/Поглед.инфо/ Спомняйки си за „Прехода“ след повече от три десетилетия, този път се налага да приберем фанфарите в техните калъфки. Няма основания за възхвала и овации. Държавите от „Стария свят“ (САЩ и ЕС) либерално подцениха пандемията и изправиха народите си пред тотален провал (експресно изгаряне на „сухите“, но и на младите „съчки“), за разлика от други авторитарни или тоталитарни страни; България е фрапантно разделена на две парчета – преуспелите новобогаташи от прехода, окопали се във всички политически сили, и преживяващите прехода 99% от населението (не ги наричам „гражданите“, понеже за да си гражданин, трябва да имаш самочувствие); така наречената „демокрация“ изглежда загниваща, особено когато си в позицията да слушаш покорно „Големия брат“ от САЩ, Германия, Франция и т.н.; икономиката на третичните периферни страни като България продължава да мечтае за „догонващо развитие“, но то все не се случва в рамките на един живот, няма да се случи и в отвъдния; голяма част от „свободните“ медии са частна собственост, която обаче е сложена на „системи“ към държавната хранилка чрез пряка реклама (пари върху масата) или непряк PR (пари под масата) и т.н.

Как се озовахме отново в изходна позиция да мечтаем за пореден „Преход“ към нещо много по-добро, по-свободно, по-справедливо, по-солидарно от това, което е през 2020 г.? При това става дума не само за България“, но и за ЕС, и за страната, която иска отново да бъде „най-великата на света“, а и за света като цяло. Вероятно сме забрави поуките от стария „Преход“, най-вероятно.

До „Прехода“ от 1984-1990 г. страните от Съвета за икономическа взаимопомощ, в който членуваше и България, бяха изградили здрава идеологическа „стена“ спрямо страните от „Свободния свят“. Обещаваше се че по-добрата система ще победи, като „сложи в джоба си“ другата.

Социалистическият лагер (наистина „лагер“, понеже за обикновения човек бе почти невъзможно да посети „гнилия Запад“) беше силно догматизиран (теорията на Маркс, Енгелс и Ленин, въпреки че последният всъщност оспорва първия), идеологизиран (контрол върху медиите), централизиран („Москва“ беше пътеводната звезда, на чиято база се градяха националните планове), политизиран (повсеместна власт на една партия, обраснала със сателити), икономизиран (икономически растеж на всяка цена), социализиран (всеки е „винтче от системата“) и т.н.

Обаче! Достатъчно беше най-важното „винтче от системата“ да зададе друга музика за останалите, за да я последват всичките страни. И така, тръбейки че се продължава „по ленински път“, Горбачов „разхлаби“ системата, която беше „обречена да победи“, започна знаменитата „перестройка“, насочвайки страните от „реалния социализъм“ (какъв оксиморон!) към „реален капитализъм“ (по неговите лични твърдения).

Така че Великият „Преход“ започна отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре (с извинение към повечето „късните“ демократи след 10-ти ноември), роди се Голямата Надежда за Свободата, Демокрацията и Справедливостта. И „Преходът“ си свърши работата. И той е приключил, да подчертая, никакъв призрак на „реалния социализъм“ вече не броди никъде по света.

Къде сме ние сега ли? Ето къде.

Светът, който обитаваме, е в голяма степен огледално отражение с обратен знак на миналото.

Първо, той е силно догматизиран. Ако преди ставаше дума да се достигне светлото бъдеще на основата на един общ план, то по време и след „Прехода“ на преден план Маркс и Ленин бяха заменени с извадената от нафталина Айн Ранд и нейния супермен Джон Голт. Всичко в едно изречение: „Кълна се в живота, че никога няма да живея заради друг, и няма да поискам от друг да живее заради мен“. Съвършеният егоизъм, положен в ортодоксалната догма за „свободния пазар“, против какъвто Адам Смит, например, издига бариери (виж неговата книга „Теория на моралните чувства“). И така, „единният план“ бе заменен от „общия пазар“; емпатията – от егоизма, солидарността и справедливостта – от битката с лакти на пазара.

Второ, нашият свят е тоталитарно идеологизиран. Не само нацистките, фашистките, комунистическите идеи и т.н. са забранени със закони, но и всякакво отклонение от „правата линия“. Идеите че „всеки има шанс“, че САЩ е идеалът на „свободния свят“, че Брюксел „мисли за всички“, а ако пропусне нещо – „Бог гледа отгоре“ и т.н., са тотално вградени не само в медиите, но и в политическите партии. Всъщност, брадатият виц от миналото с двойна измама: „Аз дойдох при вас, за да ви помогна“, днес е същият. Вгледайте се в политическите партии в България и ще забележите почти еднояйчни близнаци е различно облекло; новите дрехи на Царя са същите. Ако някой си въобразява че Свободата властва и че Фейсбук и Гугъл са свободни медии, нека си помисли още един път. Казано по друг начин, централизираното управление на идеологията от времената на БКП днес е заменено от децентрализираното („филтриращо“) управление на Големите пари.

Трето, новият ни свят е (парадоксално или не?) отново централизиран. Питайте Радев или Борисов, дали следят посоката на вятъра, който подухва едновременно от Вашингтон или Брюксел, Берлин или Париж, за да разберете колко струва свободното мнение. Ако Тръмп бъде сменен от Байдън, промяна няма да настъпи. И не само това. Ако днес действа механизмът на „свободната пазарна икономика“, а тя е толкова свободна, колкото „реалният социализъм“ беше социализъм, то Великата корупционна система на еврофондовете и обществените поръчки просто нямаше да съществува не само у нас, но и в останалите „демократични“ страни. Маркс бе заменен от Айн Ранд, Москва – от Вашингтон, Живков – от Борисов.

Четвърто, нашият свят – поради горните три причини - е „яко“ политизиран. Естествено, „нашият свят“ е най-успешният! „Политиката на партията е правилна“, „Партията никога не греши“! Как тогава може да си обясним провалът на „демократичните“ страни с пандемията; как да се обясни възходът на гиганта Китай („една страна с две системи“), как да се обясни „изправянето на Русия“ сред глобалните играчи?! Ако „политиката“ е правилна, как може да се интерпретира дилемата между свръхбогатите под 1% от населението (Джеф Безос с неговите над 120 млрд. долара например) и бедните (34 млн. души в САЩ живеят под прага на бедността, 1990 г. са били към 34%, 2019 г. са пак към 34%) – нима това е така поради мързела на бедните, както често обичат да послъгват „пазарните икономисти“? Да обобщя: „правилната политика“ на БКП бе подменена от „още по-правилната политика“ на Дълбоката държава.

Пето, че светът ни е брутално икономизиран – „икономически растеж на всяка цена“, също спор няма. Няма и спор че ако преди фокусът на всичките усилия на управляващите беше насочен към „материалното производство“, то днес „производството“ е изместено от Царицата на „Финансите“. „Всичко е пари, приятелю!“ Ако някой не вярва в тази теза, да го информирам че ББД (безусловен базов доход) всяка фирма и всеки гражданин плаща децентрализирано на съответната банка, застраховател, осигурител и т.н. – това е „месечната такса“, която не подлежи на обсъждане, ако не знаете. Икономиката може да върви надолу, но „финансите“ са неизменно нагоре, а ако не стигат – ето ти нови дългове, взети по „най-успешен“ начин от правителството, но връщани по „най-неуспешен“ начин от теб, господине (госпожо, госпожице), който си стигнал до този ред. Освен това, фактът че живеем в антропоцен, че съществува свръхопасно глобално затопляне, че природната система е пред колапс, че София е отвратително свръхзастроена и т.н, всичко това не е важно, важен е бюджетът (и най-вече парите за силовите органи на властта) и ръстът на БВП. Факт, приматът на „производството“ е заменено от диктатурата на финансите и примата на растежа на БВП.

Шесто, светът ни може би не е така социализиран (всеки е „винтче от системата“), както преди? „Частното“, „семейното“ и „личното“ – всичко това от мечтано по-мечтано, може би вече е изместило „общото“? Напротив, „частното“ и „личното“ търси все повече показност и я намира чрез старите и новите „социални медии“. Отворете който и да е „новинарски“ сайт и пред вас неизменно ще лъсне такава показност, че някои „звезди“, „знаменитости“, „известни“ българи, „миски“, „творци“ със сигурност ще могат да се включат в движението BLM – толкова са изложени на припек от стотици медийни слънца! Повечето от тях са известни само с това че са много известни. Почти колкото националния ни отбор по футбол. Други парадират с богатството си – скъпи часовници (2-50 млн. долара единия, няма шега), луксозни яхти (500 000 евро под наем за седмица), красиви мъже и жени с 30-40 години разлика във възрастта спрямо спонсора и т.н. Предимството преди да си „член на колектива“ е заменено от парада на суетата „спадам към елита“.

Е, както се вижда, началната точка на кръга, от която тръгнахме в изтощителния поход за „Прехода“, е и неговата крайна точка. Очевидно е че „нашият свят“ изпитва въпиеща нужда от нов „Преход“. А и целият свят, обитаващ красивия космически син кораб – планетата Земя.

Имаме нужда от глобален план, който да ни доведе скоростно (до 2030 г.) до „зелена икономика“, която да спре глобалното затопляне, глобалното убийство на природната среда, глобалното опустиняване и глобалното обоклучаване.

Имаме нужда от план, при свят, в който и сега „производството на блага стига за всички, но не стига за алчността на всички“, както казваше Махатма Ганди. Солидарен свят, в който има място за работа и достоен живот на всички.

Имаме нужда от план, който да превърне демокрация от сегашното недоносче (диктатура на болшинството) във власт на консенсуса (единомислие и единодействие) за бъдещето.

Следователно имаме нужда не от „политици“, които мислят за следващите избори, а от държавници, които мислят за следващото поколение.

Имаме нужда не само от „пазар“ (който мисли само за момента), а и от „планиране“ с мисъл за бъдещето.

Имаме нужда и от еволюция в културата, но и от революция в мисленето.

Какъв красив и продуктивен следващ „Преход“ всъщност ни чака, заслужава си да го започнем още сега!

Стандарт

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/prekhodt-svrshi-da-zhivee-prekhodt-442154.html#

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели