/Поглед.инфо/ Противно на пропагандните очаквания, които заляха ефира в очакване на парада в Москва по случай 70-годишнината от победата над нацизма в Европа и света, Владимир Путин показа политическа висота. Москва не парадира със сила. В речта си Путин нито веднъж не спомена историческото понятие СССР и отдаде правото на всяка държава от бившия Съветски съюз да празнува победата, както пожелае, въпреки, че командването на победоносната Червена армия беше единно и съветско през 1945 г. Той не се обърна към лидерите, които присъстваха в Москва на 65-годишнината от победата над фашизма, а днес предпочетоха да следват препоръките на САЩ. Остави техният морален и политически избор без коментар. И с това демонстрира превъзходство.
Цялата постановка на военния парад в Москва говори за развитие на руската външна политика начело с Путин към лидерство от нов тип. Това лидерство показва на света, че силата и технологиите са само една страна на политиката, а освен нея има общи ценности – тези на равноправието на нациите, на общото преклонение пред жертвите на фашизма, на достойнството и отрицанието на двойните стандарти за оценка на едни и същи по съдържание събития.
Очевидно Путин се стреми да запълни тази ниша в политиката, която се образува в резултат от наложените от САЩ и съюзниците им „двойни стандарти“ в международните отношения. С политиката си на уважение към партньора и зачитане на инстересите му, Путин все повече раздвоява политиците от ЕС в избора им да следват еднозначно САЩ. Почтеният европейски гражданин не се съмнява, че този избор става все по-рискован за западните лидери. Разбира се, това, което прави Путин като показва морал в отношенията ще трае вероятно дотогава докато той печели от това. Но е факт, че днес необходимостта от морал в политиката печели.
Парадът в Москва мина под знака не на силата, а на преклонението пред жертвите на фашизма във Второта световна война. Путин отдаде почит както на антифашистката коалиция, така и на народите, които макар и окупирани, са водили партизанска и нелегална борба срещу германския и японския фашизъм. Той отдаде длъжимото и на немските антифашисти, загинали в своята най-трудна борба.
Независимо от липсата на западните лидери на парада в Москва, присъствието на генералните секретари на ООН и ЮНЕСКО, на министър-председателя на Китай, на президентите на Индия и ЮАР придадоха действителен глобален мащаб на преклонението пред подвига на борците срещу фашизма. В тази борба Путин показа, че няма цвят, няма конюнктурна политика, има общочовешки ценности. И тук ЕС и САЩ за пореден път губят монопола над политиката за човешки права, губят доверието към ценностите на западната цивилизация, която днес сама предпочете да ги загърби.
Русия не е готова да бъде световен лидер, но по-важното е, че не се стреми към това със средствата на САЩ. Защото такъв стремеж действително би ни изправил пред ръба на световна война. Путин доказва, че стремежът му да гради многополюсен свят е трайна политика. Тази политика вече извежда свои ценности, свои символи и поведение. Те са освен себеуважение, уважение към избора на другите и ненамеса в този избор. Пред очите ни Путин се превръща в лидер, който иска да се откаже от силата, от двойните стандарти в политиката. А много държави пострадаха именно от тези стандарти в еднополюсния свят.
Политиката на Путин изглежда като ходене по бръснач, защото да превърнеш света от еднополюсен в многополюсен е свърхтежка задача. Това означава да правиш политика, в която другите да виждат възможности за собствено развитие. Доколко Путин ще успее, историята ще покаже, но можем да отчетем, че парада на 9 май 2015 г. е още една крачка към многополюсните измерения на света.
Многополюсен свят не означава по-добър или по-прост свят за политиците и за народите. Ние още не знаем какво точно означава той, защото житейски имаме примерите на Студената война и на Новия световен ред на САЩ. Русия в лицето на Путин днес се опитва да зададе нови стандарти в един бъдещ световен ред. Едно е сигурно, че многополюсният свят ще бъде различен от последните два и е време българските политици да го осъзнаят. Надежда, че това ще направят българските настоящи Президент и министър-председател – няма. Те вече като политика са изчерпани, въпросът е колко скъпо ще ни излезе всеки ден от тяхното управление оттук нататък.
