/Поглед.инфо/ Много нещо е написано за американеца Юджийн Скайлър - писател, изследовател, журналист, дипломат, преводач от руски език (превеждал е Тургенев и Толстой). Улици във Варна, Панагюрище, Пловдив и София носят името му, и връх в Антарктида е кръстен на него. Не е преувеличение, ако се каже, че той отдава живота си за освобождението на България и за създаването на българска държава в нейните етнически граници. Това, което се често се премълчава днес, е, че той е и страстен русофил, освен българофил; че 19 век, в пълна противоположност на сегашния век на омразата, е определян като века на „странното приятелство” между Русия и Америка.

Юджийн Скайлър

Русия подкрепя дипломатически възникването на американската държава през 1776 г., оказва й помощ и в Гражданската война през 1861 – 1865 г. За ужас на англичаните и французите, през 1863 г. две руски ескадри, в готовност за бой с тях, акостират в Сан Франциско и Ню Йорк и са посрещнати сърдечно от американците.По този повод у Скайлър се е зародило желанието да изучава руски език и той свързва живота си с Русия.

Дипломатът Юджийн Скайлър проучва детайлно кървавия погром над Априлското въстание през 1876 г. Неговите доклади предизвикват бурята на възмущение, която залива Европа и света. Успоредно с това той работи съвместно с руските дипломати в Цариград и граф Игнатиев се опира на докладите му в конференциите за съдбата на България. Заради цялостната му дейност в полза на отечеството ни и за сътрудничеството му с Русия руското правителство го награждава с императорския орден „Света Анна”, който малцина избраници са получавали.

Днес ви предлагам да надникнем в изследвания по темата на двама учени – Петър Шопов и Андрей Пантев. Вижте и откъс от доклад на Скайлър за турските зверства по време на Априлското въстание.

Юджийн Скайлър и българите”, Веселин Трайков, Петър Шопов, Майкъл Петрович, изд. „Наука и изкуство”, 1987 г.

Из „Юджийн Скайлър – живот и дейност преди 1876 г.”

Петър Шопов

…Руските кораби… , пристигнали в Ню Йорк, когато Скайлър посещава там Колумбийския университет. Всъщност те били акостирали съвсем недалеч от самия университет в Манхатън. Присъствието на руските офицери и моряци разнообразило живота в града. Те участвали в различни паради, церемонии, приеми, балове. Това дава възможност на Скайлър да установи контакти с тях. Така у него се породил интересът към руския народ, към неговия език и литература. През следващите три години (1863 – 1866 г.) Скайлър вземал уроци по руски при един източноправославен свещеник в Ню Йорк…

Системните занимания на Скайлър с руски език увеличили до такава степен познанията му, че му позволили да преведе романа „Бащи и деца” на Иван Сергеевич Тургенев – една от най-крупните фигури в руската литература през Х1Х век. Преводът, който бил публикуван в 1867 г., е всъщност първото произведение на Тургенев, появило се на английски език в САЩ…

В САЩ преводът на Скайлър бил посрещнат много добре. Вестник „Ню Йорк таймс” писал следното: „Съмнително е, че могат да се намерят десет американци, които са в състояние да направят това, което така майсторски е извършил Скайлър… Г-н Скайлър е пионер в тази нова област на литературното усилие.”…

Може да се предположи, че Скайлър е посрещнал с удовлетворение решението на държавния секретар за назначаването му за консул в Москва. Както сочи Майкъл Петрович, резонно е да се твърди, че Скайлър влязъл в дипломатическата служба, за да развива академичните си интереси, за разлика от обикновената практика, при която хората се занимават с научна дейност, за да се подготвят за дипломатическата служба. С тази нагласа той напуснал американския континент на път за Русия, като останал известно време в Европа. На „стария континент” Скайлър се срещнал с Тургенев, за чието утвърждаване в САЩ той допринесъл толкова много. Срещата станала в Баден-Баден, където писателят се намирал след нападките срещу „Бащи и деца”… Той дал на Скайлър препоръчителни писма до Л. Толстой, до княз Владимир Ф. Одоевски – един от наследниците на руската княжеска фамилия… виден руски писател и музикален критик, както и до други видни представители на руската литература и обществен живот… В Русия той престоява от 1867 до 1876 г., служейки първоначално в Москва, след това, също като консул през 1869 г. в Ревал (Талин), а през 1870 г. бил преместен в легацията в Петербург като легационен секретар…

Благодарение на владението на руски език, на дълбоките си познания за културата и литературата на Русия, на добрата си цялостна научна подготовка, Скайлър бил приет много добре в най-висшите кръгове на московското общество…

В дома на Одоевски Скайлър имал възможността да се срещне с голям брой представители на руската интелигенция, с най-големите руски поети и писатели, включително и с Толстой. Можем да си представим какъв голям интерес за американския дипломат е представлявала поканата на великия руски писател към Скайлър да му гостува в имението „Ясна поляна”. Гостът останал там седмица. Той имал рядката възможност да наблюдава писателя сред книгите му, помагал му да пренареди библиотеката си, ходил на лов заедно с него. Сред темите на разговор били мнението на Толстой за живота на Запад, проблемите на крепостничеството и разкрепостяването на селяните, романът „Война и мир”, който авторът по това време завършвал, плановете на Толстой да напише исторически роман за Петър Велики. Домакинът споделил грижите си около обзавеждането на училището с учебници за началните класове и помолил Скайлър да го снабди с американски образци. Последният от своя страна получил разрешение да преведе романа му „Казаци”, който Тургенев препоръчвал като „най-финия и най-съвършен продукт на руската литература.”…

В личността на Скайлър е трудно, а не е и необходимо, да се търси разграничаване на неговите интереси, на качествата и чертите, които го определят като дипломат, учен или държавен мъж. Всички те вървят заедно…

…Той се свързва с проф. Александър Г. Брюкнер (Брикнер) във връзка с работата си върху обемист труд в два тома, която Скайлър явно е бил започнал. Монографията се публикува доста по-късно – през 1884 г., под заглавие „Петър Велики, император на Русия. Изследване по историческа биография.”…

Съобщението за новото назначение на Скайлър – легационен секретар, но и генерален консул в Истанбул, дошло през януари 1876 г… Новият генерален консул пристигнал в Истанбул на 6 юли. Макгахан вече бил там. Много скоро след това – на 23 юли, те започват съвместна работа, която обезсмъртява имената им в паметта на българите, милеещи за род и родина.

Българският въпрос в САЩ 1876 – 1903”, спецкурс лекции, Андрей Пантев, Великотърновски университет „Кирил и Методий” 1984 г.

Българският април 1876 в Англия и САЩ”, Андрей Пантев, ИК „Иван Вазов”, 1996 г.

Част първа

Поява на българския въпрос в САЩ 1876 – 1878 г.

Пътят до анкетата Скайлър

…Руската подкрепа на САЩ срещу англо-френската враждебност по време на Гражданската война, покупката на Аляска и активизирането на руско-американската търговия косвено допринасят за доближаването на САЩ до позициите на Русия по Източния въпрос. „Странното приятелство” между тях е най-малко смущавано от различията между двете държавни системи, понеже САЩ намира в царизма отличен стратегически контрапункт срещу Англия. За дълги години Щатите са потенциално най-малко заинтересования на Изток съюзник на руската политика на Балканите и в Турция. Руско-американският съюз, макар и формално несключен, дава нови измерения на Източния въпрос и е еднакво нежелан и ненавиждан от великите сили и Османската империя…

В началото вниманието на американската дипломация е насочено към Турция по повод на т.нар. Солунски инцидент през май 1876 г., предизвикан от отвличане на българско момиче от турците, което потърсва убежище за една нощ в къщата на американския вицеконсул в Солун Периклес Х. Лазаро. Намесилите се в полза на българката френски и германски консули са пребити от разгневената и фанатизирана тълпа от мюсюлмани в присъствието на турски заптиета. Този случай замесва всички европейски държави, защото Лазаро е руски поданик, а убитият германски консул Х. Ебът – английски…

Споменатият случай дава възможността на САЩ да се намеси в турските работи…

Точно в такъв съвсем нов и непознат в историята на европейската дипломация момент, се появява един млад и дотогава второстепенен по длъжност и изяви американски дипломат в Цариград Юджийн Скайлър, който ще проведе дейност в подкрепа на българите, неочаквано не само за съвременниците му – познавачи на България, но и за самото правителство на САЩ…

Тази негова настойчивост е съпроводена от ранните намерения на група американци в турската столица да проверят противоречивите сведения в европейската преса за „българските” жестокости. Поради това Дж. Уошбърн настоява пред своя приятел Мейнърд да ходатайства за назначаването на Скайлър. Успехът на застъпничеството му е незабавно последвано от ново предложение на Уошбърн пред Мейнърд: Скайлър да замине веднага за България и да започне разследване. За същото настоява и Ив. Евст Гешов, който слабо познава Скайлър…

2. Анкетата Скайлър и българският въпрос

Сътрудничеството с Русия е болезнена точка в боравенето на местните американци с Източния въпрос, защото те се страхуват от една страна, че ако се присъединят към руската дипломация, те ще си създадат затруднения с останалите сили, а от друга, че противопоставянето им на руското влияние може преждевременно да осуети по-нататъшните им планове за разпространение на американското влияние. Те държат сметка за традиционните връзки между Русия и българите, но винаги, когато следва да се направи политическа стъпка в полза на последните, и когато се ръководят от добри намерения, първата им задача е да се разграничат от Русия.

Дейността на Ю. Скайлър през 1876 г. е забележително изключение от тази линия на американското поведение спрямо българите. В известна степен това важи и за посланика Х. Мейнърд, заедно с дългогодишния консул в Солун П. Лазаро. Те тримата, мощно подкрепени от още един американец – Дж. Макгахан, предприемат важни за българите инициативи, които поставят на друга плоскост позицията на американската дипломация по българския въпрос…

Както е известно, към двамата [Макгахан и Скайлър – бел. Хр. Г.] американци, които до 23 юли вече окончателно са се приготвили за разследването, се присъединяват по-късно и подсекретарят на руското посолство в Цариград граф Алексей Н. Церетелев, а също и кореспондентът на „Кьолнише цайтунг” Карл Шнайдер. В този състав комисията за разследване се отправя и пребивава по местата на събитията за срок от единадесет дни...

Паметник на Алексей Церетелев в Батак

В писмо, публикувано във в. „Ню Йорк дейли трибюн” на 26 октомври, [Скайлър] твърди, че в резултат от неговата лична намеса са освободени хиляда и двеста български „политически затворници”, а много предстоящи екзекуции са отложени и отменени…

В предварителния и особено с официалния си рапорт за положението в България Скайлър се присъединява [към] започнатата от Пиърс, Галенга и Макгахан журналистическа кампания, която осъжда турските зверства. Така българският въпрос навлиза в качествено нова фаза. Вече не само руската дипломация и общественост, не само европейските журналисти, но и един дипломат и то от най-малко заинтересованите отдалечени от Европа Северноамерикански щати изнася данни, събрани на място от „безименни” български източници, от самите жертви на турците. Това е вече достатъчен и твърде убедителен аргумент сведенията да бъдат възприемани по-сериозно, не само като журналистическа сензация. Обстоятелството, че Скайлър застава на страната на пострадалото население в качеството си на официален представител, допринася много за политизирането на българския въпрос, въпреки, че САЩ още нямат статут на велика сила….

С разгарянето на българската агитация популярността на Скайлър всред дейците и поддържниците на Гладстоновата агитация нараства. Сведенията от неговите рапорти са главният източник на новия памфлет на Гладстон „Българските ужаси в Източния въпрос”. Е. Коуей – приятел на Скайлър му пише от Лондон: „Кралството се е отдало на митинги на възмущение, които продължават ден и нощ. На всяко едно от тях се гласуват резолюции на благодарност към тебе и ако ти си тук и тълпата те познае на улицата, тя ще те следва дълго с овации.” Самият Гладстон пише на Скайлър но 27 януари 1887 благодарствено писмо за пропагандата на либералната партия…

С включването си в българската агитация в Англия, Скайлър сам печели първия рунд от борбата за отделянето на България от османската административна система. За по-малко от два месеца той става най-известният дипломат в Европа. Но дейността на Ю. Скайлър не приключва с предизвикалите толкова бурен ефект негови доклади. През есента на 1876 г. заедно с княз Церетелев той подготвя проекти за бъдещото устройство на свободната българска държава и за нейните граници. Сам по себе си този факт… ясно свидетелства за отношението му към българите… В навечерието на Цариградската конференция Скайлър отново е между първите най-дейни политици, които подкрепят освободителните стремежи на българския народ…

Очевидното благоразположение и добронамереност към българите естествено довежда Скайлър до активно сътрудничество с руската дипломация. По негови думи, той е поканен за съвместна работа с княз Церетелев по проекта за устройството на България – от самият граф Игнатиев. Тази покана е резултат от краткото, но плодотворно сътрудничество между Церетелев и Скайлър по времето на разследването на османските жестокости в България. Скайлър приема веднага предложението, въпреки предпазливите възражения на своя шеф Мейнърд. В началото на ноември 1876 г. Скайлър започва контактите си с руското посолство по изработването на проекта. На 15 ноември той пише, че работи усилено с желание да направи проекта за „бъдещото устройство на България добър”…

Съвместната работа на Церетелев и Скайлър се отличава с това, че и двамата дипломати изработват проекта въз основа както на публикации, така и върху своите собствени наблюдения и проучвания за разпределението на българското население по балканските земи. Значението на този проект в етнически и териториален смисъл днес е добре известно. Той следва принципа на преобладаването на българската нация в различните райони и ги включва в българската държавна територия, която да се обособи чрез откъсването им от османската административна система. България е съставена от Дунавския и от Софийския вилает, Пловдивския и Сливенския санджак и българските области в Македония. В западните български провинции влизат районите на Скопие, Велес и Воден. Българските сандажаци от Одринския вилает се присъединяват към автономната държавна територия на България…

При докладването на проекта Церетелев – Скайлър пред Цариградската конференция името на Скайлър е споменавано като гаранция, че проектът не е еднолична инициатива само на руското правителство. Предполага се, че правителството на САЩ е осведомено за участието на неговия дипломат и е дало одобрението си. Всъщност Скайлър и Мейнърд действат самоволно и без консултация между Вашингтон и Петербург. Но Държавният департамент не излиза с официално опровержение на това предложение. Граф Игнатиев лично съобщава това на Солсбъри. И при представянето на проекта на предварителната сесия на Цариградската конференция, участието на Скайлър се използва като аргумент…

Приемането на „голяма” България , макар и под наложеното разделение на Цариградската конференция е първото междудържавно потвърждение на нейните етнически измерения.

Значението на този факт е разбрано навреме от Скайлър, който и в последвалия си проект за правителствена структура на провинцията България отново подчертава: „България ще представлява автономна провинция на Османската империя, съставена от Дунавския и Софийския вилаети, от Пловдивски и Сливенски санджаци и от българските области в Македония”. Потвърдено от неруски дипломат, непринадлежащ дори и на държавите от Съюза на тримата императори, това искане пуска в международно обръщение така старателно пренебрегваните от западноевропейските политици факти за етническото съотношение между българите и останалите народности в Европейска Турция…

[Участието] на Скайлър наред с други обективни общественици, политици и учени в българската част на Източната криза съвсем не се изчерпва само с неговия принос за разобличаването на жестокостите, както обикновено се твърди в миналото, а и днес. Той допринася реално за увеличаването на възможностите да внесе повече историческа и научна информация относно българското население, което ще бъде засегнато от предстоящите промени. Ролята на Скайлър се откроява особено като се сравни с резултатите от дейността на други американци, благоразположени към българите…

В такава връзка може да бъдат оценени и усилията на Скайлър за изнасянето на броя на жертвите от Априлското въстание. „Съединяването” на темата за жестокостите с тази за етническото разпространение на българите и за бъдещите граници на България са свързани с искането за държавно обособяване на българските земи…

Скайлър е един малкото приятели на българите от Западното полукълбо, които се запознават с народа и неговите стремежи и които не променят отношението си към него след войната и мира. Това своевременно е разбрано и оценено от истинските приятели на българската независимост. Още през 1878 г. руското правителство го награждава с орден „Св. Анна” за заслуги, оказани на българското дело.

Положителното наследство от „личната дипломация” става по-нататъшното разпространение в Европа за истината за етнографските граници на българската народност. Веднъж попаднали в зрителното поле на европейската общественост, българите престават да бъдат „малкия народ между Дунав и Стара планина”, както презрително се отзовава Бисмарк за тях…

Участието на Скайлър както в съставянето, така и в пускането в политическо обръщение на етнографската информация е по-значимо от свидетелствата за зверства и насилие. То е част от „европеизирането” на старата тема за народностната принадлежност на населението, чиято съдба решава руското оръжие…

Турските зверства в България“, Джанюариъс Макгахан, изд. SKYPRINT, 2019 г.:

ИЗ ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ ДОКЛАД НА ЮДЖИЙН СКАЙЛЪР ЗА СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ

ПЛОВДИВ, 10 АВГУСТ 1876 Г.

ДО ПОЧИТАЕМИЯ ХОРАС МЕЙНАРД И Т.Н., И Т.Н., И Т.Н.

Сър,

Във връзка със зверствата и кланетата, извършени в България от турците, имам чест да Ви осведомя, че посетих градовете Одрин, Пловдив и Пазарджик и селата Станимака, Кадъкьой, Кричим, Перущица, Пещера, Радилово, Батак, Калаглари, Панагюрище (Отлуккьой), Копривщица (Авраталан) и Клисура (Персидент или Дервент) и Пловдивски и Пазарджишки окръзи.

От това, което лично видях, и от изследванията, които проведох, и сведенията, които получих, установих следните факти:

През последната зима и пролет агенти от Българския комитет в Букурещ са агитирали в България за въстание против турското правителство и са получили значителна подкрепа между по-младите сред населението. Вследствие издайничество на заговора въстанието избухнало преждевременно на 1 и 2 май в селата Клисура, Копривщица, Панагюрище, Ново село, Белово и може би в още едно или две други. Настанал голям смут, дори паника в Пазарджик и Пловдив; много телеграми били изпратени до Портата за редовна войска, каквато след известно забавяне им била отказана. Бейовете в Пловдив и Одрин практически заграбили властта и въоръжили мюсюлманското население от градовете и по селата, като оръжие им било изпратено от Одрин и Цариград. Тези въоръжени мюсюлмани, наричани нередовна войска или башибозуци, заедно с малобройната редовна войска, намираща се по тези места, били изпратени на поход против българските села, за да потушат въстанието и да разоръжат християнското население. По това време, изглежда, малко черкези са били използвани. Техните селища били на изток от Одрин. Извършено било масово повдигане (levee en masse) на мюсюлманските села против техните християнски съседи.

Въстаналите села оказали малка или никаква съпротива. В много случаи те предали оръжието си при първо поискване. Почти всички села, нападнати от башибозуците, били изгорени и ограбени, а така също и селищата, които били напуснати от изплашените им жители. Населението на някои села било изклано след извършването на най-свирепа жестокост и изнасилвания не само на жени и момичета, но и на лица от другия пол. Тези престъпления били извършени както от редовните войски, така и от башибозуците.

Броят на опожарените напълно или отчасти села в районите на Пловдив, Рупчос и Пазарджик възлиза най-малко на шестдесет и пет…

Този списък е може би не изцяло точен, тъй като много градове и села имат турски и български имена и може да се повтарят един или два пъти. Някои села са вероятно и пропуснати. Поради липсата на статистика невъзможно е да се установи населението на всяко село и в някои случаи не бях в състояние да установя броя на къщите. Обикновено докато е жив старейшината или бащата на семейството, женените синове живеят с него, така че често има семейства с по 15, 20 и дори 39 души. По този начин населението на едно село би било по-голямо, отколкото при същото число на къщите в други страни. В по-големите села долните етажи на къщите са от камък покривите са с керемиди, улиците са покрити с плочи и изобщо личи удобството и благосъстоянието. Войската е обърнала особено внимание на черквите и училищата, които при някои случаи са били разрушени с газ и барут. Олтарите са били също разрушени, иконите по стените са били издраскани и стените изподупчени, а светите места омърсени и осквернени.

Освен селата, изгорени са били четири манастира: „Свети Тодор“ близо до Перущица; „Богородица“ и „Безсребреници“ край Кричим и „Свети Никола“ край Калугерово.

Турците поддържат, че много от тези села са били изгорени от въстаниците, за да принудят българското население да се присъедини към тях. Не ми се удаде да установя подобно нещо освен в един или два случая и дори и при тях доказателствата са твърде слаби. В Белово въстаниците се изгорили железопътната станция, в която няколко заптиета са били потърсили убежище.

Твърде трудно е да се изчисли броят на убитите българи през тези няколко дни, докато траели смутовете, но аз съм наклонен да посоча числото 15 000 като най-малката цифра за районите, които изброих….

Ахмед ага, който е командвал клането, е бил декориран и повишен в чин юзбашия.

Очевидно тези жестокости не са били необходими за потушаването на въстанието, тъй като то е било незначително и селяните се предавали въобще при първа покана. Жестокостите не могат да бъдат оправдани и от състоянието на паника, което се било появило още преди изпращането на редовните войски. Опит обаче е имало и не само от страна на турците, те да бъдат защитени и да се смекчи вината им, предвид уж предшестващи свирепства, които - казва се - били извършени от българите. Внимателно съм изследвал това и не мога да кажа, че българите са извършили изстъпления и зверства или каквито и да е действия, които биха заслужили подобно име…

Ваш предан Юджийн Скайлър

* Черно на бяло

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели