бъде потвърдено както и това, какво са си казали с Путин по време на разговорите. Фактът е, че европейската група без Зеленски си е взела багажите и е отлетяла там откъдето е дошла. Зеленски е останал, за да събере трохите от масата. Разбира се, беше уточнено, че предстои групата на „желаещите“ да информира своите колеги „желаещи“ онлайн, а на следващия ден да проведе официална среща със Съвета на Европейският съюз. Все пак още считащите се за членове на този съвет би трябвало да бъдат информирани, какво се е договорило зад гърба им в САЩ. Докато летяха самолетите към Брюксел, задочно се получи и отговорът на Зеленски, който взриви тръбата „Дружба“, с което окончателно прекъсна потока от руски газ към Европа. Това мина в новините без много шум, само като размяна на удари между двете страни. Кой всъщност е ударен в случая, остана зад кадър.
Тръмп правилно беше преценил, че говори с хора, в главите на които им са върти едно и също - как и по какъв начин да не допуснат да се сключи равностоен договорен мир, а да бъде направено всичко за да се продължи войната. Дори и по правилата, които Тръмп определи, - европейците да плащат, Зеленски да си троши главата, а САЩ да получават приходите от производството и продажбата на оръжие. Всъщност отделни коментатори почти стигнаха до крайната истина, че шоуто на Тръмп е нагласено не заради европейските зрители, а за вътрешна употреба. Не случайно той просторно разказа, как е спрял вече пет войни даже без да се налага да спират военните действия. Всъщност единственото постигнато от тази среща е, че предстои Европейският съвет да осигури 90 милиарда за въоръжение, които да получи САЩ по съответните поръчки за оръжие. Това за американския данъкоплатец, откровено казано, е най-важната новина. Далеч по-важна от съдбата на не знам по какъв начин изчислените цифри за 19,000 отвлечени деца, както и от съдбата на онези 1000, които гинат ката ден. Важното е, че са осигурени поръчки, които ще осигурят работни места и ще напълнят хазната на САЩ. Затова американците си избраха президент, който от всяка сделка търси печалбата за своята страна.
Вероятно Тръмп е взел под внимание и това, че говори на хора, които имат ишиясова структура на отношение към украинския проблем и на която трудно може да се повлияе. Той постигна определени успехи в разграждането й - виждаме как се държи отскоро Рюте, ясно е вече, какво мисли Макрон, да не говорим за Мелони или за финландеца. Има обаче и неспасяемо твърдоглави и те лесно могат да се разпознаят по германското им гражданство. От една страна, намръщената Урсула фон дер лайен, недоволна, че отново беше свита на последния стол в редицата. А от другата страна, великият фюрер на германския народ Мерц, който прибърза и без да се съобрази с препоръката на Тръмп незабавно даде интервю пред собствените си журналисти. И тук вече нещата приличат на онова, което казваме у нас - как ти му говориш, как той те е разбрал. Ако трябва да уточним, как е поискал да те разбере, или как му е било удобно да приеме казаното от Тръмп, така че да го използва като доказателство за собствената си позиция. в своето изложение Мерц съобщи за 4 точки, по които е постигнало, както той каза „обща и единна позиция“. Започна да ги изрежда и тук веднага се разбра, защо на Буратино носът е дълъг. Защото всичко, което каза Мерц, бе по принципа това знае, това пее, а и послъгва малко. Като първи резултат от среща той посочи, че предстои да бъде проведена двустранна и тристранна среща между Зеленски, Путин и Тръмп евентуално. И допълни ни в клин, ни в ръкав – „само при предварително спиране на огъня тя ще бъде възможна“. Това е такава лъжа, че просто е неудобно да я закачиш за ревера на човек, който все пак е канцлер на велика европейска страна. Многократно беше пояснено и от президента Тръмп и дори от присъстващите Макрон и Старнет, че ще се върви по пътя на търсене на категоричния договор за мир, а не за някакво примирие и въобще няма да се говори за временно спиране на военните действия, което е ясно че ще бъде използвано от двете страни. На второ място Мерц съобщи през зъби, че предстои в двустранен формат да се видят Зеленски и Путин, но не пропусна да допълни, че не е известно дали Путин ще намери мъжеството да отиде на такава среща. Все едно е излязъл, да речем, по нужда, докато Тръмп и Путин директно на срещата са се договаряли за това по телефона. По третия въпрос той беше още по-категоричен, а именно, че не може в никакъв случай да става въпрос за отдаване или размяна на територии. Даже си позволи да изръмжи към Тръмп, че това е все едно да кажеш, че утре Флорида ще бъде отдадена на някого поради някакви обстоятелства. И това е следващата опашата лъжа. Дори Зеленски през целия си престой на двете срещи не посегна да спомене даже за това, което предварително му е съобщено. Последният въпрос за гаранциите за сигурност на Мерц явно най му хареса, защото във връзка с него той си каза най-съкровеното, че бундесверът е готов, ако трябва още утре да струпа войски на границата с Русия в готовност. А подпише ли се споразумение, те да влязат веднага в Украйна. Ще го оставя това твърдение без коментар, защото си представям, каква ще е ответната реакция от руската страна, когато стигна до ушите им, а вероятно вече е стигнало, че бундесверът се готви отново да влезе в териториите, където преди 80 години беше влизал. И ясно как излизал.
Тези изявления явно са стигнали вече до Тръмп и ако продължават са на път да го мотивират да потърси най-изгодния вариант за САЩ. А той е да остави европейците да си блъскат главите с руснаците като от цялата работа да влизат в американската хазна постъпленията от продажбата на оръжието. Това си е чист бизнес и прилича на човек като Тръмп. Не може да се откаже на този, бих казал, най-виден за момента президент на западния свят и на САЩ, че наред с всичкото той мисли не само в търговски, а и в морални категории. За всичкото що е война – живота на младите хора, върнатите от руснаците 1000 трупа на загинали украинци, съдбата на отвлечените деца и многото други неща. Сигурно е, че Путин ще се постарае да даде точен отговор на мадам Тръмп за твърденията за отвлечените деца. Защото ако се окаже, че тази клевета съдържа микрон истина, той ще трябва да отговаря. В обратен смисъл ще отговаря клеветникът.
Главният извод от онова, което се случи в Белия дом е, че желаещите да се постигне реален мир са все още малцинство и можем само да се надяваме, че в Европейския съюз скоро ще стигне до, както казва Мерц, „обща и единна позиция“ но не такава каквато в момента „желаещите“ демонстрират. Защото постигането на мир, както сочи историята, е въпрос на дипломация, на договорки и на договор, а не на игра с огъня. Защото от играта с огъня може да пламнат къщите и на двете страни и да изгорят без остатък. Дали сме близко до развръзката, няма кой да каже в момента. Не върви и отново да почваме да броим дните. Най-доброто, което може да се каже е – ДАНО!