Седмица след парламентарните избори в Украйна от 28 октомври резултатите продължават да бъдат сравнително ясни, но все още неофициални. Смесената избирателна система, при която 225 депутати се избират по пропорционални листи, а останалите 225 - на мажоритарен принцип, се оказа ключовият проблем. Българският опит от 2009 г. даде подобни дефекти, за да ни убеди, че опитът да се съвместяват двете системи най-често се оказва проблемен.
Пропорционалната система даде очакваното предимство на Партията на регионите. При избирателна активност от 60 % и по предварителните данни на ЦИК тя получи 30,07 %, Обединената опозиция „Батькивщина”, чийто символ е Юлия Тимошенко – 25,47 % , Партията „УДАР” на боксьора Кличко – 13,93 % , Комунистическата партия – 12,7 % и изненадата на тези избори – крайните ксенофобски и националистически сили, обединени в Партия „Свобода” – 11,92 % . Тези цифри ще търпят корекции при официалните резултати, но още на този етап е ясно, че управляващата Партия на регионите /ПР/ ще разполагат с около 190 депутати – 77 от пропорционалната система и около 110 – от мажоритарната. При това положение единствената възможна парламентарна комбинация е коалицията и с КПУ, което още на този етап поставя редица проблеми пред бъдещото управление.
Коментарите на изборните резултати стартираха още в нощта на 28 октомври. Юлия Тимошенко, която се намира в затвора със 7 годишна присъда, още на следващия ден обяви изборните резултати за фалшифицирани и декларира, че започва гладна стачка.
Това послужи като сигнал на европейската десница в Европейския парламент, в ПАСЕ и ОБСЕ да стартират мащабна кампания и претенции към демократичните методи на провеждане и отчитане на резултатите. Резултатът е очевиден - поставя се под съмнение възможността за подписване на ключов документ за начало на асоциирането на Украйна с ЕС .
Това, което тревожи руските наблюдатели, е представителството на националистите и ксенофобски настроените лидери в Партията „Свобода”. Олег Тягнибок и неговите привърженици имат няколко тези – „по-далеч от Русия – повече Украйна”, „ръката ни няма да трепне за да го извършим”, положителна оценка на антиеврейските изстъпления по време на фашистката окупация.
При това, ако в предходните години тези „мъдрости” се срещаха главно в западните области, то сега „Свобода” се настани трайно и в Киев, където получи 16 % от гласовете.
Очевидно икономическата криза, безсилието на управлявалите вече 20 години политици, корупцията, изтощението и безнадежноста заведе сериозен процент от украинските избиратели към крайни и радикални говорители. В перспектива това ще се трансформира в нарастване на русофобските настроения, а те ще пораждат напрежение в доста спорната история на украинско-руските отношения.
България имаше сериозно присъствие сред наблюдателите на украинските парламентарни избори. По предварителните им оценки те протекоха спокойно и без тежки изборни нарушения.
Закъсненията при отварянето на някои секции, предварителните съобщения до избирателите и евентуално трудно откриваемите избирателни бюра не водят до драстично нарушаване на правото на свободен и демократичен избор.
При това положение натискът от страна на Държавния департамент на САЩ, на ЕНП и на цялата европейска десница се оказва предварително подготвена и реално необективна оценка на един сложен етап от развитието на политическия процес в една многонационална държава, в която българското национално малцинство има сериозно присъствие .
В крайна сметка мъдростта на украинските избиратели ги насочи към по-балансираните, по-устойчивите и по-стабилните управленски решения , изразител на които се оказа управляващата Партия на регионите.
Ако има нещо, което истински би следвало да ни тревожи, то това е евентуалното включване на българското външно министерство в някаква пропагандна кампания срещу Украйна и нейното правителство.
Да се надяваме, че на ул. „Александър Жендов” № 1 вярно са разчели както изборните резултати, така и дългосрочните български национални интереси спрямо перспективен партньор в двустранен и многостранен план в лицето на Украйна.
