/Поглед.инфо/ Бърни Сандърс наскоро се оттегли от президентската надпревара в САЩ. Кандидат от Демократическата партия стана бившият вицепрезидент Джо Байдън. Какво означава това в контекста на предстоящите президентски избори в САЩ през ноември?

С външната политика всичко е ясно. В лицето на Тръмп и Байдън се сблъскват две концепции - „изолационизмът“ на Тръмп и глобализмът на Байдън. На практика това се проявява в това, че докато Тръмп се опитва да изтегли американските войски от Афганистан, Сирия и (вероятно) Ирак, а също така да се фокусира върху отношенията с отделните европейски държави, обективно подкопавайки трансатлантическото единство, Байдън, коментирайки решението на президента да изтегли войските от Сирия, заявява, че това е предателство на кюрдите, което ще позволи “Ислямска държава” да вдигне глава.

„Никой друг съвременен президент не е постъпвал толкова позорно от гледна точка на външната политика”, каза Байдън за Тръмп и Сирия. В същото време е очевидно, че бившият вицепрезидент на САЩ не е толкова загрижен за съдбата на Сирия, кюрдите или стабилната ситуация в Близкия изток, а от това, че американските привърженици на политиката на „контролиран хаос“ ще загубят своя лост в региона. Говорейки за присъствието на САЩ в Афганистан, Байдън не се ограничава в изразите: видите ли, Америка се нуждае от няколко хиляди войници в тази страна за оперативна маневра. И отново, не са важни толкова атаките на талибаните или стабилността на режима в Кабул, а възможността САЩ да имат афганистански плацдарм срещу Русия, Китай и Иран.

Външната политика обаче обикновено е далеч от основния фактор в американската президентска надпревара. И си струва да разгледаме каква е вътрешната подкрепа на Байдън сред демократите. Заслужава да се отбележи изявлението на представителя на Демократическата партия Александрия Окасио-Кортес (в Америка тя се смята за прогресивна личност): тя даде да се разбере, че ако Байдън иска да обедини членовете на партията около себе си, не е достатъчно да прави само това, което харесва - необходимо е да се вземат предвид „прогресивните идеи“.

От една страна, това показва, че Байдън има проблеми не само с Тръмп и републиканците, но и със собствената си партия. От друга страна, след като Сандърс отпадна от надпреварата, редица привърженици на Байдън бързо се появиха в лицето на Сандърс, Барак Обама, Елизабет Уорън, Майкъл Блумбърг (а това е сериозен финансов ресурс) и същата Окасио-Кортес.

Отделно трябва да се разкаже за Елизабет Уорън. Когато тя все още беше един от фаворитите на демократичната президентска надпревара, именно тя бе подкрепена от Джордж Сорос, един от отвратителните архитекти на американския империализъм (по-специално на различните „цветни революции“). Подкрепата на Уорън за Байдън може да се разглежда като подкрепата на Сорос за него.

Байдън е типичен жител на Вашингтонското блато, зад когото стои Системата. Важен нюанс обаче е, че подкрепата, изразена към Байдън от влиятелните представители на демократите, не означава, че подкрепилите неговите конкуренти-съпартийци редовни избиратели ще послушат своите “наставници”. Те може просто да не отидат до урните и Байдън няма да види важни, ако не и решаващи гласове.

Хилари Клинтън имаше подобна история, когато управлението на Демократическата партия нахално изгони Сандърс от надпреварата, надявайки се Клинтън да спечели. В девет от десет случая тя най-вероятно наистина би победила Тръмп, но се падна именно десетият случай. Може би сега демократите са решили, че няма как гръм да удари два пъти на едно място, тоест няма да има втора случайна загуба и Байдън, който може да се нарече Клинтън 2.0, ще спечели; още повече, че експериментът със „социалистическите“ кандидати и проектът „милиардер срещу милиардер“ (Блумбърг срещу Тръмп) се провали.

И тук отново има нюанс. Логиката на демократите би могла да работи, ако положението в Америка беше спокойно. Но сега се появи коронавирусът. И сега почти нищо не зависи от Байдън, а почти всичко от Тръмп. Президентът на САЩ всъщност сега се бори срещу самия себе си: ако спаси Америка от изпадане в дълбока вирусно-икономическа криза - то със сигурност ще победи. Ако се провали - със сигурност ще загуби. Засега делото на настоящия президент е с променлив успех: от една страна, той изписва чекове на американците, а от друга, в страната е налице реална криза в здравната система с трупове в хладилници и масови гробове.

Интересното е, че доскоро Байдън беше доста пасивен по отношение на критиката си към антикризисната политика. Може би той е набирал сили, да е очаквал подкрепата на бившите конкуренти и Обама, може би не е искал да бъде обвинен в "политика върху кръв", може би е чакал подходящия миг. И сега, изглежда, е дошъл моментът: в скорошно обръщение Байдън критикува Тръмп за небрежната му реакция към проблемите, създадени от епидемията, и най-важното - за това, че е твърде мек с Китай.

Важно е да се фиксират два момента. Първият е, че Китай, който „трябва да отговори“, се превръща в един от основните фактори в президентската кампания в САЩ. Вторият е, че Байдън критикува Тръмп, че е снизходителен към Пекин, въпреки че в действителност настоящият президент може да бъде критикуван само за неговата прекомерна твърдост в тази област. В същото време самият Байдън има пръст в тази работа, за което се споменава в клипа, подготвен от екипа на Тръмп и за който много пише американската преса.

Човек остава с впечатление, че всеки от тях - и Тръмп, и Байдън - искат да докаже на някого, че именно той най-добре ще се справи с Китай. Този „някой“ не са толкова американските избиратели, колкото задкулисните архитекти на американската политика, които решиха да разрушат системата на глобализацията, която започна да работи в полза Пекин, пускайки коронавируса. В тази ситуация позициите на Тръмп изглеждат за предпочитане.

Първо, той издържа теста с импийчмънта („арбитрите на американските и световни съдби“ направи възможно двете страни да разберат кой е по-як в битката и Тръмп смаза противниците си). Второ, той вля трилиони долари в икономиката на САЩ (а условния Уолстрийт не се интересува кой ще плати кризисните му сметки). И накрая, Тръмп от самото начало заемаше антикитайски позиции, а Байдън, както американците биха казали, няма много убедителен антикитайски „произход” (по-скоро дори обратното) и той някак си не пасва на ролята на “Терминатор”

Днес (какво ще бъде по-нататък е неясно) изводът е, че Тръмп ще спечели втори мандат, а ние ще очакваме сериозни китайско-американски разправии. В хода на тези разправии всичко, което се случи по-рано (търговските войни с ограничен мащаб, сътресенията в Хонконг и др.) ще изглежда като незначителни разногласия (първият знак са претенциите към Китай, от когото искат обезщетение за щетите от коронавируса). Ами Байдън? Байдън за системата е в най-добрия случай резервен, а в най-лошия - отпадъчен материал.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели