Идват избори. Няма социологическо проучване, което да не признава, че Българската социалистическа партия е втора политическа сила. Някои даже предвиждат, че може да спечели изборите. Това дава повод на знайни и незнайни политолози, анализатори и прочие да се упражняват по риторика и писане. И някак все в отицателна насока.
Факт е, че никой открито не иска да признае, че БСП е важен фактор в българската политика. Непреодолим. Какъвто беше Иван Костов – до вчера. Това важи в пълна сила и за Движението за права и свободи. Всички останали партии се оказаха маргинали, подчинени на проятелски кръгове, създадени за своето време.
БСП се оказа костелив орех. Затова пък е лесно да бъде критукувана и анатемосвана. Повече от 23 години. Патрията никога не се е ползвала с медиен комфорт, с какъвто са разполагали останалите опоненти. Никога не са използвали медиите, както го правеха и продължават да го правят СДС, НДСВ и ГЕРБ. Това го знаят всички журналисти и главни редактори.
За това е лесно да се пише и говори против БСП. Макар, всички партии да имат единтичхи проблеми преди избори. Като например, реденето на листи, които пораждат много недоволства. Предимно от хора на статуквото, които смятат, че мястото им в листите е запазено.
Покажете ми поне един лидер на партия, не само в национален, но и в световен мащаб, който да не подрежда избирателните листи. Покавете ми поне един лидер на партия, който да не се е обградил с приятели на които безрезервно да вярва. Покажете ми, поне един лидер на партия, който да не се възползва от партийните възможности.
Нима Обама не спечели първия си мандат, след като фамилията Кенеди го подкрепи публично. Нима Джулия Гилар не стана министър-председател на Австралия, след като с вътрешни партийни машинации отстрани опонента си и зае лидерското място в партията. Нима Иван Костов, Надежда Михайлова, Стефан Софиянски, Симеон Сакскобургготски, Емил Кошлуков и прочие не бяха обградени само и единствено с верни хора.
За тандема Бойко Борисов и Цветан Цветанов може да се пише с дни, за техните калинки и бизнес-кръгове. Какво да кажем за семейната драма в „Атака”?
Но защо всички погледи за вперени в БСП и Сергей Станишев. Защо никой не пише и говори вече за опоменатите малко по-горе лица. Може би, защото те вече не са същесствен фактор в политиката. Всички се занимават с кухята на Сергей и ръководената от него паратия. Сигурно има защо, никой не е безгрешен и никой не е застрахован от провали. Критиките винаги са от полза, но ако са градивни. Само тогава те могат да бъдат чути. Останалото е само хулене.
По-интересно е, че откакто Станишев е начело на партията все е критикуван и все от едни и същи хора. В началото - „Прекалено е млад, не става за лидер, няма качества, няма да може да овладее партийния апарат. Не става за министър-председател.” Десет години по-късно, рефренът е с малко по-различен оттенък: „Не става за лидер, няма качества, овладя партийния апарат и подреди около себе си послушковци”.
За тези десет години се случиха много неща в партийния живот на България. Смениха се три правителсва. На едно от тях министър-председател беше Сергей Станишев и няма икономист, който да не признава, че това правителство е регистрирало най-добрите икономически параметри за страната през последните 23 години. Имаше нормален бизнес-климат и хората не бяха обсебени от страхове за утревния ден.
Не твърдя, че Сергей е бегрешен в действията си. Напротив, и аз като много хора съм готова да критикувам, за много неща. За това, че все още не може да намери правилния подход към обикновенните хора. Към протестиращите. За избора на лошите му съветници, за ужасната му медийната политика. За това че като лидер на ПЕС си позволи да падне до нивото на махленски хлапак в желанието си да опонира на гамена от покрайнините на София.
Но трябва да му се признае, че стъпка по стъпка Станишев порасна и стана непреодолимо препяствие за опонентите си и ги постави в ситуация на безпомощност. Остави им възможността само да викат, да пишат, да създават партии и движения без каквато й да е переспектива.
Овладя партията до толкова, че непозволи разпада й, както се случи с останалите. Стоически отстоя нападките отвътре и от вън. Много пъти съм задавала въпроса – защо никой не свали Станишев от лидерския пост в БСП, преди той да овладее структурите? Нека никой не ми казва, че е било невъзможно. Варианти колкото искате – пленуми, заседания, конгреси. Повече от 10 години.
От страни е по-лесно да се види, че статуквото в БСП се промени. Старите лица бяха подменени с нови. Но статуквото не иска да приеме промяната. Крещи срещу нея, защото пропада в пропастта. Защото губи позициите си, които до вчера смяташе за незаменими. Някои от новите попълнения се справиха с предизвикателстватата на политиката, други - не. Както се случва, впрочем, с всички останали политически формации.
Днескашните недоволни са все хора на статуквото на БСП. Лица, които определяха дневния ред на столетницата. Незнам с какво право Румен Петков си позволява да критикува, след като той беше неизменен шеф на предизборния щаб на БСП през последните години. Той колеше и бесеше. Продаваше интересите на БСП заради личните си интереси. Запознати, все още припомнят как предаде кандидата на БСП и подари кметския стол в Добрич на Детелина Николова, за да може управляващата тогава партия НДСВ да има поне един градоначалник в окръжен град. Петков и като министър на вътрешните работи породи много недоволста и беше отстранен от поста.
Не искам да коментирам Татяна Дончева. В някои от своите критики сигурно е права, но какво направи след като създаде свое политическо сдружение. Нищо. Остана само един пасивен говорител. Какво стана с движението АБВ на Първанов. Нищо. Първанов като стар политически играч остана в партията, за да изчака по-добри времена. Изпрати на фронтовата линия верните си велможи. Кои са те, само отворете страниците на вестниците и ще разберете.
Може и да са прави в голяма част от критиките си, но това показва, че БСП все оше има силата да се съхрани в сегашния си вид, въпреки бошуващия огън отвътре. Защото с просто око е видно, че всички останали формации извън нея си остават хибриди без развитие и переспектива.
Вижте какво се случи със СДС, НДСВ, „Атака”, РЗС и БЗНС. Вече не съществуват. След като подмолно разби СДС, РЗС и „Атака”, за да припознае себе си като единствената демократична партия, ГЕРБ се опита да стори същотото и с ДПС. Опитът се оказа неуспешен. Идва ред на БСП.
Това става ясно от изказването на проф. Михаил Константинов, спорд когото: „Впрочем с тази партия трябва да се приключи един път завинаги, това е здравословно както за самата БСП, така и за нормалността в България. Защото в момента БСП е едно шизофренично образувание, което по абсолютно неизвестни за мен причини продължава да се крепи. То трябва да се разцепи на своите естествени компоненти: на сталинисти, ако трябва, и на комунисти, на някаква нормална социална демокрация, на олигарси и т.н. В момента те стоят вкопчени в идеята за единството, което им завеща Лилов, и това е мъчително и за тях, и за страната”.
Идват избори. БСП е единствената реална алтернатива на ГЕРБ. Защо да не приемем, че заклеймяването на БСП и изваждането на кирливите ризи от кухнята й, не е поредната медийна пропаганда с която да се забравят поразиите сторени от ГЕРБ през последните четири години. Лесно е. А и този епизод вече е отигран.
Някой да чувал лидера на ГЕРБ скоро? Да сте чули медиите да пишат против него, както това прашят с охота за Станишев, Костов, Доган или Кунева? Да сте чули да има прокуроска проверка срещу него? Естествено, не!
Но за всичко е виновен Станишев! Или Доган! Може и Костов! Иначе, как останалите партии ще градят платформите си, ако няма виновни и „Разпни го”. Те са така необходимото зло на което се гради политическия живот в България пред последните години.
Но както е казал поета „Политиката е мръсна работа!” Идват избори!
Статията публикуваме със съгласието на автора в оригиналния и вид, без промяна!
