/Поглед.инфо/ Според източници от Белия дом Джо Байдън е отказал на настойчивото искане от Владимир Зеленски да не се среща с Владимир Путин преди провеждане на преговори на върха между САЩ и Украйна. Това искане е било под формата на оплакване от самия Байдън, което може да има неприятни последици за Зеленски. От какво се ръководят САЩ, упорито игнорирайки мнението на своя така наречен съюзник?
Президентът на САЩ Джо Байдън не възнамерява да се срещне с украинския президент Владимир Зеленски преди руско-американската среща на високо равнище в Женева, съобщи източник в Белия дом пред “Аксиос”. В случая това е важно уточнение.
Тъй като в ексклузивно интервю отново за “Аксиос”, Зеленски предния ден моли Байдън да се срещне с него „навсякъде по света“ преди преговори между президента на САЩ и руския президент Владимир Путин. „Консултациите трябваше да се проведат лице в лице, тъй като много неща не могат да бъдат обсъдени по телефона“, подчерта украинският президент.
“Аксиос” е сравнително млад, но много влиятелен медиен стартъп, който също изпраща своя ексклузивен бюлетин чрез абонамент. По времето на Доналд Тръмп беше тиражирано твърдението, че той започва сутринта си в Белия дом именно с четенето на “Аксиос“. Според думите на Майк Алън, съосновател и ключов човек в този стартъп, той не харесва Тръмп, но е останал в добри отношения с администрацията си.
По две причини. Първо, заради личните качества на общителния, дружелюбен и чаровен Алън. На второ място, “Аксиос” наистина се опитва да спазва обективност, като дава единствено информация и не участва в борбата между двете партии, както почти всички големи американски медии.
Нито Тръмп, нито Байдън отказват да дадат интервюта за тази публикация. Сега излезе интервюто със Зеленски и неговите най-коленопреклонни искания и опити за оказване на натиск чрез будене на съжаление (повече за това по-късно), което президентът на Украйна даде чрез “Зуум”.
Ако инициативата за това интервю идва от Аксиос, Зеленски има много влиятелни съюзници във Вашингтон. Ако Киев е успял да уреди интервюто, значи Зеленски има ефективни и талантливи мениджъри в екипа.
Трудно е да се каже откъде Белият дом започва сутринта при Байдън - той се превърна в един от най-затворените за медиите президенти (вероятно, за да не умножават неговите „бисери”). Но “Аксиос” все пак се смята за влиятелна публикация с претенция за обективност. Площадката е избрана перфектно - и я го използва изцяло, без да се ограничава.
Например той обяви своята "многократна изненада" и разочарование в САЩ, които не са се консултирали с Украйна, преди да отменят санкциите срещу Nord Stream 2 AG по искане на германците. В същото време той нарече газопровода „оръжие в ръцете на Русия“. „А куршуми за тези оръжия могат да бъдат осигурени от такава велика държава като Съединените щати“, оплака се Зеленски.
Той също така поиска "незабавното" включване на Украйна в НАТО. „В момента сме в опасност, сега нашата независимост е заложена и в момента се нуждаем от помощ“, настоя украинският президент. И той обобщи, както следва: "Всички тези действия, които обсъдихме, отслабват доверието в Украйна на непоклатимата подкрепа от САЩ”.
Като цяло, както по форма, така и по същество, това е оплакване срещу Байдън. Зеленски ще има голям късмет, ако Белият дом разглежда всичко казано като опит да се предизвика съжалението на самия Байдън. Те могат да го интерпретират и по различен начин - като причина републиканците да започнат да тормозят президента за „предателство на Украйна“ и „отстъпки на Путин“ по същия начин, по който демократите тормозеха навремето и Тръмп.
Между другото, при Тръмп в Киев не смееха да правят такива номера, които Байдън също може да разтълкува съответно. Зеленски трябва да е наясно с рисковете, свързани с това, и че естествената реакция на подобни искания е “Не поучавай татко си!”. Въпреки това, Зеленски все пак повишава залозите. Защо?
Като цяло основното послание, което Киев от време на време се опитва да адресира до онези страни, които той нарича „западни съюзници“, е „не обсъждайте съдбата на Украйна без Украйна“, на първо място - не я обсъждайте с Русия. Напоследък това „съюзническо задължение“ към украинците се спазва все по-рядко и Берлин и Париж открито го „нарушават“. Очевидно на „западните съюзници“ им е писнало от принципната украинска неспособност за преговори, чиято единствена цел е да протакат времето. Зеленски обаче има и друга причина да напомни на Байдън за себе си по такъв скандален начин. По-важна, защото е лична.
Работата е, че доброжелателното отношение от страна на Вашингтон и неговата готовност за контакт е най-важният източник на легитимност във вътрешната политика на Украйна. Това е важно както за големите играчи, така и за част от електората.
Докато Съединените щати слушат политика или поне хвърлят ухо към него, това е един вид "защита" за него в очите на другите кандидати за украинската власт: те все пак ще бъдат бити, но няма да се прекрачват някои граници. И обратно, отказът от подкрепа може да се възприеме от по-голямата част от силите на Украйна като команда „може“ или дори „удряй!“.
Това е смъртоносно за екипа на Зеленски, понеже наближи важен етап - рязко повиши сметките за населението за енергийни и жилищно-комунални услуги, за каквото настояват МВФ и Световната банка. Всичко това може да завърши с „Тарифен Майдан“, така че „защитата“ от Вашингтон е от основно значение за Зеленски.
Що се отнася до манталитета на определена част от украинския народ (като правило столичната буржоазия), има аргументи от този тип. „Знаем, че нашите власти са боклук, знаем, че и опозицията е боклук, те самите няма да могат да изправят страната на крака, така че нека е по-добре да имаме външен контрол от развитите страни, нека нашите власти се подчиняват на тези страни и да получат от тях титлата княз”.
Всъщност това е доброволен отказ от суверенитет, който уж се защитава яростно срещу „посегателства от страна на Русия“, макар и това да е прието не се казва на глас. Но има такъв фактор в електората - и Киев е наясно с това.
Сега Зеленски далеч не е единственият политик, който говори, че е необходима консултация с Байдън преди руско-американската среща на върха, така че Байдън и Путин, не дай Боже, да не се споразумеят за нещо, което да попречи на Украйна да протака. Между другото, малко вероятно е Байдън и Путин да се споразумеят за подобно нещо. Но Зеленски и Петро Порошенко (бившият държавен глава, формален лидер на националистическата опозиция и един от най-влиятелните противници на президента в страната) организираха истинска конкуренция в лобирането - последният също твърди, че е уреждал предварителни консултации между двамата президенти от Вашингтон, използвайки своите „канали за влияние“ в САЩ.
В миналото Порошенко е демонстрирал известен успех на тази Олимпиада за хора със специални нужди, например, моли за двуминутна среща с Тръмп „пред камерата“ малко преди срещата си с Владимир Путин в Хелзинки. На Байдън, ако се вярва на “Аксиос” подобни неща няма да му подействат, но в последствие в Киев заявиха, че в понеделник между двамата президенти ще се проведе телефонен разговор.
Това е поне нещо, но Зеленски искаше повече. Със своя предшественик Порошенко вицепрезидентът на САЩ Байдън разговаряше по телефона часове наред. А на Зеленски и досега не е звънял и веднъж. И можете да познаете защо. Решавайки да добави захар към жалбата си, Зеленски каза, че Байдън познава Украйна „по-добре от всички бивши президенти“ и разбира много свързани въпроси. Проблемът му е, че Байдън е също убеден, че във върхушката на САЩ няма по-добър специалист по Украйна от него самия.
Той беше този, който ръководеше делата с Украйна в администрацията на Барак Обама. Той възприема случилото се през 2014 г. като личен провал или, ако предпочитате, като лична битка. Той има богато лично измерение в тази история - лобира за сина си и свързаната с него компания “Бурисма”, която почти струваше на Байдън-старши победата му на изборите (Трябва да благодари на големите медии за упоритото укриване на този скандал).
Разбира се, Байдън убеден, че ще се справи с проблема с Украйна, без да взема предвид мнението на Украйна, която само се намесва и се е превърнала в изключително „токсичен“ актив за значителна част от американския елит и лично за него. Тоест тези хора, чиито интереси на първо място трябва да бъдат взети под внимание.
Говорим за отказ от суверенитет. И за вярата, че американците ще долетят със син хеликоптер и ще изградят добър живот - като т. нар. “Карго-култ” сред изостаналите народи на Микронезия. Но не само на Микронезия.
Превод: В. Сергеев
Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели