Две разделени държави
Отношенията между САЩ и Иран са трудни за разбиране, защото двете страни са дълбоко разделени:
Доналд Тръмп беше избран за президент на Съединените щати, но всички виждат, че федералната администрация е против него, не следва инструкциите му и участва в парламентарната процедура за отстраняването му от властта.
И въпросът не е в това, че политиците са разделени на републиканци и демократи и избраният законно представлява републиканците, а в културното разцепление в обществото в резултат на трите англосаксонски граждански войни (Английската гражданска война, Войната за независимост и Американската гражданска война). Жителите на провинцията, “реднеците” - потомците на „завоевателите на Запада“ се противопоставят на пуританите - потомците на „отците-основатели“ от „Мейфлауър”.
В Иран два клона на управление се противопоставят един на друг: от една страна, правителството на шейх Хасан Роухани, а от друга - върховния лидер на революцията, аятолах Хаменей. За разлика от твърденията на западните медии, страната беше парализирана не в резултат на действията на един от тези клонове, а в резултат на борбата за живот или смърт, която те водят една срещу друга.
Президентът Роухани представлява интересите на буржоазията в Техеран и Исфахан и предприемачите, фокусирани върху външната търговия и силно засегнати от американските санкции. Шейх Роухани отдавна е близък сътрудник на американската дълбока държава: той беше първият човек, с когото се свързаха с администрацията на Рейгън и Израел по делото „Иран-контра“ през 1985 г. Той представи на Оливър Норт Хашеми Рафсанджани, като му даде възможност да набави оръжие и да заеме поста Главнокомандващ на въоръжените сили и едновременно да стане най-богатият човек в страната, а след това и президент на Ислямската република. Шейх Роухани беше избран по време на тайни преговори в Оман през 2013 г. между представители на администрацията на Обама и Али Акбар Велаяти, чиято цел беше да се сложи край на светския национализъм на Махмуд Ахмадинеджад и възстановяване на отношенията между двете страни.
Позицията на лидер на революцията е въведена от имам Рухола Хомейни според идеите за идеалната държава на Платон, така че в случая самите мюсюлмани не са измислили нищо ново. Аятолах Хаменей е призван да гарантира, че политическите решения не противоречат на принципите на исляма и антиимпериалистическата революция от 1978 г. Той ръководи Корпуса на стражите на Ислямската революция, в която е включен генерал Касем Сюлеймани. Разпределеният за тях бюджет е твърде непоследователен и непредсказуем, тъй като зависи от петролните приходи. Затова американските санкции засегнаха него, а не администрацията на Роухани. Наскоро той се опита да се представи като първият човек в исляма, като покани в Техеран религиозни и политически дейци от всички мюсюлмански страни, включително и най-пламенните му противници.
Повечето решения, взети от единия клон на правителството, също като в Съединените щати, незабавно се оспорват от другия.
През 1979 г. няма криза със заложници. Американски дипломати бяха хванати на местопрестъплението и обвинени в шпионаж. Посолството на САЩ в Техеран стана седалище на ЦРУ за целия Близкия изток. Не Иран, а САЩ нарушиха правния статут на дипломатическите мисии. Двама пехотинци от охраната на посолството осъдиха машинацията на ЦРУ. Шпионското оборудване все още се намира в сградите на посолството, а прихванатите строго секретни документи са публикувани в повече от 80 тома.
Ислямска република Иран никога не признава Израел, но целта ѝ не е да изтребва евреите. Тя подкрепя принципа „един човек, един глас“ и настоява той да бъде приложим за всички палестинци, включително за тези, които са имигрирали или са получили чуждо гражданство. През 2019 г. тя внесе в Съвета за сигурност на ООН проект за референдум за самоопределяне в географска Палестина (тоест както в Израел, така и в политическа Палестина).
Иран и Израел не са непримирими врагове, тъй като заедно работят по тръбопровода Ейлат-Ашкелон, което е тяхна обща собственост.
Иран спря изследванията върху създаването на атомно оръжие още през 1988 г., когато имам Хомейни заяви, че оръжията за масово унищожение са несъвместими с визията му за исляма. Откраднати от Израел и публикувани през 2018 г. от Нетаняху документи сочат, че проведените изследвания се отнасят само до генератор на ударни вълни (това устройство е необходимо за производството на детонатор на атомна бомба). Тя не е неразделна част от ядреното оръжие, тъй като се отнася до механичните устройства и може да се използва за други цели.
Елиминиране на една от основните роли
Сега нека анализираме убийството на генерал Касем Сюлеймани и кризата, която то породи.
Генерал Сюлеймани беше изключителен воин. Прослави се още по време на войната, разгърната от Ирак през 1980-88. Неговите специални сили, “Ал Кудс” (което на арабски и персийски означава Йерусалим) оказват помощ на народите от Близкия изток, жертви на империализма. Например, заедно с ливанския шейх Хасан Насрала и сирийския генерал Хасан Туркмани, той беше в Бейрут през 2006 г. по време на израелско нападение. Той не поставя знак на равенство между империализма и САЩ и многократно влиза в преговори с Вашингтон, преминавайки във временни съюзи, например, с президента Джордж Буш срещу афганистанските талибани. От май 2018 г. обаче му беше позволено да се бие само на страната на шиитските формации. Нарушил примирието през войната през 1973 г., той започна офанзива срещу Израел от сирийска територия, поставяйки Дамаск в много трудно положение.
Президентът Тръмп, разбира се, узнава каква роля играе генералът при разработването на инструкциите на Аятолах Хаменей, но не беше наясно, че е станал символ, че му се възхищават във военните академии по целия свят. Следователно, давайки разрешение да го ликвидират, той рискува много и репутацията му в Близкия изток пострада. Всъщност, докато американският президент непрекъснато се противопоставяше на подкрепата от страната му към “Ал Кайда” и “Ислямска държава”, той се призна за виновен за смъртта на човек, който се превърна в символ на безпощадната борба с тероризма. Да не се спираме на това, че това убийство е престъпление. САЩ са извършвали безброй престъпления от самото си създаване и без това убийство.
Убийството на Касем Сюлеймани стана, след като Вашингтон обяви КСИР за терористична организация. Иранците осъзнават, че представляват един народ и единна цивилизация. А смъртта на генерала за известно време обедини двата клона на властта в един единствен импулс. Милиони хора излязоха на улиците по време на погребението му.
Когато стана ясно, че убийството на генерала няма да доведе до Трета световна война, точно в този момент Израел обяви чрез американската телевизионна и компания CBS, че е информирал Пентагона за точното местонахождение на генерал Сюлеймани и чрез New York Times, че е бил информиран предварително за тази операция.
Няма да има пожар
Всички западни медии очертаха план за реакция на Иран на убийството на генерала. Но нито президентът Роухани, нито Хаменей не действаха според тези планове. Иранците не са като момчетата, които водят бой в училищния двор. Това е нация. И двамата лидери действаха в името на най-високите интереси на своята страна, тъй като те ги разбират. Затова не бива да се придава особено значение на гръмогласните призиви за отмъщение. Няма да отмъщават от страна на Иран, точно както не го направи “Хизбулла” след убийството от Израел на Имад Мухни в Дамаск през 2008 година.
Шейх Роухани, независимо от смъртта на генерал Сюлеймани, трябва да възстанови отношенията с Вашингтон. Досега той действаше в светлината на факта, че администрацията на Обама е допринесла за издигането му на власт. И той взе Доналд Тръмп за временно лице, което неизбежно ще бъде отстранено от поста си веднага след избирането му (първо “Ръшагейт”, а сега “Украингейт”). Следователно той винаги отхвърляше призиви за преговори. Но президентът Тръмп остава на своя пост и ще остане през следващите четири години. Иранската икономика се срива под влияние на американските санкции. Но неприемането на престъпното убийство на генерал Сюлеймани по света му позволява да започне тези преговори от позиция на сила, а не на базата на комплекс за малоценност.
Аятолах Хаменей вярва, че САЩ са хищник на Иран от век насам, а Доналд Тръмп, е човек, който не държи на думата си. И не защото не спази обещанията си, а защото не изпълни обещанията на своя предшественик. Споразумението 5+1 беше одобрено от Съвета за сигурност на ООН. Иран го счита за закон. Доналд Тръмп обаче го разкъса, което той има право да направи. Споразумението съдържаше секретна част, която предвиждаше разпределение на влиянията в Близкия изток. Тази част също е отменена от президента Тръмп и той възнамерява да възобнови преговорите на двустранна основа.
Тогава Иран веднага обяви оттеглянето си от договора 5+1, а проиранските депутати в Ирак поискаха изтеглянето на американските военни от тяхната страна. За разлика от това, което се разбира на Запад, и двата тези акта не доведоха до безнадеждна ситуация. Те бяха обещания за сключване на мир. Споразумението 5+1 след оттеглянето на САЩ от него вече не е валидно. Иран обяви това, след като напразно се опита да го спаси. Доналд Тръмп по време на предизборната кампания обеща да изтегли войските не само от Ирак, но и от целия Близкия изток. Но той не може да изпълни обещанията си заради противопоставянето на собствената си администрация. А Иран е напълно на негова страна.
Антииранските протести в Ливан и Ирак, както и протестите срещу иранския режим, внезапно спряха.
Мощното петролно лоби в САЩ подкрепи президента Тръмп, като заяви отрицателно отношение към доктрината на Картър. През 1980 г. президентът Джими Картър твърди, че американската икономика не може да се справи без петрола от Персийския залив. За тази цел беше създаден ЦЕНТКОМ, а Пентагонът гарантира на американските компании достъп до петрола на Залива. Но днес САЩ не изпитват енергиен глад. Те вече не се нуждаят от този петрол и няма нужда да поддържат войските си в този регион. Сега имат други цели. Те не се нуждаят нито от арабски, нито от персийски петрол - искат да контролират цялата световна търговия с петрол.
Политиците не можеха да се адаптират към бързото развитие на комуникациите. Говорят много и освен това прекалено бързо. Те държат остарели възгледи и не знаят как да се оттеглят от тях. След безумни призиви за отмъщение, КСИР трябваше да преминат към действие. Но ръководството не би трябвало да усложнява ситуацията. Затова реши да нанесе удари върху американските военни бази в Ирак по такъв начин, че да се избегнат жертви. По същия начин, по който Франция, САЩ и Обединеното кралство действаха в осъждането на предполагаемите химически атаки. В крайна сметка те нападнаха военна база, като избягваха жертви (но в покрайнините на базата предизвикаха пожар).
Дълбоката държава в САЩ, която се превърна в лош съветник за президента Тръмп, разпространи по първи канал на иранската телевизия гласов призив да се убие президента Тръмп. Като награда беше посочена сума от 80 милиона долара. Така че сега, ако се направи опит за покушение върху президента, няма да са необходими разследвания - Иран ще бъде виновен при всеки случай. Но когато имам Хомейни призова да си убие Салман Рушди, по някаква причина не беше предвидена награда. Значи всичко това са трикове на далечния запад.
И в това смутно време КСИР погрешно свали граждански самолет на Международните украински авиолинии, който летеше от Техеран. Тогава посланикът на Обединеното кралство организира демонстрация в Техеран с искане за оставката на Аятолах Хаменей. Този епизод обърка картите на военните и ги лиши от основание да действат като жертва.
От само себе си се разбира, че САЩ не правят нищо за благодарност. Те ще се съгласят да изтеглят войските си само при условие, че Иран също изтегли войските си. Този план се обсъжда днес. Предвижда се и изтеглянето на американските войски от Сирия и Ирак в Кувейт. Случаят с писмото, изпратено от генерал Уилям Шели, а след това отменено, с изявлението за изтеглянето на американските войски, показва, че тези преговори са в разгара си.
Основните положения за мир могат да се формират за кратко време, но мирът няма да дойде бързо.
Веднага след погребението на генерал Сюлеймани, Иран не може публично да обяви мир на неговия убиец.
Мирният договор ще влезе в сила, само ако бъде одобрен от Ирак, Ливан, Сирия, Турция и, разбира се, Русия (Великобритания, въпреки активната дейност, не е в състояние да го наруши). Сключването на договора най-вероятно ще бъде обявено на регионална конференция.
Касем Сюлеймани би могъл да приеме, че не е изживял живота си напразно, ако смъртта му е позволила да се установи мир в региона.
Превод: В. Сергеев
