Броят на бежанците у нас е около 8 хиляди души. До края на годината те могат да достигнат непредвидени размери. Макар и малко със закъснение, външният ни министър Кристиян Вигенин днес най-после има среща с турския външен министър Давутоглу по тази чувствителна тема. Въпросът не е само хуманитарен, а още и политически, и геополитически.
Много хора незаконно пресичат българската граница, идвайки не от страна, в която се води война, а реално от трета страна. В този смисъл България има право и да не разглежда молбите на имигрантите от Сирия за статут на бежанци, защото те пристигат у нас от Турция, която се счита за сигурна страна. Интересно е, че за разлика от Гърция и Румъния, България не реагира на нахлуването на хора от Турция като ги връща, и изобщо България досега не искаше никакво обяснение от турската държава какво всъщност се случва. Защо толкова много хора преминават хиляди километри през територията на Турция без да бъдат притеснявани? Или казано по друг начин, защо тебиват мълчаливо насочвани към нашата граница?!
Естествено е, че България ще подслони нуждаещи се и бедстващи хора, както би направила всяка цивилизована държава, министър Кристиян Вигенин обаче ще трябва в конструктивен разговор с турската дипломация да поиска засилване на пограничната ефективност. Турция може и да е препълнена с бежанци, може там положението да е истински критично, но нека не забравяме, че Турция е един от основните играчи в сложния геополитически казус със Сирия. Напоследък САЩ открито започнаха да атакуват Турция, обвинявайки я, че има пръст в активизирането на Ал-Кайда и подобни радикални структури насред сирийската опозиция. Доскоро Америка упорито се правеше, че сирийската опозиция е демократичен синдром за свобода, но ето че днес курсът остро се промени. За учудване на бившия ни министър Николай Младенов, медии катоThe Wall Street Journalвече ясно пишат, че, цитирам, „Турция осъществява доставки на оръжие и бойци за сирийската опозиция като всъщност въоръжава антизападните джихадисти”. Вестникът буквално посочва и виновниказа стабилното мнозинство радикални ислямистки бойци сред сирийската опозиция, това е шефът на турската разведка Хакан Фидан, той е наречен „моторът” на метежа срещу Башар Асад.
Америка отново много умело се измъква от кашата, която същотолкова умело наблюдаваше и подкрепяше през последните две години. Концепцията внезапно се смени. И един по един стожерите и спонсорите на сирийската опозиция започнаха да бъдат отстрелвани. Катар беше оттеглен от играта с официалната смяна на емира, управленското място на бащата зае неговиятсин и предприе политика на помирение със Сирия. По същото време Саудитска Арабия се разсърди и отказа мястото си на непостоянен член в Съвета за сигурност на ООН. Саудитите някак се схванаха и притесниха след като Барак Обама позвъни на новия президент на Иран Хасан Рохани и с това даде знак за евентуално начало на стопляне на отношенията.
Така стигаме до третия най-важен кукловод в сирийската гражданска война, след Катар и Саудитска Арабия, това е Турция. Ердоган, който е един държавник с изключителни политически умения, се оказва все по-неудобен за американците или казано направо, според САЩ политиката на Ердоган се проваля. Всъщност Ердоган е силен държавник, който предприе редица независими и неприемливи за САЩ решения,водейки се от икономическия и геополитическия интерес на Турция. Този опит за несъобразяване започна да подронва неговия властови стабилитет и много скоро Ердоган ще се окаже губещия битката вътре в собствената си държава. Затова става и съвсем обяснимо защо САЩ се опитват да стоварят провалана сирийската опозиция, рязането на глави и диващините от страна на „демократите джихадисти”, единствено върху Ердоган.
Отношенията между Турция и Сирия са сложни и обтегнати от много години. Те се влошават особено през втората половина на 90-те, когато Турция дори заплашва Сирия с частични военни действия. Причината е, че Турция смята Сирия за съюзник на кюрдските терористи, и че част от партизаните и ръководството на радикалната Кюрдска работническа партия използват логистично сирийската територия за антитурски действия. Истината е, че Абдулла Йоджалан, създатели лидер на Кюрдската партия, си живее в Дамаск още от 80-те, откъдето, с подкрепата на сирийската власт, води своята борба за независим Кюрдистан. Чак през 1998-а, след изгонването на Йоджалан и след отказа на Сирия да крепи кюрдския сепаратизъм, отношенията Турция – Сирия се подобряват, но ето че през последните две години Турция става една от най-активните страни в структурирането на сирийската опозиция. Така че Турция много дълбоко е свързана с причините, поради които изобщо има сирийски бежанци. И нека част от тази отговорност не бъде прехвърляна с лекота върху българската държава.
Ще прояви ли правителството на Орешарски малко повече характер и ще защити ли националната сигурност на страната ни? Има редица легитимни инструменти, най-малкото статут на бежанец се получава по определени критерии, има ред условия, така че не всеки, който минава границата на страната ни трябва и следва да получава права на бежанец.
