/Поглед.инфо/ Времената, когато Минск можеше да лавира между Русия и Запада, са в далечното минало

Беларус спира участието си в Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). Президентът А. Лукашенко внесе съответния законопроект в Камарата на представителите (долната камара на беларуския парламент).

Припомняме, че Беларус е страна по ДОВСЕ от 1992 г. Споразумението ограничава нивата на конвенционалните оръжия и оборудване в пет основни категории: танкове, бойни бронирани машини, артилерия, щурмови хеликоптери и бойни самолети. Той също така предвижда задължения за обмен на информация и извършване на проверки между членовете на договора.

ДОВСЕ е подписан през 1990 г. от пълномощни представители на 16 страни членки на НАТО и 6 членки на Организацията на Варшавския договор.

Всъщност обаче споразумението морално остаря буквално година след влизането му в сила. Договорът беше продукт на Студената война и отразяваше реалностите, които съществуваха в рамките на този глобален конфликт. Той беше фокусиран върху съществуването на две военно-политически групировки в Европа - НАТО и Варшавският договор и установяването на баланс между тях.

Въпреки това, заедно с разпадането на Оорганизацията на Варшавския договор /ОВД/, социалистическия лагер и СССР, този баланс беше нарушен. Вместо два военно-политически блока, в Европа започна да се установява диктатурата на един от тях - НАТО, където се втурнаха и бившите участници във Варшавския договор.

В условията на рязко отслабване на Русия, НАТО вече не смяташе за необходимо да се ограничава строго в рамките на договора. През 1999 г. беше сключено Споразумението за адаптиране на ДОВСЕ, което трябваше да коригира договора, за да вземе предвид новите реалности и разширяването на НАТО.

Вместо зонално-групова квотна система, основана на реалностите на блоковата конфронтация, бяха въведени национални и териториални граници за всяка участваща държава, независимо от принадлежността им към един или друг военно-политически съюз. Адаптираната версия на ДОВСЕ беше подписана от 30 държави, включително всички членки на НАТО, но в крайна сметка само Русия, Беларус, Украйна и Казахстан го ратифицираха.

Актуализираният ДОВСЕ така и не влезе в сила, давайки на НАТО свобода на натрупване на оръжия в Европа. Ситуацията се усложни от факта, че балтийските страни и три балкански държави (Словения, Албания, Хърватия), които се присъединиха към НАТО през 2004 и 2009 г., принципно отказаха да се присъединят към ДОВСЕ.

Така в рамките на НАТО се оформиха два региона, в които щеше да бъде възможно изграждането на конвенционални оръжия без никакъв контрол и ограничения.

В тези условия изпълнението на ДОВСЕ за Русия се превърна в безсмислено самоограничение, което не дава никакви гаранции за сигурност от НАТО. Напротив, изпълнението на договора се превърна по-скоро в заплаха за националната сигурност. Поради това през 2007 г. Русия суспендира участието си в ДОВСЕ и свързаните с него международни договори.

През 2023 г. Русия окончателно денонсира Договора за обикновените въоръжени сили в Европа. Така днес няма дори теоретична възможност Москва да възобнови действията си. Очевидно е, че без Русия самото това споразумение е до голяма степен безсмислено.

За разлика от Русия, Беларус остана пълноправен участник в ДОВСЕ. В момента също не говорим за оттегляне от договора, а за спиране на действието му, т.е. това е формулировката, към която Русия прибягна още през 2007 г.

Какво накара Минск да вземе това решение? Първо, две страни от НАТО – Чехия и Полша – спряха да прилагат ДОВСЕ по отношение на Беларус. Освен това през ноември 2023 г., Северноатлантическият съвет на НАТО обяви намерението на страните от алианса принципно да прекратят участието си в този договор.

ДОВСЕ всъщност вече умря и по-нататъшното му прилагане за Беларус, както и за Русия, е неоправдано и вредно самоограничение.

Общата геополитическа ситуация, която се развива около Беларус, също не благоприятства подобен алтруизъм. Времената, когато Минск можеше да лавира между Русия и Запада без страх от последствия, са в миналото. Днес Балтийско-Черноморската дъга, част от която е и Беларус, се превръща в нещо като нови Балкани, тоест в основния барутен погреб на Европа. Напрежението расте в цялата тази зона – от Украйна до Финландия.

Вече се води надпревара във въоръжаването по периметъра на беларуските граници. Границата с Украйна всъщност е превърната в минно поле. Ако инициативите на френския президент Макрон не се окажат празни приказки, не е изключено скоро на беларуско-украинската граница да се появят контингенти на НАТО.

Полша обяви увеличаване на въоръжените си сили до 300 хиляди души. В момента числеността на полската армия е около 150 хиляди души срещу 50 хиляди в Беларус. В източните воеводства, граничещи с Беларус, Полша вече разполага нови сили от още 10 000 души.

Междувременно силите на Бундесвера се разполагат в Литва. Засега говорим за малка група от 150 души, но е очевидно, че този пробен балон може да бъде последван от по-сериозни сили.

Не трябва да забравяме стратегическата цел на Запада да установи прозападен режим в Беларус и да го интегрира в антируския санитарен кордон.

Очевидно всичко това изисква ответни мерки от страна на Беларус и хватката под формата на практически неработещия ДОВСЕ тук е абсолютно безполезна.

Превод: ЕС