/Поглед.инфо/ Малцина се съмняваха, че предложеното от Москва 36-часово коледно примирие ще бъде изключително едностранно. Но на практика никой, вероятно, не би могъл дори да си представи каква реакция ще предизвика тази инициатива, милосърдна и щедра, сред онези, които се самоназначиха за защитници на доброто и справедливостта.

Киев незабавно - многократно и шумно, така че всички вече го разбраха - отхвърли примирието. Официален Лондон заяви, че решението на руския главнокомандващ, по думите на външното министерство, "няма да доближи перспективите за мир".

Руската инициатива не се хареса и на Държавния департамент, от който, разбира се, Брюксел не можеше да изостане, като заяви (и това наистина е бисер), че „не се доверява на едностранно обявено примирие“. Думите за недоверието, от страна на хващаната в лъжа навсякъде общоевропейска дипломация, определено ще останат в историята.

Реакцията на нашите външнополитически опоненти на един абсолютно естествен жест, на една абсолютно естествена милост, като лакмус показа не само всички мрачни недостатъци на западното колективно несъзнавано, но, от друга страна, показа на всички нас всичко, с което и с когото Русия трябва да воюва днес.

Свят, който все още си въобразява, че е пъпът на земята, вярвайки, че всичко и всичко се върти, за да задоволи желанията му, и най-много след задоволяването на тези желания позволява да се влезе в стаята на слугите. Този свят напълно забрави, че човешката цивилизация (независимо от географията) се крепи на съвсем друга основа. Че едно общество, което подкрепя цивилизационните идеали, живее по съвсем други закони и принципи. Не става въпрос за томове правни кодекси, а за ежедневни действия и чувства. Това е милост. Това е смелост. Това е солидарност. И това е емпатия.

Русия извърши акт, зад който стои сила и убеденост в правотата. Западът отговори с думи, в които страхът е примесен с объркване, с колкото и излъскани бездушни формулировки да го прикриват.

Да, бездушни. Без душа. Защото само безсърдечието и празнотата могат да доведат до пълно обезценяване на тези желания в деня, в който вярващите, както впрочем и невярващите, искат да празнуват значим за тях самите и за техните семейства празник. Но какво са някакви си там православни, та дори и да живеят по някакъв свой календар, защо да се тревожат за тях?

Бездушните дадоха насрещна инициатива. Пак преди Коледа. Париж възнамерява да закара в Киев леки колесни танкове, които обаче така или иначе ще трябва да бъдат изхвърлени, тъй като всички срокове за използване са изтекли, а САЩ и Германия се оказаха по-малко скъперници - но икономиката там е по-мощна, както военно-промишления комплекс. Вашингтон ще достави бойната машина на пехотата “Брадли”, Берлин ще даде батарея “Пейтриът”.

Всъщност точно това е отговорът на руското едностранно 36-часово прекратяване на огъня. Не усмивките на дипломатите, а циничният ход на политиците, който води не до „перспективите за мир“, а до перспективата за смъртта на онези, които Западът, според собствените му думи, „подкрепя в борбата за свобода и, разбира се, демокрация“.

Западът, лъжещ и живеещ в собствената си митология, загубил всякаква връзка с реалността, не само не искаше, но и не можеше да разбере защо руснаците въвеждат едностранно примирие. Западът толкова дълго съществува в условията на война на всички срещу всички, че там, от двете страни на Атлантика, дори не могат да разберат как така могат да вземат и кажат, че няма да стрелят по фронта за 36 часа.

В деня, и това все пак трябва да се подчертае, на голям религиозен празник.

В дните на големите религиозни празници, както и в дните преди тях, в Европа - по-специално във Франция - ситуацията, напротив, е толкова напрегната, че религиозните институции (например катедрали или синагоги) са охранявани от специални части на полицията и жандармерията. Както беше например на миналата Ханука и Коледа. Ето как изглежда днес във Франция, където редовните птици на политическата коректност и общественото съгласие денонощно пеят за толерантност. Консенсус, така да се каже.

В мирно време, в състояние на всички свободи, правото на вярващите тихо да присъстват на коледните и ханукалните служби трябваше да бъде защитено от въоръжени до зъби полицаи и жандармеристи. Да, да, осъзнаваме заплахата от тероризма, но проблемът е много по-дълбок от желанието на фанатиците да унищожат онези, които иначе живеят и вярват.

Самите чувства на вярващите (от всички религиозни деноминации), които сега са защитени от закона в Русия (и членовете в Наказателния кодекс), се обиждат толкова редовно в Европа, че обществото отдавна е забравило какво е уважението към вярата по принцип.

Пожарът, който почти унищожи Нотрдам в Париж, не възникна от злонамереност, а защото тези, които ремонтираха известния и скъпоценен дъбов кофраж, пушеха по гредите. Изключителен фас от цигара (и това е основната версия на разследването, което все още продължава) доведе до това целият свят да гледа, прилепен към екраните. До трагедия, когато едно от основните светилища на католицизма се превърна в руини. И – като символ на болката за всички – камбанарията падна.

Тя трябваше да бъде възстановен. И тук започва друга история. За това как всички проекти са били контролирани от Елисейския дворец. За това как тогавашният министър на културата по време на среща с Брижит Макрон разбрал, че президентската двойка е избрала архитектурно решение, което предполага, че очертанията на евентуалната нова камбанария без съмнение ще представляват фалос, насочен нагоре. А в основата на камбанарията-фалос два златисти на цвят тестиса. Рослин Башело (а именно тя тогава ръководеше френското министерство на културата) казва, че е положила неимоверни усилия да пробие стената с главата си, за да получи одобрението на проекта за възстановяване на старата камбанария.

Хората, които се отнасят към собствената си светиня и собствената си памет по начина, по който го прави практически целият европейски истаблишмънт, разбира се, не могат да разберат и никога няма да разберат, първо, защо руснаците като един застанаха в защита на всичко, което им е скъпо тях. Затова в очите на европейците ние се държим като диваци. Като варвари. Второ, европейците не разбират и никога няма да разберат, че силата съвсем не е в броя на онези “Брадлита” и “Патриоти”, настроени да убиват и нападат. Да нападат нас.

Нашата сила е в щедростта. Преди всичко. Нашата сила е в милосърдието. Нашата сила е в това, че дори по време на битка има идеали, според които в деня, когато се празнува рождеството, не искаме да убиваме.

Нашата сила е в това, че дори и в момента на спецоперацията всички оставаме хора.

Разбираме също така, че религията подкрепя тези, на които днес им е много трудно. Тази вяра помага да доближим победата. Тази смелост е в крайна сметка да се справиш адекватно с тежестта на направения избор. Избор в полза на идеалите на доброто. И истинска свобода, а не тази, в която църквата се пази от полицейски наряд.

Русия, макар и бавно, постепенно, но спокойно и уверено, изгражда ера на милосърдие. Тази, която е заложена не само в Евангелието, но и в политиката. Затова всъщност на Бъдни вечер и Коледа Русия каза: в тези 36 часа ще има примирие, каквото и да говори и мисли някой. Малък мир.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com