/Поглед.инфо/ Това е най-тежката криза в руско-турските отношения поне от 40 години насам. Ситуацията се разигра след срещата в Анталия на 15 ноември и предстоящата среща на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров в Анкара.
Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ Бойко Маринков от Института по балканистика към БАН по повод сваления от Турция руски самолет СУ-24 край границата със Сирия. Той оцени станалото като „изключителна провокация“, която не може да бъде обяснена с технологичен срив.
Ако преди срещата в Анталия и желанието да се намери адекватен отговор на терористичната атака на Халифата имаше някакви надежди, след този удар на мен ми се струва, че са зачеркнати почти всички възможности, поне в средносрочен план, да бъде намерен общ фронт на антихалифатските среди. Ситуацията добива изключително взривоопасен характер.
Турция има желание да въвлече НАТО като сухопътна сила в конфликта в Сирия от 2012 г., когато сирийските ВВС свалиха турски самолет, припомни Маринков. Според него атентатите от октомври и ноември не са знак, че ислямизмът иска да уплаши Европа, а че я „вика на битка в пустинята“, която да доведе до нов „прилив на енергия към Ислямска държава“.
Маринков изтъкна, че в последното десетилетие Русия и Турция са изградили стратегически взаимоотношения с мащабни параметри – в туризма, енергетиката и взаимната търговия.
Според експерта съществува „странна взаимовръзка“ между Украинската криза и тази в Сирия:
След взривяването на далекопроводите към Крим 1,8 до 2 млн. души останаха без ток, без отопление, без нормални жизнени условия. Това ще предизвика и съответните реакции от руска страна.
