Възкресяването на спомена за ОФ възбужда малцина към политическо действие. У всички останали изтръгва едно протяжно Оффф...
За най-младите „Отечествен фронт” е само име на предаване с водещ Мартин Карбовски.
В средното поколение абревиатурата ОФ навява спомени за пенсионера активист от пейката пред блока, който редовно проявява интерес към децата, но най-вече към това какво са си говорили родителите им снощи. А също и със задължителнотото му посещение веднъж годишно за събиране на членски внос. Левчето се подаваше на неканения гост с нескрита досада, но и с облекчение, че няма да го виждаш пак на вратата цяла година.
За най-младите зрители на предаването „Отечествен фронт” ще напомним: в ОФ тогава членуваха над 95% от пълнолетните граждани, а на избори за него гласуваха около 99%.
За голяма част от най-възрастното поколение първата асоциация с ОФ е различна - „Шумете дебри и балкани…” заедно с усещането за качествен скок в стандарта на живот. За друга част от същото поколение равносметката е драматична.
Не е трудно за разгадаване към коя група се обърна Сергей Станишев от трибуната на последното конгресно заседание на БСП. „Ако днес не потърсим партньорство върху основата на широкото убеждение, че демокрацията е в опасност, утре може да бъде късно за всички. Знам какви ще бъдат коментарите: социалистите пак предлагат Отечествен фронт! Нека го нарекат както им е угодно. Важното е да разберем, че над страната ни е надвиснала грозна опасност”, заяви председателят на БСП и пророкува, че България няма да се измъкне от дупката, „ако демократичните партии и хора само се противопоставят и търсят разделителните линии помежду си”.
Едно е безспорно – възкресяването на спомена за ОФ
не бе случайно изпусната реплика.
Съгласно предназначението си, тя се завъртя из пресата придружена от тълкувания, че Станишев предлага ляво-десен Отечествен фронт на ДПС и на Синята коалиция, за да спрат превземането от ГЕРБ на нови позиции във властта. Левият печат реагира доста по-сдържано, пропускайки да спомене ОФ в заглавия или подменяйки понятието с Демократичен фронт. Дали това бе проява на здрава историческа памет, или на усещане за сътворения гаф? Вероятно и двете.
Ако ОФ е офертата, с която БСП иска да привлече десницата, то това е като да предлагаш забавления с огън на човек с душевни проблеми. Пък и както забеляза загубилият вътрешната надпревара за кандидат-президент проф. Георги Близнашки, по ирония на съдбата самият Сергей Станишев преди две години се опита да изхвърли традиционната десница от активния политически живот чрез предлаганата от него 8-процентова избирателна бариера. Ако тя не беше отменена от Конституционния съд, Синята коалиция днес нямаше да бъде представена в Народното събрание с получените 6.76% на парламентарните избори. Да не говорим, че обвиненията, които БСП отправя към ГЕРБ за авторитаризъм, репресивна власт, корупция, клиентелизъм и пълзяща диктатура с пълна сила бяха употребявани преди 10 години и по адрес на управлението на ОДС.
Гласуваният на 26 юли вот на недоверие към кабинета „Борисов” не доведе до създаването на нов Отечествен фронт, въпреки че сините за първи път гласуваха антиправителствено заедно с ДПС и БСП. Освен от собствената си партия, Борисов беше подкрепен от „Атака” и от зависимите от ГЕРБ независими депутати. Офертата на Станишев възбуди единствено преминалия в лагера на властта бивш член на СДС, ДСБ и РЗС Тодор Великов, който неуспешно пробва да закичи Иван Костов с червена отечественофронтовска лентичка.
Симптоматично е, че освен при Станишев, фронтовата лексика традиционно присъства в статиите на лидера на партия „Нова Зора” Минчо Минчев – коалиционен партньор на БСП, макар и оставен без парламентарно представителство. Поетът нашумя преди парламентарните избори, когато заля медиите с клипа
„Гласуваш за Бойко – получаваш Костов”
с подозрително за възможностите на неговата партия финансиране. Напоследък Минчев обикаля страната, за да изгражда Единен народен фронт, но не само срещу ГЕРБ, а въобще срещу „людоедската политика, натъпкала народа ни в душегубката на т. нар. нов цивилизационен избор”. Според съобщения в партийния орган „Нова Зора”, вече са подписани споразумения с няколко партии и обществени организации, сред които Партия на българските комунисти, Българска работническа партия – комунисти, Българска комунистическа партия – болшевики и др., а първата проява на фронта е била на 8 май в Плевен. В списъка с официалните партньори на БСП и „Нова зора” фигурира и организацията Отечествен съюз, обявила се за правоприемник на онзи ОФ от 1942 г. Последният председател на съюза Симеон Симеонов е по-известен с участието си в мегапроцеса „Софийски имоти” като един от основните подсъдими.
Въпреки че коалиционната хигиена на БСП отдавна е
достигнала санитарния минимум,
едва ли точно това представлява мечтания от Станишев фронт. Към кого тогава бе насочено посланието му?
Пред заседанието на конгреса той призна провал на негласната досегашна тактика, че управлението на ГЕРБ ще започне да губи обществено доверие и това ще прелее симпатии към участниците в предишното управление. Очаквано прогнозата се сбъдна само в първата си част. „Трябва да признаем и да отчетем, че самите ние все още не сме разчупили ледовете на недоверие и скептицизъм към нас. Какво да правим в очерталата се нова ситуация? Единият начин е да продължим да седим сами горди в ъгъла и да се надяваме, че със самостоятелни действия ще изтощим противника, че избирателят ще ни поднесе на тепсия управлението”, заяви експремиерът пред червения конгрес, преди да развие тезата си за широко партньорство. Така наесен евентуални успехи на подкрепени от БСП чужди кандидати, местни бизнес формирания и инициативни комитети по формулата „всички срещу ГЕРБ” вероятно ще бъдат представени като първи успешни мероприятия на задаващата се отечественофронтовска власт.
Разбира се, този ОФ не може да има нищо общо с онзи, който идва на власт през 1944 г., съставен от комунисти, земеделци, социалдемократи, интелектуалци и военни. При всичките крайно противоречиви мнения и невъзможността да има еднозначна оценка за дейността му, едно не може да се отрече: за краткия период от съществуването си като действителна политическа и обществена коалиция ОФ действа изключително като реформаторска сила. От радикалната промяна на конституционния ред и външнополитическата ориентация на България до даването на избирателни права на всички жени и възможността да бъдат избирани (преди многопартийните избори да бъдат отменени).
След загубата на европейските и краха на парламентарните избори през 2009 г. БСП така и не намери време дори да започне разговор за собствената си промяна, камо ли за проекти, с които ще промени държавата и обществото. Заиграването с опита от историята пък рискува да се превърне в обикновено надлъгване с нея. Резултатът от подобни упражнения е предизвестен. Ако за делегатите на БСП толкова беше нужен исторически пример, историкът Станишев можеше да им припомни една класическата мисъл на Марк. За способността на историята да се повтаря – първо като трагедия, а после като фарс.
сп. "ТЕМА", 01.08.2011 г.
