/Поглед.инфо/ Обикновено войната се печели преди войната и без войната. Само политиците не винаги забелязват факта на загубата и не всеки, който забелязва, се осмелява да го признае. По правило избухването на военни действия е акт на косвено признаване на стратегическа загуба и опит на бойното поле с военна сила да се промени неблагоприятната ситуация.

Политически това е опит за тактически (с помощта на спомагателен елемент на политическата система, който е „войната”) да се спечели стратегически (политически, икономически и дипломатически) загубена борба.

Ето защо Русия в продължение на две десетилетия избягваше опитите на Запада да я провокира към участие в голям военен конфликт и влизаше в сблъсък едва когато, първо, общата политическа ситуация излезе извън контрол и точното стратегическо планиране стана невъзможно, тъй като не е ясно с какви сили и в колко направления врагът ще атакува едновременно, ако инициативата му бъде оставена. Второ, способността на украинската опозиция да се противопостави ефективно на режима беше надценена (оказа се абсолютно безсилна дори в условия на достигане на руските войски до покрайнините на Киев в края на втория ден от операцията).

Но основната причина за решението на обикновено много предпазливото руско ръководство да поеме инициативата беше, че Западът вече беше загубил, загубил политически и войната (с несъмнен риск от спонтанно развитие на военна криза в глобален мащаб, както и със стандартния риск от случайно поражение за всяка война) трябваше само да фиксира тази загуба на Запада.

Всъщност до края на третия месец от войната видяхме всички тези елементи в действие. Както бе отбелязано по-горе, надеждата за бързо сключване на грандиозен мир с новото „проруско“ правителство в Киев се оказа неосъществима. Що се отнася до политическата ситуация, контролът върху нея не е възстановен, освен това, ако преди избухването на военните действия САЩ смятаха, че контролират ситуацията, днес е ясно, че никой не я контролира.

От една страна, Русия не успя да предотврати масовото изпомпване на Украйна с оръжия и военна техника, но от друга страна, САЩ не успяха да осигурят координирано създаване на източноевропейски фронт в подкрепа на Киев от Балтийско море до Черно море. Дребни провокации организират балтийците, поляците на границата с Беларус и румънците в Молдова (с намек за Приднестровието). Същите поляци непрекъснато заплашват с нахлуване в Украйна с „миротворчески контингент“ и дори се споразумяха със Зеленски за правното формализиране на полската окупация на Западна Украйна. Но засега срещу Русия наистина се бори само режимът на Зеленски, чиито сили вече са на изчерпване и не се знае дали той ще изчака истинското намесване на „съюзниците“.

На този фон неспособността на ЕС да приеме пакети от санкции, блокиращи закупуването на руски енергийни ресурси от страните от ЕС (всъщност ветото е организирано единствено от Унгария), сериозни противоречия между страните от ЕС по отношение на мащаба и нивото на помощта на Украйна (Германия се опитва да спре доставките дори на обещаното оръжие и отказва не само да достави на Украйна БМП "Мардер", но и да компенсира Полша за изпратените вече на Зеленски танкове Т-72 с нови „Леопард“. Полша, заедно с балтийските държави настояват за обща евро-американска (НАТОвска) "миротворческа операция" в Украйна и се опитва да спре транзита на газ, който е критичен за Германия. В същото време Турция, договаряща се за отстъпки по кюрдския и гюленисткия въпрос, блокира ускореното влизане на Швеция и Финландия в НАТО, което САЩ се опитаха да организират като част от натиск върху Русия.

Когато се повдигнаха гласове, че Анкара трябва да бъде изключена от НАТО, Девлет Бахчели, лидерът на Партията на националистическото движение (партньор на Партията на справедливостта на Ердоган в правителствената коалиция), каза на среща с турския президент, че Турция трябва да обмисли самата напускане на НАТО . Нека ви напомня, че преди две години, когато ЕС започна да говори за възможността за изключване на Унгария (поради твърдата ѝ позиция по украинския въпрос), унгарският премиер Виктор Орбан също публично заяви, че страната му може сама да мисли за напускане ЕС. Гласовете веднага замлъкнаха.

Вече имаме работа със система, когато членовете на НАТО и ЕС, щом съюзниците се опитат да окажат натиск върху тях, принуждавайки ги да подкрепят общо решение, открито заплашват да напуснат тези системни структури на Запада и натискът веднага намалява, правят отстъпки, започват да се пазарят за размера на обезщетението. Преди пет години беше невъзможно да си представим, че някой ще се осмели да заплаши, че ще се оттегли от НАТО и ЕС.

Британският Брекзит е специален случай: Великобритания винаги се е разглеждала като външна сила по отношение на „континента“, като първа класа по отношение на останалата част от ЕС. Лондон винаги е имал привилегии пред останалите членове. Този път, опитвайки се да се пазари за повече отстъпки, изнудвайки Европейския съюз с оттеглянето си, британските лидери попаднаха в собствения си капан, преценявайки погрешно настроенията на масите. Но за да намекне Унгария, че всъщност няма нужда от този ЕС, за Турция открито да заяви, че турската държава е възникнала преди НАТО и ще съществува след НАТО и че висшите другари не могат да им направят нищо за това, това не е било да не можеше да бъде. Сега може.

Тоест САЩ загубиха абсолютен контрол над собствените си западни трансатлантически структури. Единството на Запада се превърна в измислица. Те обявяват, че са единни, но всеки се опитва да води самостоятелна отделна политика спрямо Русия. Като се има предвид, че санкциите доведоха до рязко покачване на цените на енергийните ресурси и храните, до намаляване на ролята на западните валути в световната търговия и други неприятни моменти, които провокират социален взрив на фона на икономически колапс, няма много време за Запада да демонстрира единство.

Без значителни победи на украинския фронт, които да подновят надеждата на Запада за тактическа (военна) победа над Русия (очакването, че удължаването на войната ще доведе до краха на руската икономическа и социална система преди рухването на западната) , възобновяването на западното единство е невъзможно, а центробежните тенденции само ще се засилват: първите дезертьори в друг лагер ще получат най-много лакомства, последните ще трябва да се бият за костите. Но дори и на украинския фронт ситуацията е мрачна за Запада. Полша и Румъния все още не са влезли в действие, а редовната армия на Зеленски загуби своята бойна ефективност: фронтът в Донбас се разпада, стотици войници се предават, резервистите не искат да се бият, бригадите за териториална отбрана също не се втурват към фронта, тежките оръжия, доставени от Запада, не са достатъчни, за да компенсират загубите.

Вероятно незабавното влизане във войната на полската и румънската армии би могло да стабилизира ситуацията на фронта за известно време и дори да създаде няколко кризи за руските войски. Но нито Букурещ, нито Варшава са готови за мащабна инвазия. Най-много заедно те могат да изпратят десет до двадесет хиляди войници да окупират граничните райони на Украйна, които поляците и румънците биха искали да превземат. Това по никакъв начин няма да помогне на Зеленски, а Букурещ и Варшава ще се изправят пред необходимостта по някакъв начин да регулират отношенията си с Русия, когато след поражението на остатъците от ВСУ руските войски се приближават до полско-румънските позиции. Виждайки съдбата на Украйна, поляците и румънците откровено се страхуват, че американците ще ги хвърлят без подкрепа под руския валяк по същия начин.

Като цяло днес аргументите на Запада са по-слаби от всякога, а объркването и колебанията в неговия лагер са по-силни от всякога. Защо се случи това? В крайна сметка Западът се готви да довърши Русия от средата на 90-те години. Още по време на чеченските войни това негово намерение беше съвсем очевидно.

Западът падна в капана на собствената си пропаганда и надцени силата си, подценявайки силата на врага.

Първо, западните икономисти от толкова дълго време твърдят, че „държавата-бензиностанция“, която има 2% от световния БВП, просто ще рухне моментално, щом такъв гигант като САЩ я удари с камшик от санкции, че накрая самите повярваха. В същото време те не взеха предвид, че руският БВП е тонове, километри и кубически метри полезни суровини (необходими за всички), докато по-голямата част от американския БВП е спекулация с акции, финансирана от необезпечени пари, получени от разреден въздух.

Те очевидно получиха информация от петата си колона в Русия, че не всичко върви гладко с заместването на вноса, че има случаи на измами и смятаха руския опит да се измъкне от търговско-икономическата зависимост от Запада като голям блъф. Всъщност те самите са станали жертви на измама. Техните агенти в Москва толкова не харесваха Русия, че преувеличаваха проблемите с пъти, като в същото време отричаха постиженията. В резултат на това, когато през 2014 г. САЩ се опитаха да нанесат удар по руската финансова система и хранителния пазар, се оказа, че финансовата система вече е достатъчно автономна, за да издържи, а продоволствената сигурност на страната вече е постигната. Още не произвеждаме пармезан, гъши дроб и хамон, но имаше достатъчно месо, яйца и мляко за нас, а по зърно дори станахме първият износител в света.

Сега имаме всичко и изнасяме далеч не само пшеница, но и месо, риба и дори млечни продукти. Затова американците нанесоха по-силен удар през 2022 г. Те дори стигнаха до неизпълнение на задълженията по долара и еврото, блокирайки руските резерви в тези валути, за да съборят руската финансова система. Руските финанси отново издържаха (жалко, че финансистите нямат ранг на маршал - Набиулина е доста достойна да бъде наречена Маршал на финансовата победа), но западните финансови системи веднага изпаднаха в криза. Сега враговете ни се готвят за гладна и студена зима (въпреки че ситуацията в САЩ и ЕС все още ще е относително поносима, но не са свикнали и с минимални трудности), а целият свят гледа и клати мустаците си какво значи да се биеш с Русия (макар и с украински ръце).

Второ, Западът надцени военното си превъзходство. Или по-скоро Западът не забеляза как загуби военното си превъзходство. Те разказаха на всички за "анимациите на Путин" и сами повярваха в това. Когато се оказа, че всичко това не са карикатури, възникна въпросът: ако такива оръжия се показват открито, тогава какво друго се пази в тайна? И Западът се уплаши. Затова освен някой да изкрещи нещо обидно и да се скрие зад гърба на колегите си, никой от тях не смее да направи нищо друго.

Трето, Западът не забеляза и не разбра, че отдавна не е нито авторитет, нито модел за подражание за целия свят. Никой не последва първия му призив, за да тръгне на кампания срещу поредното "световно зло", определено от него. Напротив, те отдавна не го обичат, не го уважават, а сега също престанаха да се страхуват. В резултат на това страните, които наложиха санкции срещу Русия, бяха в абсолютно малцинство. Целият свят не е с тях, целият свят е с нас. Вместо да изолира Русия, Западът получи руско-китайско лидерство в противодействието на нейната агресия.

Всички тези грешки бяха направени много преди началото на активната фаза на войната на Запада срещу Русия. Те определиха загубата на войната от Запада още преди войната, загубата на мира. Е, опитът с военни средства за преиграване на безнадеждно загубена политическа кампания доведе до там, че единството на Запада се пука по шевовете. Сега Западът остава да се надява, както каза Ришельо в романа на Дюма „Тримата мускетари“, „на едно от онези събития, които променят лицето на държавата“. Но дори и на тази надежда може да не се разчита. Всички "добри руснаци" заминаха на Запад и сега не могат да бъдат от полза на своите господари. Няма кой да смени лицето на държавата.

Западът обаче все още не е готов да се откаже, той все още има сили и възнамерява да се бори докрай. Поне до края на тази година, а ако има сили, то и нататък, а ако има смелост, тогава дори до края на цивилизацията. Юлий Капитонович Карандишев също загуби от Лариса Дмитриевна Огудалова, но не се отказа.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?