Преди десетина години в парламентарния контрол министърът на финансите Муравей Радев отговаряше на питане от червения депутат Руси Статков. За да го уязви, министърът си позволи да каже от трибуната: "Г-н Статков, искрено се забавлявам с Вас!" На Руси тази реплика му дойде точно на място и той на мига контрира: "Забавлявайте се, г-н министър, забавлявайте се! Хората страдат от Вашата политика, чудят се как да свързват двата края, а Вие си се забавлявайте! Впрочем друго от Вас не може и да се очаква!"
Спомних си този епизод, когато преди ден-два чух премиера Борисов да казва пред камерите, че се забавлява. Правело му кеф да гледа опонентите си колко ги е страх от него. Този изящен израз ме върна към първото посещение в страната на г-жа Хробок, известна още като княгиня Мария-Луиза, която възкликна пред публиката: "Аз изпитвам кеф!" Може би тъкмо в този период банкянският говор на тогавашния охранител на царското семейство Бойко Борисов се е поотъркал в специфичния изказ на височайшите особи, а по-късно, минавайки през филтъра и на Татовия речник, е кристализирал в сегашния простодушен премиерски жаргон. Един наръч от изрази, лишени не просто от изтънченост, а от приличие, с който бихме могли и ние да се забавляваме, стига и на нас да ни беше широко около врата.
На нас обаче ни е широко не около врата, а около кръста. Под влияние не на диети, а на неспособността на правителството да спре спада на реалните доходи. И на нежеланието му да компенсира обедняването по какъвто и да е начин. Ето защо за нас са важни не толкова думите, колкото манталитета, който се крие зад тях. И който плаши все повече хора. Да се забавляваш, когато отчаянието става все по-голямо, е не просто лош тон. Това издава черти на характера, които не вещаят нищо добро. Когато си объркал всичко в държавата, нормално е да се посъветваш с опонентите си, а не да се наслаждаваш "колко ги е страх и как треперят всичките и се чудят какво да направят". Нито пък да се хвалиш, че ще ги оставиш до септември ей така, да им видиш акъла. Подобно поведение подсказва, че или не съзнаваш какво зло си сторил, или със съвсем различна от официално афишираната цел скачаш от пост на пост.
Впрочем грубоватата препирня бе породена тъкмо от това скачане. Първо БСП и ДПС коментираха евентуалното кандидатиране на Борисов за президент като бягство от поетите пред избирателя ангажименти и от тегобите на премиерския пост. Който уж бил поне десет пъти по-лек от кметската позиция, ако се вярва на казаното от Бойко в първите му дни като министър-председател. Имало си телефон с копчета, натискаш ги и възлагаш задачите. Възгледи почти като на чичо Денчо, известен от литературата с мерака си към диригентската палка. После и Костов прикани привържениците на Борисов да си зададат въпроса защо той подаде оставка като главен секретар на МВР, защо се отказа от кметуването, защо сега ще се оттегли от поста на министър-председател? Защо никъде не изкарва мандата си?
Тази практика напомня за типичните номенклатурчици от онова време, които, веднъж станали директори, бяха местени периодично от месокомбината в "Млечна промишленост", оттам пък - във винпрома, после - в "Печатни произведения", и така - до пенсия. Веднъж попитах едного има ли нужните познания за новото назначение, а той отвърна, че акълът си идва с поста. Разликата е, че тези хора бяха пращани тук и там от партията, докато Борисов сам решава да се мести. Приликата навярно е в разбирането за акъла. Който, щом си идва с поста, се вижда веднага колко е, не е като да го гледаш чак до септември.
Егото на министър-председателя, което и без това не е кой знае колко сдържано, тук направо избухна: "В пъти съм бил повече главен секретар от който и да било друг! Г-н Костов не е бил толкова премиер, колкото аз съм бил главен секретар! А като кмет на София съм избиран два пъти и съм изкарал общо повече, отколкото един мандат!" И възкликна с още по-могъщ апломб: "От 12 години съм в публичното пространство!"
Ето как Борисов забрави какви ги е приказвал само преди седмица. Когато президентът призова старите политици постепенно да се оттеглят, Бойко подкани да си ходят другите. ГЕРБ била млада партия, само от три години, и тепърва щяла да управлява. Сега сам признава, че е от 12 години във властта. Но щом е така, няма как само другите да се товарят с отговорност, а той да е чистичък като детска сълза. Партията може и да е непорочна, но не и лидерът й. Пък и всички онези, които смениха по няколко формации, докато видят интереса си тъкмо в ГЕРБ.
Впрочем през януари Борисов на всеослушание се зарече да не посяга повече към тютюна. Така щял "с чиста съвест да забранява и на останалите граждани да пушат". Само четири месеца по-късно Борисов отново е с пура. Този въпрос може и да е личен, но той говори достатъчно колко може да се разчита на подобна персона. Особено пък ако си признава, че й е важно да се забавлява.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
