/Поглед.инфо/ Вторият фронт се открива след три години шикалкавене и празни обещания

Седемдесет и пет години от Победата и от края на Втората световна война. Пуснете ли някой от тв каналите, специализирал се в излъчването на документални филми за Втората световна война, особено новосъздадени, няма как да не ви се натрапи, че преобладават тези за десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г., за английското разузнаване, за разшифровъчната машина "Енигма", за немските бомбардировки над Англия, за ответните над Германия... С половин уста се споменава броят на немските дивизии на Ламанша, навярно защото съпоставката с тяхното количество на Източния фронт не е никак приятна и днес. За героизма на съюзническата армия при Ардените също може да се научат доста интересни факти. Но за ролята на Червената армия за крайния успех при Арденската битка - ни звук, ни образ. (https://www.duma.bg/stalin-spasyava-angliya-i-sasht-ot-razgrom-v-ardenite-n202983).

Но документите в България днес наистина са странно нещо. Не споменавани, не издавани, премълчавани, мачкани и в името на задокеанската любов, те възкръсват от време на време. Защото в други времена никой не си е помислял да ги оспорва.

Днес ви предлагаме частичка от спомените за  Втория фронт на видния английски юрист, член на парламента, Денис Прит (1887-1972), председател на контрапроцеса за Георги Димитров. И щипка от кореспонденцията между Сталин, Чърчил и Рузвелт по темата, както се казва - от най-първа ръка. И няма как истината да не лъсне като калайдисан тиган на месечина. Дали Англия и САЩ щяха да открият Втория фронт на Втората световна, ако СССР не бе на път да победи Германия и без него? 

Денис Ноел Прит, "Спомени на един британски съдебен защитник", Партиздат, 1981 г.

Кампанията за откриването на втория фронт

Искането за откриването на втори фронт срещу нацистите в Европа, издигнато наскоро след хитлеристкото нахлуване, се оформи като остър спорен въпрос, който разпалваше духовете почти през всичките три години от нападението срещу Съветския съюз до действителното откриване на втория фронт през 1944 г. Вторият фронт трябваше да помогне за съкращаването на войната и да окаже широка помощ на Съветския съюз в неговите тежки битки срещу въоръжените сили на Хитлер, които бяха съсредоточени главно на съветско-германския фронт. Както се разкри от по-късни източници, положението на Чърчил не беше леко. Безспорно той се стремеше към пълното унищожаване на нацистите, но той гледаше по-далеч и имаше амбициозни планове. Той искаше Съветският съюз в края на войната да бъде толкова изтощен, че да оказва слабо влияние върху мирните преговори и да не може да се противопостави на неговите усилия да спаси капитализма в света. Част от този план се криеше в опита да се осигури контрол върху страните от Югоизточна Европа, за да не тръгнат те по пътя на социализма. По тази причина той искаше да замени втория фронт в Западна Европа с фронт в Северна Африка, Италия или на Балканите, но при всички случаи да забави колкото е възможно откриването на втория фронт в Западна Европа. В същото време обаче той трябваше да се бори и с "мюнхенците" в правителството и в Консервативната партия, които дори не желаеха безусловното поражение на германците, да не говорим пък за съюз със СССР. Те бяха по-скоро готови да се освободят от Чърчил. Затова самият той дълго време преди нацистите трябваше да воюва на "два фронта"...

Правеха се опити да се създаде илюзията, че нашето правителство се стреми да открие силен фронт в Западна Европа и че само ограниченият  военен потенциал и стратегическите възгледи пречели на това похвално намерение. Никога не съм вярвал на тези твърдения, макар че тогава не можех да разбера толкова ясно положението, както днес. И от стратегическо значение откриването на втори фронт в Европа представляваше голямо предимство...

От британска страна за него стана дума пръв път официално на 27 юни 1941 г., само пет дена след нападението срещу Съветския съюз... На 8 юли министърът на външните работи Идън отиде още по-далеч и сподели с Майски (посланик на СССР в Англия - б.а.), че подкрепя един десант в Северна Франция.

На 18 юли 1941 г. съветското правителство се обърна към Чърчил с настойчива молба за откриване на втори фронт. Чърчил отговори: "Началник-щабовете обаче не виждат възможност да се предприеме нещо подобно от такъв мащаб, което да представлява за вас дори най-малка полза." В същото време нацистите прехвърляха тъкмо тридесет пресни пехотни дивизии и огромни маси бронирани коли и самолети от Западния на Източния фронт...

Така Съветският съюз трябваше отначало да се противопоставя без друга помощ на напредването на германците към Москва, Ленинград и по другите фронтове. През октомври 1941 г. Бивърбрук (министър без портфейл - б.а) посети Москва. Когато се върна в Лондон, той настояваше много енергично Великобритания да започне военни действия в Западна Европа, но без резултат. 

Из Преписката на Председателя на Министерския съвет на СССР с Президентите на САЩ и Министър-председателите на Великобритания по време на Великата Отечествена война 1941-1945 (дипломатически документи от архива на Министерството на външните работи на Русия),  Партиздат, 1983 г. 

Лично послание от Сталин до г. Чърчил

... Струва ми се по-нататък, че военното положение на Съветския съюз, както и на Великобритания, би било значително подобрено, ако беше създаден фронт против Хитлер на Запад (Северна Франция) и на Север (Арктика). 

Фронтът Северна Франция не само че би отклонил сили на Хитлер от Изток, но и би направил невъзможно нахлуването на Хитлер в Англия... Представям си трудността по създаването на такъв фронт, но ми се струва, че въпреки трудностите той би трябвало да бъде създаден не само в името на общото ни дело, но и в интерес на самата Англия. Най-лесно е да бъде създаден такъв фронт именно сега, когато силите на Хитлер са отклонени на Изток и когато Хитлер още не е успял да затвърди заетите на Изток позиции... В тази операция ще вземат участие съветски сухопътни, морски и авиационни сили...

18 юли 1941 г.

Лично послание от премиера Сталин до премиера г. Чърчил

Изпратено на 3 септември 1941 г.

Благодаря за обещанието да продадете на Съветския съюз освен обещаните по-рано 200 самолета-изтребителя още 200 изтребителя... Трябва обаче да кажа, че тези самолети които, както изглежда, могат да бъдат пуснати в действие не скоро и не изведнъж, а в различно време и на отделни групи, не ще могат да внесат сериозни промени на Източния фронт... не само поради големите мащаби на войната, които изискват непрестанно подаване на голямо количество самолети, но главно поради това, че през последните три седмици положението на съветските войски се влоши значително в такива важни райони като Украйна и Ленинград.

Работата е в това, че относителното стабилизиране на фронта, което успяхме да постигнем преди около три седмици, през последните седмици претърпя крах поради прехвърлянето на Източния фронт на 30-34 свежи германски пехотни дивизии и грамадно количество танкове и самолети, а също поради голямото активизиране на 20 финландски дивизии и 26 румънски дивизии. Германците смятат опасността на Запад за блъф и безнаказано прехвърлят от Запада всички свои сили на Изток, убедени, че на Запад няма и не ще има никакъв втори фронт. Германците смятат за напълно възможно да бият противниците си поотделно: отначало русите, после англичаните. 

В резултат ние загубихме над половината Украйна и освен това врагът се озова пред вратите на Ленинград. Тези обстоятелства доведоха до това, че ние загубихме Криворожкия железноруден басейн и редица металургични заводи в Украйна, евакуирахме един алуминиев завод на Днепър и друг алуминиев завод в Тихвин, един моторен и два самолетни завода в Украйна, два моторни и два самолетни завода в Ленинград, при това тези заводи могат да бъдат пуснати в действия на новите места най-рано след седем-осем месеца. 

Всичко това доведе до отслабване на нашата отбранителна способност и постави Съветския съюз пред смъртна заплаха...

Мисля, че има само един път да се излезе от това положение: да бъде създаден още тази година втори фронт някъде на Балканите или във Франция, който може да отклони от Източния фронт 30-40 германски дивизии...

***

13 септември 1941 г.

... Мога само да приветствам това, че английското правителство смята да ни окаже тази помощ не във вид на покупко-продажба, а под формата на другарско сътрудничество. 

У. Чърчил до Й. В. Сталин 

Получено на 6 септември 1941 г.

1. Отговарям веднага в духа на Вашето послание. Макар че не бихме се спрели пред никакви усилия, в момента няма никаква възможност да бъде извършена такава британска акция на Запад (освен въздушна акция), която би дала възможност за отклоняване на германски сили от Източния фронт преди зимата. Също така няма никаква възможност да бъде създаден втори фронт на Балканите без помощта на Турция...

5. Готови сме да изработим с Вас съвместни планове. Дали британските армии ще бъдат достатъчно силни, за да нахлуят на европейския континент през 1942 г.; зависи от събитията, които мъчно могат да бъдат предвидени. 

Лично послание от премиера г. Сталин до премиера г. Чърчил 

Изпратено на 13 септември 1941 г.

В последното си послание изложих мнението на правителството на СССР за откриването на втори фронт като основно средство за подобряване на нашето общо дело. В отговор на посланието Ви, в което отново подчертавате, че в дадения момент е невъзможно да бъде открит втори фронт, мога само да повторя, че липсата на втори фронт налива вода във воденицата на общите ни врагове...

Писмо на народния комисар на външните работи на СССР до посланика на Великобритания в СССР

29 септември 1943 г.

Уважаеми г-н Посланик,

Във връзка с писмото ви от 19 септември относно предложения от правителството на Великобритания списък на въпросите за обсъждане на съвещанието на министрите на външните работи на Великобритания, Съединените щати и СССР Ви съобщавам, че на управляващия посолството на СССР в Лондон е възложено да предаде на правителството на Великобритания следния отговор на съветското правителство:

"... От своя страна съветското правителство предлага следното: 

1. Да се разгледат мерки за съкращаване на сроковете на войната срещу Германия и нейните съюзници в Европа. Имат се предвид такива неотложни мерки от страна на правителствата на Великобритания и САЩ още през 1943 г., които ще осигурят нахлуването на англо-американските армии в Западна Европа през Ламанш и които заедно с мощните удари на съветските войски по основните сили на германската армия на съветско-германския фронт, трябва да подкопаят из основи военно-стратегическото положение на Германия и да доведат до решително съкращаване на сроковете на войната. 

2. Що се отнася до другите въпроси на съвещанието в Москва, съветското правителство не възразява да бъде обсъден един или друг от въпросите, споменати в дневния ред..."

Сталин до министър-председателя 

16 февруари 1943 г.

3. Що се отнася до откриването на втори фронт в Европа, по-специално във Франция, то, както се вижда от Вашето съобщение, се предвижда едва за август-септември. Струва ми се обаче, че сегашната обстановка изисква тези срокове да бъдат съкратени максимално и вторият фронт да бъде открит значително по-рано от посочения срок...

4. Според достоверни сведения от края на декември, когато действията на англо-американските сили в Тунис кой знае защо бяха преустановени, германците са прехвърлили на съветско-германския фронт от Франция, Белгия, Холандия и от самата Германия 27 дивизии, включително 5 танкови. По такъв начин, вместо да се помогне на Съветския съюз, като бъдат отклонени германски сили от съветско-германския фронт, бе облекчен Хитлер, който поради отслабването на англо-американските операции в Тунис получи възможност да прехвърли против русите допълнителни свои войски...

Сметнах за необходимо да изпратя настоящия отговор и на г-н Рузвелт.

Благодаря ви за топлите поздравления по случай освобождението на Ростов на Дон. Нашите войски завзеха днес гр. Харков. 

[Президентът Рузвелт до Сталин]

5 март 1943 г.

... Напълно съзнавам неблагоприятните последици от това забавяне за общите усилия на съюзниците и ще взема всички възможни мерки, за да се започнат колкото се може по-скоро успешни настъпателни действия против въоръжените сили на държавите от Оста с цел окончателното му унищожаване...

Разбирам колко е важно в най-близкия подходящ момент да бъдат предприети военни действия в Европа, за да се намали съпротивата на държавите от Оста срещу Вашата героична армия. Можете да бъдете сигурен, че военните усилия на Америка ще бъдат приложени и на континента като резултат от успеха в Северна Африка незабавно, щом с максимални усилия успеем да осигурим транспортни средства.

 Желаем на Вашата героична армия по-нататъшни успехи, които вдъхновяват всички нас.

Сталин до министър-председателя Чърчил

15 март 1943 г.

От съобщението ви се вижда, че англо-американските операции в Северна Африка не само не се ускоряват, но и се отлагат чак за края на април. И дори този срок не е съвсем сигурен. Така че в най-напрегнатия момент на боевете против хитлеристките войски през периода февруари-март англо-американското настъпление в северна Африка не само не се форсираше, но и изобщо не бе предприето, а набелязаните от вас срокове за него са отложени. А Германия вече успя да прехвърли от запад против съветските войски 36 дивизии, от които 6 танкови. Лесно може да се разбере какво затруднение създаде това за съветската армия и колко облекчи положението на германците на съветско-германския фронт. 

... Както и по-рано, смятам, че главният въпрос е да се ускори откриването на втори фронт във Франция. Както помните, Вие смятахте да откриете втори фронт още през 1942 г., във всеки случай не по-късно от пролетта на тази година. Имаше достатъчно сериозни мотиви за това...

Запознах се с Вашите аргументи..., които характеризират трудностите на англо-американските операции в Европа. Признавам тези трудности. И въпреки това смятам за нужно да ви предупредя най-настойчиво от гледна точка на интересите на общото дело за сериозна опасност, която крие по-нататъшно забавяне на откриването на втори фронт във Франция. Ето защо неопределеността на думите Ви относно набелязаното англо-американско настъпление от другата страна на Ламанша поражда у мен тревога, която не мога да премълча. 

"Московската конференция 19/30 октомври 1943 г.", сб. документи, Партиздат, 1984 г. 

Из записа на разговора на председателя на Съвета на народните комисари на СССР Й.В. Сталин с министъра на външните работи на Великобритания А. Идън

Сталин казва, че... сега има добра възможност да създадем неприятности на Хитлер и ще бъде неразумно да я изпуснем. Нашата борба против немците е от полза и за англичаните, и американците. Сега немците вече започнаха да прехвърлят войски от Западна Европа... В тази война няма нито малки, нито големи. Всички си вършат работата. Ние нямаше да започнем подобно настъпление, ако немците не бяха застрашени от нападения на Запад. Дори само страхът от нападение, само призракът на нападението, не позволява на Хитлер да засили значително войските си на нашия фронт. На Запад немците ги задържа само един призрак. А на нас се падна по-трудна задача. 

Идън казва, че министър-председателят иска да направи всичко, което е по силите му за борбата против немците. 

Сталин казва, че не се съмнява в това, но министър-председателят иска да му се падат по-леките неща, а на нас, русите - по-трудните. Това може да се направи един път, два пъти, но не може да се прави през цялото време. 

(Советский союз на международных конференциях периода Великой отечественной войны. 1941/1945 гг., МИД СССР, Политиздат, 1978-1980).

Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели