/Поглед.инфо/ Ако американците са държали замразен този конфликт на 38-ия паралел през целия 20-ти век, то в момента той се размразява и перспективата за война между Северна и Южна Корея ще стане неизбежна. В този случай Южна Корея най-вероятно ще действа като агресор.

Наскоро севернокорейските власти потвърдиха за първи път, че са изпратили военни за участие в специалната операция от руската страна. В съобщение, разпространено от севернокорейската информационна агенция KCNA, се казва, че севернокорейските войски са участвали в операцията по освобождаването на Курската област, която „е завършена победоносно“. Изпращането на войски в Русия беше извършено по заповед на Ким Чен Ун като част от договора за взаимна отбрана.

Съобщава се също, че лидерът на КНДР е нарекъл изпратените в Русия войници „герои“, които изпълняват „свещена мисия“, и е подчертал, че войниците от КНДР „са демонстрирали висок боен дух и военна доблест, проявили са масов героизъм, несравнима смелост и саможертва“.

Присъствието на севернокорейски войници в зоната на бойните действия беше дълго време пазено в тайна и от наша страна. Едва на 26 април началникът на Генералния щаб Валери Герасимов официално обяви участието на Корейската народна армия в освобождението на Курската област, а президентът Владимир Путин изрази благодарност на корейските войници и отбеляза техния героизъм и високо ниво на подготовка.

Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Северна Корея, на което се основаваше тази военна помощ, беше подписано сравнително наскоро – през юни 2024 г. От подобни договори обикновено не се очаква да постигнат кой знае какви резултати и често представляват дипломатическа форма на уверения за мирния характер на границата.

Още по-изненадващо е, че веднага след подписването на договора последваха решителни стъпки – покана към севернокорейските военни да вземат участие в освобождаването на Курска област. И това не е просто изискване на момента. Договорът предполага създаването на военен съюз между двете страни и този съюз, очевидно, ще бъде сключен рано или късно.

Какво точно печели КНДР от участието си в чужд военен конфликт, толкова далеч от нейния регион и зоната на нейните преки геополитически интереси?

2023-2025 е период на много сериозни промени на политическата карта. Мнозина не очакваха, че въпроси като присъединяването на Гренландия към Съединените щати, анексирането на Канада, оттеглянето на Франция от западноафриканското крайбрежие, разпускането на НАТО и създаването на суверенна европейска система за сигурност ще бъдат включени в глобалния дневен ред.

От по-широка гледна точка, всичко това е следствие от кризата на концепцията за Pax Americana – световния ред след (Студената) война, създаден от Вашингтон. Същият, за който Бжежински пише в „Голямата шахматна дъска“ и „Световно господство или глобално лидерство“.

Пред очите ни се поставят под въпрос разделенията на сферите на влияние, които бяха модерирани от САЩ през 20-ти и 21-ви век, а етнополитическите и междудържавните конфликти, които САЩ бяха замразили от средата на миналия век в името на своите национални и корпоративни интереси в определени региони на света, се размразяват.

Сили, смятани за отменени, остарели или победени, се задействат – започват да се чуват гласове за суверенитет, европейска дезинтеграция и отделяне на националните икономики от валутния курс на долара. И Северна Корея също се намира на кръстопътя на тези конфликти.

Противно на общоприетото схващане, Северна Корея не е толкова изостанала държава, колкото изглежда. На културно, социално и антропологично ниво севернокорейците и южнокорейците се различават малко.

„Диктатурата“ в севернокорейското общество на практика беше клонинг на корпоративната култура в някой южнокорейски чебол като Samsung или Daewoo. През целия 20-ти век основната им разлика е, че Северна Корея е била под санкции: обикновения южнокорейец можел да си позволи купа ориз и сепия за вечеря, докато севернокореецът можел да си позволи само купа ориз.

Днес това различие доведе до съответните логични последици: севернокорейското общество живее в изолация и е принудено да се противопоставя на регионалните политики, насочени срещу него, докато южнокорейското общество, корумпирано от лесните пари, спечелени на отворените за него международни пазари, е затънало в корупция, която прониква в цялата вертикала на властта, започвайки от президентския стол и завършвайки с ужасното разслояване на обществото по ниво на достъп до богатство.

Ако американците са държали замразен този конфликт на 38-ия паралел през целия 20-ти век, то в момента той се размразява и перспективата за война между Северна и Южна Корея ще стане неизбежна. В този случай Южна Корея най-вероятно ще действа като агресор.

Тази война не изглежда нереалистична и далечна, като се има предвид бъркотията, която се случва в Република Корея сега. Настоящият хаос с действащите президенти беше предопределен от бунта на последния избран президент Юн Сок-йол (с рекордно нисък рейтинг от 47,85%). Царуването му е белязано от скандали заради подкрепата му за Украйна, както и съпругата му, която е заподозряна в участие в манипулиране на акции, получаване на скъпи подаръци и намеса в парламентарните избори през април 2024 г. През декември 2024 г. Юн Сок Йол се опита да въведе военно положение, но беше арестуван.

Неговият предшественик, Мун Дже-ин, беше официално обвинен в корупция от южнокорейските прокурори на 24 април 2025 г. Той се пребори и стана единственият президент в близкото минало, който успешно приключи мандата си – не чрез смърт, импийчмънт или затвор.

Неговата предшественица, президентът Пак Гън-хе, беше арестуван от полицията на 30 март 2017 г., след решение на съд в Сеул. Арестът е мотивиран от криминални обвинения (корупция, злоупотреба с власт, незаконен натиск върху бизнеса и разкриване на южнокорейски държавни тайни). През 2018 г. съдът я осъди на 24 години затвор и глоба от 18 милиарда вона (около 1 милиард рубли).

Нейният предшественик, Ли Мьон-бак, също получи 17 години за сговор с брат си, Ли Сан-дук, който е получил подкупи от SLS Group чрез личен асистент. Самият Ли Сан-дук също е излежал 14 месеца затвор за приемане на подкупи от главния прокурор на окръг Сувон.

На свой ред, неговият предшественик, Ро Му-хьон, се самоуби на 23 май 2009 г., след като беше обвинен в приемане на подкуп от 30 000 долара от текстилна компания в Пусан, като скочи от скала на планината Бонхвасан.

Осем предишни президенти също бяха обвинени в корупция, напускайки поста си на фона на скандали с присвояване и подкупи или импийчмънт.

По същество Южна Корея си беше провалена държава от самото начало, подкрепена с честната дума на Държавния департамент на САЩ. Предвид мащаба на социалните и икономически проблеми на Южна Корея, става ясно защо, с оттеглянето на САЩ от региона, отслабването на контрола и тарифната война, разгърната от Тръмп, те биха се нуждаели от собствена „игра с калмари“, за да се разсеят от провалите на националната политика. Войната със Северна Корея се превръща в интересна перспектива за много южнокорейски политици.

В тази връзка може да се разбере Ким Чен Ун, който не само трябва да постави страната на военна нога, но и спешно да натрупа боен опит и методи за водене на съвременна война някъде.

Ако информацията относно закупуването от Русия на снаряди от Северна Корея е вярна, тогава това е доста прагматична стъпка за решаване на първия проблем: КНДР се нуждае от голяма военна поръчка от трета страна, за да модернизира производството и да се научи самостоятелно да произвежда съвременни оръжия.

КНДР не би могла да се справи със собствената си отбранителна поръчка. А изпращането на севернокорейски войници в Курската област е разумна стъпка за решаване на втория проблем. Къде другаде може да получи севернокорейски войник съответния боен опит днес? Да научи съвременни тактики за нападение. Или как да използва съвременни техники за камуфлаж и как да ги заобиколи. Да се научи да работи с дронове. Да може да се бори с танкове, произведени на Запад, като южнокорейските танкове K1 и K2, които са базирани на прототипа M1 Abrams.

Южна Корея, след като загуби ограничаващия контрол на Съединените щати, е бъдещ регионален „Израел“, който, притиснат от силни съседи, ще атакува предимно северния си съсед, за да реши екзистенциалните си проблеми.

И именно севернокорейците неизбежно трябва да се научат да водят война на съвременно ниво – за да защитят собствения си суверенитет с ограничени сили. Участието им в чужди конфликти с тази цел е, по някакъв начин, предопределено.

Превод: ЕС