/Поглед.инфо/ Лидерът на новосъздаденото движение „Напред” Еманюел Макрон победи на втория тур от президентките избори във Франция водача на „Националния фронт” Марин Льо Пен. Резултатът е 65,8 % срещу 34,2%. Еманюел Макрон ще наследи своя бивш шеф президента Франсоа Оланд, на когото в периода 2012-2014 г. бе един от най-близките съветници. Преди пет години вестник „Либерасион” направи портрет на един начинаещ млад съветник в Елисейския дворец, който бе почти непознат за френската общественост. Статията бе озаглавена: „С Макрон, Елисейският дворец си спечели бебешорче”. Материалът приключваше с откровения на един „приятел” на портретирания: „Аз съм сигурен, че той таи дълбоко в себе си мечтата да стане президент на Републиката”. На 7 май 2017 година „бебешорчето” се оказа в Елисейския дворец. Преди обаче да се окаже там в трудовата му биография бе написано, че е трупал професионален опит в банковата група Ротшилд.
Победата на Еманюел Макрон е изумителна съгласно френските стандарти. Французите избраха за свой президент човек, който никога до този момент не е участвал в избори. Това чудо невиждано е от времената на генерал Шарл дьо Гол. Еманюел Макрон създаде своята партия „Напред” само шест месеца преди началото на президентската кампания във Франция. Тя се превърна мигновенно в електорална машина, която го изкара до Елисейския дворец. Но Еманюел Макрон прилича в известен смисъл на Валери Жискар Д’Естен. Последният също спечели президентките избори през 1974 г. с аргумента „промяна в непрекъснатостта”. При Еманюел Макрон нещата стоят по-зле. При него се наблюдава промяна в несигурността. Франция е изправена пред непозната до този момент ситуация. Класическото „ляво-дясно” се срина. Въпреки разочарованието на Марин Льо Пен от резултата под 40%, да не забравяме, че нейният баща Жан-Мари Льо Пен през 2002 г. срещу Жак Ширак постигна на втория тур едва 18%. На 11 и 18 юни във Франция предстоят парламентарни избори. На тях социалистите и класическата десница ще трябва да се борят за своето оцеляване. „Националния фронт” съгласно последните социологически данни има между 34-38% от гласовете на френските избиратели. На Еманюел Макрон му предстои битка за формиране на мнозинство в парламента. Партията „Напред” е обещала на парламентарните избори 50% от нейните кандидати да са гражданска квота. Преди втория тур от президентките избори политическата формация на Еманюел Макрон имаше 22% подкрепа от френския електорат. През юни 2012 г. след парламентарните избори „Националния фронт” спечели само две места във френския парламент. А имаше през 1986 г. трийсетина свои представители в депутатския корпус на Франция. Днес ситуацията е променена. „Националният фронт” най-вероятно през юни ще има своя стабилна парламентарна група в парламента. Още на 7 май вечерта Марин Льо Пен заяви, че „вижда своята политическа формация като основна опозиционна сила на новия президент”.
Франция е изправена пред една „скрита” картинка. Когато бяха избрани Франсоа Митеран, Жак Ширак, Никола Саркози или Франсоа Оланд, французите ги познаваха от десетки години. Всеки един от тях нямаше как да изненада гласоподавателите със стила на своето управление. На последните избори французите „изхвърлиха” Никола Саркози, Ален Жюпе, Франсоа Оланд, Манюел Валс и Франсоа Фийон. Те заложиха на „непознатия бебешор”. Следващата седмица Еманюел Макрон навършва 39 години. Лидерът на „Напред” е приблизително с една година по-малък от Луи-Наполеон Бонапарт, когато той влиза в Елисейския дворец през 1848 година, след период на емиграция във Великобритания. На 2 декември 1851 година той разпуска републиканската Асамблея и е провъзгласен за император под името Наполеон III. Еманюел Макрон избра двореца Лувър, където да празнува своята победа на президентките избори. Символиката се натрапва сама. Но най-вече „британската следа”. С всички произтичащи от това последствия за Франция и Европейския съюз.
