/Поглед.инфо/ Днес сме изправени пред явление, изпълнено с нацистки ренесанс

Преди 75 години, на 1 октомври 1946 г., Международният военен трибунал в Нюрнберг приключва работата си с присъда по делото на основните нацистки престъпници. Неговата уникалност се състои във факта, че за първи път в историята не една-единствена нация, а цялата световна общност, Организацията на обединените нации по закон наказва тези, които престъпно нарушават общопризнатите норми на международното право, извършват чудовищни зверства срещу света и човечеството .

Почти целият управляващ елит на нацистка Германия е на подсъдимата скамейка, с изключение на Хитлер, ръководителя на СС Химлер и министъра на пропагандата Гьобелс, които се самоубиват в края на войната.

Броят на обвиняемите включва 24 политически и военни лидери: Херман Гьоринг -Райхсмаршал, главнокомандващ на германската авиация, Рудолф Хес - до 1940 г. заместник на Хитлер по НСДАП, член на Министерския съвет за отбрана на империята, Йоахим фон Рибентроп - министър на външните работи, пълномощен представител на фашистката партия по външна политика, Роберт Лей - ръководител на Трудовия фронт, един от лидерите на НСДАПq Вилхелм Кайтел - фелдмаршал, началник-щаб на Върховното върховно командване на въоръжените сили, Ернст Калтенбрунер - СС-Обергрупенфюрер, началник на дирекция „Сигурност“ и полицията за сигурност; Алфред Розенберг - заместник на Хитлер за идеологическа подготовка на членовете на НСДАП, министър на Райха за източните окупирани територии, Ханс Франк - Райхслайтер на фашистката партия, генерал-губернатор на окупираните полски територии, Вилхелм Фрик - министър на вътрешните работи, Юлиус Щрайхер - гаулайтер от Франкония, идеолог на расизма и антисемитизма, Валтер Функ - министър на икономиката, президент на “Райхсбанк”, член на Министерския съвет за отбрана на империята, Ялмар Шахт - организатор на превъоръжаването на Вермахта, Густав Круп - ръководител на най-големия военно-индустриален концерн, участвал активно в подготовката и изпълнението на агресивните планове на германския милитаризъм, Карл Дьониц - гросадмирал, командващ военноморските сили, наследник на Хитлер като държавен глава, Ерих Радер - гросадмирал, главнокомандващ на ВМС до 1943 г., Балдур Ширах - организатор и ръководител на фашистки младежки организации в Германия; Франц Заукел командир на СС, генерален комисар по използването на труда, Алфред Йодъл - генерал-полковник, началник -щаб на дирекция „Операции“ на Върховното командване на въоръжените сили, Франц Папен - един от организаторите на завземането на властта в Германия от нацистите, Артур Цайс-Инкварт - лидер на фашистката партия на Австрия, заместник-генерал-губернатор на Полша, Алберт Шпеер - министър на въоръженията и боеприпасите на Райха, Константин Нойрат - бивш министър на външните работи, протектор на Бохемия и Моравия, Ханс Фриче - началник отдел в Министерството на пропагандата и началник отдел радиоразпръскване, Мартин Борман - от 1941 г. заместник на Хитлер за НСДАП, ръководител на партийния офис.

Борман е съден задочно. Местоположението му така и не е установено. Делото на парализирания Круп е отделено в различно производство и спряно. Лей избягва наказанието, като се обесва в затворническата си килия преди началото на процеса.

Обвиненията са повдигнати срещу лица, които са били част от висшето политическо и военно ръководство на Третия Райх, както лично, така и като членове на някоя от следните групи или организации, към които принадлежат: правителство, ръководство на Националсоциалистическата партия, СС, включително Службата за сигурност, “Гестапо”, щурмовите войски на Германската националсоциалистическа партия, Генералния щаб и Върховното командване на германските въоръжени сили.

Лицата, изправени пред съда в Нюрнбергския трибунал, са обвинени в разгръщане на агресивна война с цел установяване на световно господство, тоест в престъпления срещу мира, в убийствата и изтезанията на военнопленници и цивилни от окупираните страни, депортирането на цивилни в Германия за принудителен труд, убийството на заложници, грабежа на публична и частна собственост, безцелното унищожаване на градове и села, безброй опустошения неоправдани от военна необходимост, тоест във военни престъпления, в изтреблението, поробването, изгнанието и други зверства, извършени срещу цивилното население по политически, расови или религиозни причини (само през лагерите на смъртта през военните години преминават 18 милиона души, от които 11 милиона загиват).

Главният прокурор от СССР Роман Руденко е имал всички основания да заяви в встъпителната си реч на 8 февруари 1946 г., че „за първи път пред съда се явяват престъпници, които са завладели цели държави и самата държава, която е станала инструмент за техните чудовищни престъпления“.

Нюрнбергският процес, който започва на 20 ноември 1945 г., се отличава с безпрецедентна публичност: всички 403 съдебни заседания са отворени. На тях присъстваха над 60 хиляди души, включително германци. Процесът се провежда едновременно на четири езика, включително немски. Около 250 кореспонденти отразяват хода му в световната преса.

Най важната характеристика на процеса е безупречната правна валидност. Съдът изслушва 116 свидетели, призовани както от прокурорите, така и от защитниците, и са разгледани повече от 4000 документални доказателства. В този случай решаваща роля изиграват официалните документи, съставени навремето от подсъдимите. Хитлеристкият елит не успява да отрече авторството си.

Защитата на подсъдимите се опитва да подкопае обвинението, като се позовава на факта, че международното право уж разглежда само действията на държавите и не налага санкции за лица, които въпреки че на практика са извършили действията на държавата, все пак не могат да носят лична отговорност тях.

Международният военен трибунал с основание посочва, че престъпленията срещу международното право се извършват от хора, а не от абстрактни категории и само чрез наказване на лицата, които са извършвали подобни престъпления, могат да се спазват разпоредбите на международното право. Така е изпълнен основният принцип: „конкретни лица подлежат на наказателна отговорност“.

Трибуналът изхожда от убеждението, че извършителите на деяния, които според международното право са осъдени като престъпни, „не могат да се скрият зад служебното си положение, за да избегнат своевременно наказание“.

Неспособни да се скрият зад официалната си позиция като представители на държавата, които уж не могат да поемат лична отговорност за действията на тази държава, подсъдимите се опитват да прехвърлят вината върху Хитлер, както и Химлер и имперските структури за сигурност, ръководени от него. Никой от подсъдимите на подсъдимата скамейка не признава личната си вина за вменяваните престъпления. Защитата също се придържа към съответната линия, като се стреми да изкара изпълнението на заповеди като обстоятелство, изключващо наказателна отговорност.

Нищожността на подобни аргументи е посочена не само от Руденко. Главният прокурор от Великобритания Хартли Шоукрос казва: „Тези хора, заедно с Хитлер, Химлер, Гьобелс и няколко други съучастници, са едновременно лидерите на германския народ и негова движеща сила. Именно когато заемат най-високите държавни постове и се радват на огромно влияние, всички тези престъпления биват планирани и извършени. "

Едно от достойнствата на съдиите от Нюрнбергския трибунал е , че те осуетяват опитите на основните германски военнопрестъпници да се скрият зад необходимостта да се съобразят със заповеди.

В съответствие с изчетената присъда Международният военен трибунал осъжда Гьоринг, Рибентроп, Кайтел, Калтенбрунер, Розенберг, Франк, Фрик, Щрайхер, Заукел, Йодъл, Цайс-Инкварт, както и Борман (задочно) на смърт чрез обесване, а Хес, Функ и Редер на доживотен затвор, Ширах и Шпеер - на 20, Нойрат - на 15, а Дьониц - до 10 години затвор. Фриче, Папен и Шахт са оправдани. След отхвърляне на обжалванията на осъдените на смърт за помилване от Съюзническия контролен съвет, който упражнява върховната власт в окупирана Германия, присъдата е изпълнена в нощта на 16 октомври 1946 г.

Руденко изразява специално мнение, предвидено от процедурата, в което заявява несъгласие с оправдателната присъда на Фриче, Папен и Шахт и отказа да се признаят Генералния щаб и членовете на правителството като престъпни организации, въпреки че трибуналът има повече от достатъчно доказателства за тяхната вина. Независимо от това, основното е постигнато: фашистките лидери не само сядат на подсъдимата скамейка, но и понасят наказание в съответствие с тежестта на деянието. Освен това чрез устава на Международния военен трибунал е възможно да се установи в международното право разпоредбата, че тъй като фашистките военни престъпници и техните престъпления срещу мира са международни престъпления, общата наказателна давност е неприложима за тях. Нарушителят трябва да понесе неизбежно наказание, независимо от времето, което отделя съда от момента на извършване на престъплението.

Не за първи път обаче нормите на международното право, установени в Нюрнберг, са деформирани от политиците на балтийските страни, Украйна и техните покровители на Запад. Организациите на ветерани от СС действат законно в Естония, Латвия и Литва, издигат им паметници и обелиски, изплащат им пенсии, а официалната пропаганда съчувствено говори за ползите от „превъзпитанието чрез труд“ в нацистките концентрационни лагери. А бившите войници и офицери от Червената армия често са съдени като „окупатори“. В Украйна легионерите на дивизията на СС „Галичина“ са равни по права с участниците във Великата отечествена война.

Междувременно престъпността на организация, призната като такава от Международния трибунал (и той признава „всички лица, официално приети за членове на СС“, като престъпници) не може да бъде допълнително преразглеждана от съдилищата на отделни държави. А нормата, въведена в Нюрнберг в международното право, се преразглежда - и дори не от съдилищата, а от политическите власти.

Изправени сме пред явление, водещо до възраждане на нацизма и милитаризма.

Превод: В. Сергеев