/Поглед.инфо/ На 24 май, Деня на славянската писменост и култура, в отговор на една абсолютно нормална реплика, звучаща като комплимент към южните славяни , че писмеността в Русия е дошла от македонските земи , управляващите от ГЕРБ и ВМРО опредлиха това изказване на президента на православна и славянска Русия като "изключително неприятно и обидно" за българите (Фандъкова), като "подкрепа за сръбските интереси и македонизма на Балканите" (Джамбаски) за да може Винету да обобщи "Не е важно кой, кога и откъде е минал, това не е европейски подход!" Казах!
Само след два месеца, форсирайки отлежавалия години наред Договор за добросъседство между Република Македония и Република България, същите тези управленци, услужливо подкрепяни от коалиционния си партьнор "Вътрешната Македонска Революционна Организация" ,без да се допитат до наследниците (между които съм и аз) на стотиците хиляди български македонци, прокудени от родните си места след руско-турската война 1877/78 година и разгрома на Илинденското въстание, набързо забравиха накърнените си патриотични чувства на родоначалници на славянската писменост и без да се замислят инфантилно "прегазиха" българското самосъзнание на цар Самуил , Гоце, Яне, Яворов, братя Миладинови, Крьстьо Сарафов, Райко Алексиев, Алеко Константинов, Димитър Талев, Андрей Ляпчев, Данаил Николаев, Тодор Влайков, Димитър Благоев, Янко Сакъзов и много други. За сведение на българските управленци-атлантици, след масовата емиграция на коренното българско население от Македония във вътрешността на страната, според Дънкан Пери, американски изследовател, разузнавач и публицист, изразяващ до голяма степен официалната позиция на Вашингтон – към 1900 година 33% от офицерите в българската армия , 43 % от държавните чиновници на Княжество България и 37% от архирейските свещеници на Българската православна църква са били родом от Македония.
Подписвайки договора, българската държава директно легитимира днешното съдържание в македонските учебници по история, в които най-съкровената и страдалческа част на българския национален гений и борчески дух се присвояват и фиксират за поколенията като част от историята на друга държава. С признаването на македонския език за език на суверенната македонска нация, държавата на Бойко Борисов разкъса завинаги "пъпната ни връв" с църковно-славянската книжовна школа и кирилицата, създадени в земите на географската област Македония от българина Св.Климент Охридски..
Налага се да припомним на днешната недозряла политическа класа на България текста на Декларацията от 2 август 1990 година на Дружеството на българите от Вардарска Македония до българското правителство, в която се казва:" Ние сме българи, нашите корени са български, нашият език е български". Апелът им към „нова демократична България е да се намеси в името на правата на българите и да покаже на Европа и на света, че милиони българи живеят извън своята родна земя". Нашите сънародници твърдят, че „в продължение на десетилетия [българите в Югославия] са били лишавани ... от тяхното право на самоопределение като народ и нация!!!".
След тази Декларация българската държава така "помогна" , че тези македонски българи вече не смеят гласно да напомнят за себе си и , вероятно, са се примирили с тежката си съдба на забравени!
Политическите ни "слънчогледи" се правят на "сега доведени" в политиката и неразбиращи, какво и кой стои зад натиска България да се откаже от принципните си и исторически обосновани претенции към политиката на едва двадесет и пет годишната държава Македония, получила от нас първото признание за независимоста си с изричната и документално зафиксирана уговорка ,че България не признава съществуването на македонска нация и език.
Уставът на Североатлантическия пакт не разрешава приема на членове, които имат нерешени проблеми със съседите си, а Америка е заитересована от съюзник в НАТО като РМ за да има територия ,чрез която заедно с Албания и Черна гора, да се прекъсне православната връзка на Русия с ортодоксалните Гърция и Сърбия. Това е и причината американския чиновник от Държавния департамент на САЩ Хойт Браян , след като "уреди" албанец за председател на македонския парламент, да предприеме "совалки" из Западните Балкани и България, убеждавайки съседите да подкрепят соросоидния вариант за управление на държавата Македония.
В подписания под натиска на американската страна договор има асиметрични членове т.е. текстове, които предпоставят двусмислено тълкуване. В Конституцията на Република Македония е записано ,че държавата се грижи за македонските малцинства извън страната, а това означава, че този текст визира и незаконната в България "ОМО–Илинден",която при вече призната от България македонска нация реално има възможността, чрез силен международен натиск, да търси статут на малцинство в качеството си на коренна нация у нас. Наличието на подобна политическа организация, която българския съд е признал за нелигитимна по силата на основния закон на нашата страна, задължително изисква компетентните държавни служители да не си заравят главата в пясъка , а да изискват изричен писмен отказ по компетентност от македонска страна за прилагането на този текст от Конситуцията на РМ по отношение на българските граждани и, най-вече за "ОМО -Илинден", както и предварителното юридическото обезсилване на всякакви бъдещи претенции, базирани на Декларацията за правата на коренните народи на ООН, особено, на тези, произтичащи при правоприлагането на чл.3, чл.4 и чл.20 от Декларацията. В противен случай трябва да се знае, че асимитричния чл.11 т.5 от Договора за добросъседство не решава проблема и не затваря вратите пред етническите малцинства в страната да искат политическото си обособяване, с последваща във времето автономия, каквото бе и позицията на посланика на САЩ у нас Уйлям Монтгомери преди години за т.н."македонското малцинство" в България!
В Доклад, изнесен на Международната конференция на Института по въпросите на сигурността "Изток-Запад", състояла се през октомври 1991 г. в Щиржин, Прага, Чехословакия, получил голяма популярност и приет като аналитичен довод в обосноваването на американската външна политика по „Македонския въпрос" и до днес, цитирания по-горе Дънкан Пери пише: " В резултат на различни международни договори, подписани в края на XIX и ХХ в. Гърция държи приблизително 34,000 кв. км от Македония, Югославия, или по-точно, независимата Република Македония притежава 26,000 кв км, а България контролира само 7 ,000 кв км от този район...... В крайна сметка, македонската националност в рамките на Република Македония, независимо дали е „изработена" от Тито, е установен факт. Така, след десетилетия и над две поколения спорове, македонската националност е пуснала здрави корени на бившата югославска територия. Повечето жители на тази страна са решили, че не са нито гърци, нито българи, нито сърби, а м а к е д о н ц и. Техният неотдавнашен референдум е убедително доказателство в това отношение. Споменатото решение, навярно, ще има дългосрочен вълнов ефект върху обитателите на българската част от Македония (Пиринския край) и може накрая да доведе поне до референдум по въпроса за националната идентичност, в резултат на силен международен натиск. В Гърция, ефектът върху славяните ще е нищожен или никакъв. Гръцките власти настояват Република Македония да се преименува в Скопска република, с което ще се премахнат всички разногласия в двустранните отношения. Макар, че изгонените гръцки славяни в чужбина ще продължат да „подгряват" каузата на славянското малцинство в Гърция, със смъртта на всеки остаряващ тамошен славянин тя ще се изчерпва".
И всичко това за да бъдат обслужвани чужди интереси и чужди войни, преди на Тито и СССР, сега на "+изключителните". В последните месеци противопоставянето между САЩ и Русия придобива планетарни мащаби.Започнало като атрибут на вътрешнополитическа битка за президентската власт в Северна Америка, сега вече "междузвездната война" се превърща в последна възможност на един несъстоял се "нов световен ред" да задържи глобалните си уплавленски позиции в света.
За съжаление, ЕС се оказа неспособен да генерира и провежда самостоятелна външна политика ,която да изключва външно вмешателство.Обратното, ЕК като цяло и отделените европейски правителства, в частност, неотклонно следват указанията на глобалния лидер и въпреки новата ситуация с избирането на Тръмп, инерцията и липсата на собствена визия за развитието на Европа и света превръща европейската дипломация в регистратор на събития и глашатай на предварително зададени позиции. У обективните наблюдатели остава впечатлението, че световното задкулисие трескаво търси платформата и лидер , който най-добре би се противопставил на мощното и връхлитащо като цунами срутване на еднополюсния свят. Дали това ще е глобалистката Меркел, надпартийния Макрон или извънсистемния Тръмп зависи от техните визии за един свят, справящ се с проблемите на обикновените хора, а не само загрижен за печалбите на транснационалните компании и просперитета на избрани нации.
Хегемонът за да бъде винаги хегемон трябва да побеждава. За това е нужен мощен и силен противник. Клинтънови си избраха Путин и Русия. " Ние имахме с Путин много напрегнати отношения. Аз знам, че той е от онези, които издържат дълго, защото както и всички хулигани, той ще взима толкова,колкото може, ако не го спреш". "Аз считам ,че трябва да концентрираме всичките си сили, за да покажем на Русия и, конкретно на Путин, че трябва да си платят за това (присъединяването на Крим). Аз смятам, че досега направеното е недостатъчно"– споделя предизборно Хилари.
Но не Русия и Путин са истинския проблем на Америка. И не Клинтън , а Тръмп ще трябва да го решава. Държавният дълг на САЩ е $19,9 трилиона или 107% от БВП; дълговете на общините са $3,8 трилиона или 20,2% от БВП; личните дългове на населението към март 2017 са $14.4 трилиона в т.ч жилищни ипотеки; дългове за получено образование – $1,4 трилиона; дългове по необслужвани кредитни карти – $1 трилион; дългове по необслужвани автомобилни кредити – $1,2 трилиона или общо населението на САЩ дължи над $18 трилиона или 97% от БВП; корпоративните нефинансови (междуфирмени) дългове са над 45% от БВП.
Според някои наблюдатели, вариантите за решение са два: или държавата, след ревизия, обявява фалит на централната си емисионна банка – частната Федерална Резервна Система или предизвиква поредица от военни конфликти, където директно да бъдат въвлечени най-големите държатели на американски съкровищни бонове - Китай, Япония и Южна Корея при военен конфликт със Северна Корея или Русия и Европа при военни действия в Украина, Западните Балкани, (където подходяща за целта е мюсулманско-православната Македония, по аналогия с Косово и Северен Кипър ) и Приднестровието.
Поведението на политическата класа на България от 1989 година до днес е низ от снишавания, навеждания и даже полягане пред САЩ като страна, получила отговорността за установяване на "реда" на нашата територия , и пред Германия, която дава парите за издръжката. Жалоните бяха сложени с Програмата "Ран-Ът", премина се през диктата на МВФ и иезутските указания на икономическите "килъри" (вж.Джон Пъркинс и мислѝ за Кристалина Георгиева "като за огън") от Световната банка, за да се стигне до днешното състояние, когато България няма икономика, способна да създава и натрупва достатъчен за среден европейски стандарт на живот принаден продукт, няма селско стопанство, което поне да изхранва смалилото се с над 20% българско население, няма съвременна наука и високо-технологични производства, загуби си здравеопазването, културата, спорта, остави младото поколение без надежди и перспективи.
Какво можем да очакваме от администрация, която вишестоящите бюракрати от Брюксел определят като "дефицитна откъм управленски капацитет" , или когато министър на енергетиката по професия е счетоводител, министъра на външните работи за няколко година сменя четири висши, коренно различни като предмет на дейност, държавни поста: ръководител администрацията на бизнес-партньора на мъжа си, м-р на регионалното развитие и м-р на правосъдието – просто Големанов в пола!, или когато министър-председателя по образование е пожарникар, по професия– охранител, а по призвание – ненадминат спец по харченето на европейски финансови средства за приобщаване (кохезия).
Странното в случая е ,че въпреки десетки милиарди евро безвъзмездно изсипани в България от Европа и милиардите евро нови дългове, заемани от правителствата, за които всяка година бюджета плаща по 700 млн. лева лихви, българския народ в преобладаващото си болшинство продължава да е беден, болен и нещастен!!!
Един известен и успешен политик бе казал, че заниманията с дипломация и международни отношения е като игра на "пинг- понг" – удоволствието не е чак толкова голямо, но изисква много тренировки и професионализъм. За съжаление, през последните години българската външна политика, май, най-добре се олицетворява с топчето от играта "пинг-понг" – лутаме се между великите сили, те си "правят" играта чрез нас и за наша сметка ,а накрая винаги се оказване прекараната страна.
И при "слагането на чертата" България отново и отново е в лагера на победените!
Злощастна съдба и тъпунгерска работа!
