/Поглед.инфо/ Американското списание Time, с подкрепата на американски експерти по международната политика, успя да направи сериозно откритие: оказва се, че Русия вече е империя, при това империя от нов тип - присъства на почти всички континенти и е изградена буквално под носа на официален Вашингтон, който не е могъл да й противопостави нищо.
Тезите на американските експерти и журналисти са изложени в статията на Саймън Шустер, която стана не само основният материал на априлския брой на Time, но и вдъхновение за корицата на списанието, която прилича на плакат за научно-фантастичен филм или екшън: червен фон, земното кълбо, на което се появяват точки с червени звезди и силует, подобен на руския президент, който заплашително се извисява над планетата. На читателите на Time се предлага да се запознаят с „другия заговор на Путин“, което означава, че освен сюжета, в който се твърди, че е довел Доналд Тръмп в Белия дом, руският лидер е зает и с други операции за завземане властта на планетата. Обаче, ако извадим извън скоби пещерната русофобия, безотговорните хиперболи и художествените образи, които са по-подходящи за филмите на Джеймс Бонд или романите на Том Кланси и не се вписват по никакъв начин в сериозна политическа публикация, трябва да признаем, че в материала има доста интересен (а на места и обосновано загрижен) поглед към нарастващото влияние на Русия в света.
Главната теза, която г-н Шустер прокарва в текста се свежда до това, че Русия (и по-конкретно Владимир Путин) е намерила интересен начин да разпространи своето влияние в света, без да изразходва средствата, които САЩ и Китай харчат за аналогични цели. Освен това се подчертава, че путинският метод за изграждане на такава трансконтинентална "империя на провалени държави" многократно е демонстрирал успеха си, а Русия няма намерение да спира.
Ако погледнете действията на Кремъл през очите на списание Time, получавате следната картина: уж Кремъл търси и намира политици, които управляват държави, които са на ръба на революцията, икономическия срив или чужда (разбирай - „американска”) военна интервенция. Докато сътрудничеството със САЩ или Китай предполага за лидерите на такива страни необходимостта от реформи или изпълнението на други сложни условия, Москва твърди, че им предлага напълно различен формат на сътрудничество, в което лидерите на такива "провалени държави" получават сигурност, защита от външен натиск и шанс да устоят на власт дори след като световната общност е поискала да се отърве от тях.
В замяна Русия получава пари (под формата на договори за доставка на оръжие), политическо влияние в съответните региони и достъп до природните ресурси на страните, в които тази схема успешно е проработила. В текста на Time, много силно се чувства обидата и разочарованието на типичния американски журналист, който е бил свято убеден в това, че Русия (страна, която е изцяло е загубила Студената война), се е сринала и се е разпаднала и следователно няма дори теоретичната възможност да си блъска лактите със САЩ, Китай, Франция и други "топ играчи" за влияние и ресурси в Африка, Азия и Южна Америка. Time изброява успехите на Русия в страните от третия свят: от Либия и Афганистан до Венецуела и Судан - навсякъде руски наемници, навсякъде руски съветници, навсякъде Русия печели пари.
Логично е този подход да предизвиква у американската пропаганда желание да прочете на Русия лекция за ролята на високите морални принципи в международната политика: „Русия предлага на новите си приятели мощно оръжие: правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, което беше използвано за блокиране на поне дузина резолюции на Съвета за сигурност, използването на химически оръжия, военни престъпления и прекратяване на огъня от началото на гражданската война в Сирия през 2011 г. След като дойде на помощ на режима на Асад, Путин спечели правото да каже, че Русия ще подкрепи своите съюзници, дори ако те тровят с газ, бомбардират и измъчват собствените си граждани."
Тези претенции, разбира се, изглеждат особено ярко именно от САЩ - последната страна, която си струва да чете морал на някого (да не говорим за факта, че обвиненията срещу Асад са лъжливи). Стотици хиляди иракски цивилни, които загинаха поради американската намеса, основаваща се на безочливи лъжи за оръжията за масово унищожение на Садам, са свидетелство за това, че Вашингтон и морал са несъвместими неща. "Живата стока" на пазарите за роби в Либия, която се появи там след западните "хуманитарни бомбардировки", също не са във възторг от последствията на американската високоморална външна политика.
Когато списание Time, което също носи известна отговорност за планината от трупове на невинни хора, убити от американските военни, разсъждава за морал, това дори не е пример за арогантност, а по-скоро пример за невероятно вулгарна увереност, че все още вярваме, че целият свят вярва, че Вашингтон е "сияещия град на хълма". Светът вече не мисли така, а оплакваните от американските журналисти успехи на Русия в Сирия, Венецуела, Судан, Египет, Централноафриканската република, Афганистан и други страни, уморени от „американското лидерство“, са нагледни доказателства, че така нареченото американско морално лидерство умря, а смъртният акт е издаден някъде през периода между бомбардировките на Югославия и подкрепата за терористите в Сирия.
Заглавието, под което излезе материала на Time, "How Putin Built a Ragtag Empire of Tyrants and Failing States", може да бъде преведено учтиво, както следва: "Как Путин изгради импровизирана империя на тирани и държави-неудачници". Нещо повече, текстът се фокусира конкретно върху импровизираното, т.е. хаотично и несистематично, като че ли „съшито“ от парчета, изграждане на „путинската империя“.
Всъщност (и американските автори го признават със стиснати зъби) има последователност и тя се базира на железния принцип: свободата е по-скъпа от парите. Там, където Вашингтон или Париж предлагат пари или инвестиции, Москва предлага предимно защита и свобода, т.е. вместо да участва в търгове за закупуване на местни политически елити, Русия осигурява най-разумните лидери на развиващите се страни с най-ценното нещо, което могат да направят: суверенитет и сигурност. И за такава изключителна стока мнозина не се стискат и плащат всякакви пари. Ако се формулира строго и прагматично, то при тази промяна в логиката на взаимодействието със света, предимството на Русия е не само над стратегията на САЩ, но и в огромното предимство пред подхода на СССР, който жертваше пари, източени от съветските граждани, за да популяризира своята идеология в чужбина. Съвременна Русия не насърчава никаква идеология и не възнамерява да плаща на някого за правилната идеологическа позиция. Ето защо услугите за съдействие на защитата на суверенитета и свободата се радват на такава сериозна популярност в света и носят на Русия печалби, а не загуби, при което печалбите идват сега от конкретните договори за доставка на оръжия и достъп до природни ресурси.
Главната ирония на съдбата, която се е изплъзнала от американските критици на руската външнополитическа стратегия, е, че колкото по-силно Вашингтон се противопоставя на руското влияние, колкото по-твърдо заплашва със санкции и военна сила страните от Африка, Азия и Южна Америка, толкова по-привлекателни ще изглеждат руските предложения. Образованият читател лесно ще разпознае в тази ситуация прилагането на един от ключовите принципи на джудото, когато силата на противника се използва срещу него. Така че нека Вашингтон да се сърди повече - руските интереси от това само ще спечелят.