/Поглед.инфо/ Много нещо е написано за американеца Юджийн Скайлър - писател, изследовател, журналист, дипломат, преводач от руски език (превеждал е Тургенев и Толстой). Улици във Варна, Панагюрище, Пловдив и София носят името му, и връх в Антарктида е кръстен на него. Не е преувеличение, ако се каже, че той отдава живота си за освобождението на България и за създаването на българска държава в нейните етнически граници. Това, което се често се премълчава днес, е, че той е и страстен русофил, освен българофил; че 19 век, в пълна противоположност на сегашния век на омразата, е определян като века на „странното приятелство” между Русия и Америка.
Юджийн Скайлър
Русия подкрепя дипломатически възникването на американската държава през 1776 г., оказва й помощ и в Гражданската война през 1861 – 1865 г. За ужас на англичаните и французите, през 1863 г. две руски ескадри, в готовност за бой с тях, акостират в Сан Франциско и Ню Йорк и са посрещнати сърдечно от американците.По този повод у Скайлър се е зародило желанието да изучава руски език и той свързва живота си с Русия.
Дипломатът Юджийн Скайлър проучва детайлно кървавия погром над Априлското въстание през 1876 г. Неговите доклади предизвикват бурята на възмущение, която залива Европа и света. Успоредно с това той работи съвместно с руските дипломати в Цариград и граф Игнатиев се опира на докладите му в конференциите за съдбата на България. Заради цялостната му дейност в полза на отечеството ни и за сътрудничеството му с Русия руското правителство го награждава с императорския орден „Света Анна”, който малцина избраници са получавали.
Днес ви предлагам да надникнем в изследвания по темата на двама учени – Петър Шопов и Андрей Пантев. Вижте и откъс от доклад на Скайлър за турските зверства по време на Априлското въстание.
„Юджийн Скайлър и българите”, Веселин Трайков, Петър Шопов, Майкъл Петрович, изд. „Наука и изкуство”, 1987 г.
Из „Юджийн Скайлър – живот и дейност преди 1876 г.”
Петър Шопов
…Руските кораби… , пристигнали в Ню Йорк, когато Скайлър посещава там Колумбийския университет. Всъщност те били акостирали съвсем недалеч от самия университет в Манхатън. Присъствието на руските офицери и моряци разнообразило живота в града. Те участвали в различни паради, церемонии, приеми, балове. Това дава възможност на Скайлър да установи контакти с тях. Така у него се породил интересът към руския народ, към неговия език и литература. През следващите три години (1863 – 1866 г.) Скайлър вземал уроци по руски при един източноправославен свещеник в Ню Йорк…
Системните занимания на Скайлър с руски език увеличили до такава степен познанията му, че му позволили да преведе романа „Бащи и деца” на Иван Сергеевич Тургенев – една от най-крупните фигури в руската литература през Х1Х век. Преводът, който бил публикуван в 1867 г., е всъщност първото произведение на Тургенев, появило се на английски език в САЩ…
В САЩ преводът на Скайлър бил посрещнат много добре. Вестник „Ню Йорк таймс” писал следното: „Съмнително е, че могат да се намерят десет американци, които са в състояние да направят това, което така майсторски е извършил Скайлър… Г-н Скайлър е пионер в тази нова област на литературното усилие.”…
Може да се предположи, че Скайлър е посрещнал с удовлетворение решението на държавния секретар за назначаването му за консул в Москва. Както сочи Майкъл Петрович, резонно е да се твърди, че Скайлър влязъл в дипломатическата служба, за да развива академичните си интереси, за разлика от обикновената практика, при която хората се занимават с научна дейност, за да се подготвят за дипломатическата служба. С тази нагласа той напуснал американския континент на път за Русия, като останал известно време в Европа. На „стария континент” Скайлър се срещнал с Тургенев, за чието утвърждаване в САЩ той допринесъл толкова много. Срещата станала в Баден-Баден, където писателят се намирал след нападките срещу „Бащи и деца”… Той дал на Скайлър препоръчителни писма до Л. Толстой, до княз Владимир Ф. Одоевски – един от наследниците на руската княжеска фамилия… виден руски писател и музикален критик, както и до други видни представители на руската литература и обществен живот… В Русия той престоява от 1867 до 1876 г., служейки първоначално в Москва, след това, също като консул през 1869 г. в Ревал (Талин), а през 1870 г. бил преместен в легацията в Петербург като легационен секретар…
Благодарение на владението на руски език, на дълбоките си познания за културата и литературата на Русия, на добрата си цялостна научна подготовка, Скайлър бил приет много добре в най-висшите кръгове на московското общество…
В дома на Одоевски Скайлър имал възможността да се срещне с голям брой представители на руската интелигенция, с най-големите руски поети и писатели, включително и с Толстой. Можем да си представим какъв голям интерес за американския дипломат е представлявала поканата на великия руски писател към Скайлър да му гостува в имението „Ясна поляна”. Гостът останал там седмица. Той имал рядката възможност да наблюдава писателя сред книгите му, помагал му да пренареди библиотеката си, ходил на лов заедно с него. Сред темите на разговор били мнението на Толстой за живота на Запад, проблемите на крепостничеството и разкрепостяването на селяните, романът „Война и мир”, който авторът по това време завършвал, плановете на Толстой да напише исторически роман за Петър Велики. Домакинът споделил грижите си около обзавеждането на училището с учебници за началните класове и помолил Скайлър да го снабди с американски образци. Последният от своя страна получил разрешение да преведе романа му „Казаци”, който Тургенев препоръчвал като „най-финия и най-съвършен продукт на руската литература.”…
В личността на Скайлър е трудно, а не е и необходимо, да се търси разграничаване на неговите интереси, на качествата и чертите, които го определят като дипломат, учен или държавен мъж. Всички те вървят заедно…
…Той се свързва с проф. Александър Г. Брюкнер (Брикнер) във връзка с работата си върху обемист труд в два тома, която Скайлър явно е бил започнал. Монографията се публикува доста по-късно – през 1884 г., под заглавие „Петър Велики, император на Русия. Изследване по историческа биография.”…
Съобщението за новото назначение на Скайлър – легационен секретар, но и генерален консул в Истанбул, дошло през януари 1876 г… Новият генерален консул пристигнал в Истанбул на 6 юли. Макгахан вече бил там. Много скоро след това – на 23 юли, те започват съвместна работа, която обезсмъртява имената им в паметта на българите, милеещи за род и родина.
„Българският въпрос в САЩ 1876 – 1903”, спецкурс лекции, Андрей Пантев, Великотърновски университет „Кирил и Методий” 1984 г.
„Българският април 1876 в Англия и САЩ”, Андрей Пантев, ИК „Иван Вазов”, 1996 г.
Част първа
Поява на българския въпрос в САЩ 1876 – 1878 г.
Пътят до анкетата Скайлър
…Руската подкрепа на САЩ срещу англо-френската враждебност по време на Гражданската война, покупката на Аляска и активизирането на руско-американската търговия косвено допринасят за доближаването на САЩ до позициите на Русия по Източния въпрос. „Странното приятелство” между тях е най-малко смущавано от различията между двете държавни системи, понеже САЩ намира в царизма отличен стратегически контрапункт срещу Англия. За дълги години Щатите са потенциално най-малко заинтересования на Изток съюзник на руската политика на Балканите и в Турция. Руско-американският съюз, макар и формално несключен, дава нови измерения на Източния въпрос и е еднакво нежелан и ненавиждан от великите сили и Османската империя…
В началото вниманието на американската дипломация е насочено към Турция по повод на т.нар. Солунски инцидент през май 1876 г., предизвикан от отвличане на българско момиче от турците, което потърсва убежище за една нощ в къщата на американския вицеконсул в Солун Периклес Х. Лазаро. Намесилите се в полза на българката френски и германски консули са пребити от разгневената и фанатизирана тълпа от мюсюлмани в присъствието на турски заптиета. Този случай замесва всички европейски държави, защото Лазаро е руски поданик, а убитият германски консул Х. Ебът – английски…
Споменатият случай дава възможността на САЩ да се намеси в турските работи…
Точно в такъв съвсем нов и непознат в историята на европейската дипломация момент, се появява един млад и дотогава второстепенен по длъжност и изяви американски дипломат в Цариград Юджийн Скайлър, който ще проведе дейност в подкрепа на българите, неочаквано не само за съвременниците му – познавачи на България, но и за самото правителство на САЩ…
Тази негова настойчивост е съпроводена от ранните намерения на група американци в турската столица да проверят противоречивите сведения в европейската преса за „българските” жестокости. Поради това Дж. Уошбърн настоява пред своя приятел Мейнърд да ходатайства за назначаването на Скайлър. Успехът на застъпничеството му е незабавно последвано от ново предложение на Уошбърн пред Мейнърд: Скайлър да замине веднага за България и да започне разследване. За същото настоява и Ив. Евст Гешов, който слабо познава Скайлър…
2. Анкетата Скайлър и българският въпрос
Сътрудничеството с Русия е болезнена точка в боравенето на местните американци с Източния въпрос, защото те се страхуват от една страна, че ако се присъединят към руската дипломация, те ще си създадат затруднения с останалите сили, а от друга, че противопоставянето им на руското влияние може преждевременно да осуети по-нататъшните им планове за разпространение на американското влияние. Те държат сметка за традиционните връзки между Русия и българите, но винаги, когато следва да се направи политическа стъпка в полза на последните, и когато се ръководят от добри намерения, първата им задача е да се разграничат от Русия.
Дейността на Ю. Скайлър през 1876 г. е забележително изключение от тази линия на американското поведение спрямо българите. В известна степен това важи и за посланика Х. Мейнърд, заедно с дългогодишния консул в Солун П. Лазаро. Те тримата, мощно подкрепени от още един американец – Дж. Макгахан, предприемат важни за българите инициативи, които поставят на друга плоскост позицията на американската дипломация по българския въпрос…
Както е известно, към двамата [Макгахан и Скайлър – бел. Хр. Г.] американци, които до 23 юли вече окончателно са се приготвили за разследването, се присъединяват по-късно и подсекретарят на руското посолство в Цариград граф Алексей Н. Церетелев, а също и кореспондентът на „Кьолнише цайтунг” Карл Шнайдер. В този състав комисията за разследване се отправя и пребивава по местата на събитията за срок от единадесет дни...
Паметник на Алексей Церетелев в Батак
В писмо, публикувано във в. „Ню Йорк дейли трибюн” на 26 октомври, [Скайлър] твърди, че в резултат от неговата лична намеса са освободени хиляда и двеста български „политически затворници”, а много предстоящи екзекуции са отложени и отменени…
В предварителния и особено с официалния си рапорт за положението в България Скайлър се присъединява [към] започнатата от Пиърс, Галенга и Макгахан журналистическа кампания, която осъжда турските зверства. Така българският въпрос навлиза в качествено нова фаза. Вече не само руската дипломация и общественост, не само европейските журналисти, но и един дипломат и то от най-малко заинтересованите отдалечени от Европа Северноамерикански щати изнася данни, събрани на място от „безименни” български източници, от самите жертви на турците. Това е вече достатъчен и твърде убедителен аргумент сведенията да бъдат възприемани по-сериозно, не само като журналистическа сензация. Обстоятелството, че Скайлър застава на страната на пострадалото население в качеството си на официален представител, допринася много за политизирането на българския въпрос, въпреки, че САЩ още нямат статут на велика сила….
С разгарянето на българската агитация популярността на Скайлър всред дейците и поддържниците на Гладстоновата агитация нараства. Сведенията от неговите рапорти са главният източник на новия памфлет на Гладстон „Българските ужаси в Източния въпрос”. Е. Коуей – приятел на Скайлър му пише от Лондон: „Кралството се е отдало на митинги на възмущение, които продължават ден и нощ. На всяко едно от тях се гласуват резолюции на благодарност към тебе и ако ти си тук и тълпата те познае на улицата, тя ще те следва дълго с овации.” Самият Гладстон пише на Скайлър но 27 януари 1887 благодарствено писмо за пропагандата на либералната партия…
С включването си в българската агитация в Англия, Скайлър сам печели първия рунд от борбата за отделянето на България от османската административна система. За по-малко от два месеца той става най-известният дипломат в Европа. Но дейността на Ю. Скайлър не приключва с предизвикалите толкова бурен ефект негови доклади. През есента на 1876 г. заедно с княз Церетелев той подготвя проекти за бъдещото устройство на свободната българска държава и за нейните граници. Сам по себе си този факт… ясно свидетелств